Среща на ЕС и 6 бивши съветски страни в присъствието на "мечката" в стаята

Форумът "Източно партньорство" ще покаже провала на европейския план за сдържане на Русия

Среща на ЕС и 6 бивши съветски страни в присъствието на "мечката" в стаята

В Рига се открива форумът на ЕС "Източно партньорство", който ще покаже, че стремежите на Евросъюза за разширяване на Изток вече са далеч по-скромни след вмешателството на Русия в Украйна. Резултатите от започващата в четвъртък среща ще са разочароващи за най-ентусиазираните привърженици на евроинтеграцията – Украйна, Молдова и Грузия, коментират европейските медии.

"Не искаме да провокираме Русия и даваме още един повод за агресия", твърдят европейски дипломати.

Срещата в Рига ще демонстрира провала на водещата програма на ЕС, целяща да изведе шестте бивши съветски държави от орбитата на Москва, пише "Гардиан".

Програмата "Източно партньорство" бе създадена през 2009 г. в отговор на руските действия в Грузия с намерението за сдържане на амбициите на Русия в региона, който Москва счита за своя "близка чужбина".

"Изпитваме колективен шок от това, че имаме съсед, готов да използва всякакви средства, за да попречи на суверенни държави в Европа да направят своя избор. Мислихме, че тези времена са отминали", заявява високопоставен служител на ЕС.

"Не искаме да провокираме Русия и да ѝ даваме още един повод за проява на агресия. Трябва да сме извънредно внимателни", казва друг европейски дипломат, който участва в срещата.

Източник на "Файненшъл таймс" посочва, че в навечерието на форума е имало разногласия сред самите страни от ЕС за формулирането на документите на срещата. Германия, Франция, Испания и Италия са настоявали да по-голяма сдържаност, на обратната позиция са били Полша, Швеция и Чехия.

"Така се отразява присъствието на "мечката" в стаята", пояснява дипломатът.

Срещата на лидерите на 28-те страни от Европейския съюз и шест страни от бившия СССР по програмата "Източно партньорство" продължава два дни.

Анексирането на Крим и подкрепата на Москва за сепаратистите в Донбас показаха решимостта на Кремъл да попречи, включително със сила, на сближаването на бившите си сателити със Запада и на ограничаването на своята сфера на влияние, пише Франс прес в кореспонденция от латвийската столица Рига.


Точно това провали предишната среща на върха във Вилнюс през ноември 2013 г., след като тогавашният украински президент Виктор Янукович в последния момент обяви, че се отказва от подписването на споразумение за асоцииране с ЕС. Това решение отприщи протестите, довели до падането му от власт и до сепаратисткия конфликт в страната му.


Споразумението в крайна сметка беше подписано от проевропейски ориентирания президент Петро Порошенко на 28 юни 2014 г. В кулоарите на срещата в Рига двете страни се очаква да подпишат документ, потвърждаващ нов, трети транш европейска помощ, възлизащ на 1,8 милиарда евро.


Иначе това ще е четвъртата среща на върха на Източното партньорство. В нея ще участва и българският министър-председател Бойко Борисов, който ще бъде придружен от външния министър Даниел Митов.


Във форума ще участват държавни и правителствени ръководители и министри на външните работи на страните-членки на ЕС и държавите-партньори - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.


България е сред страните, които подкрепят активно задълбочаването на политическото асоцииране и икономическата интеграция на страните-партньори и тяхната по-ясна европейска перспектива, посочва правителствената пресслужба в съобщението си за предстоящото събитие.


Напредък с малки крачки


"Източно партньорство", създадено през 2009 г.,за да установи "зона на сигурност и стабилност", може да напредва днес единствено с "малки крачки", казва пред Франс прес латвийският политолог Андрис Спрудс.

Разбира се, известни признаци за желание да се успокои украинската криза се появяват както в Берлин и Париж, така и в Москва, която реши да не се противопоставя на влизането в сила на споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров възприе онзи ден в Брюксел относително помирителен тон по отношение на Партньорството. "Ние искаме само едно: тези отношения да не се градят в ущърб на законните интереси на Руската федерация", каза той.

За момента изгледите за присъединяване към ЕС на шестте страни от Партньорството (Украйна, Грузия, Молдова, Армения, Азербайджан и Беларус) са нулеви. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ясно даде да се разбере, че през следващите пет години не се предвижда никакво разширяване на Евросъюза. Ръководителката на европейската дипломация се стреми най-напред към "конструктивен подход в отношенията с Москва", коментира пред Франс прес Елжбета Каца от Полския институт за международни отношения (PISM). Накратко, големият въпрос е как да се съвместят Партньорството и отношенията с Русия, допълва изследователката. Сходна е констатацията и на Андрис Спрудс.

Паметник на Путин?

"Би трябвало да вдигнем паметник на Путин. Той мобилизира НАТО, мобилизира ЕС, укрепи украинската идентичност. . . Русия играе положителната роля на слон в стъкларски магазин", казва Спрудс.

За много страни от ЕС обаче тя е не само търговски, но и политически и дипломатически партньор, чиито интереси косвено ще бъдат взети под внимание, напомня политологът.
Самите организатори на срещата на високо равнище - ЕС и дипломацията на Латвия, която е ротационен председател на съюза - признават, че в Рига не се очаква да бъде взето някакво кардинално решение. "Ключовият въпрос е ЕС отново да потвърди стратегическата важност на този район и на политиката си на добросъседство, каза за АФП латвийският посланик в "Източно партньорство" Юрис Пойканс.

"Срещата на върха няма да отбележи нов напредък, а ще покаже, че тази политика работи", каза в потвърждение висш европейски представител в Брюксел.

Трите страни, подписали споразумения за асоцииране с ЕС - Грузия, Украйна и Молдова, ще бъдат насърчени да реформират своята правна и регулаторна система, което е доста продължителен процес.

Един от потенциалните европейски стимули, които може да им бъдат предложени, е премахването на визите за техните граждани - нещо, което вече е в сила за молдовците. Според обкръжението на френския президент Франсоа Оланд обаче за момента е изключено да бъде обявена подобна стъпка по отношение на Грузия и Украйна.

От своя страна Армения, която обърна гръб на споразумението за асоцииране с ЕС, за да се включи през 2014 г. в Евразийския икономически съюз, популяризиран от Москва, заедно с Казахстан и Беларус, може да обяви, че подновява преговорите с ЕС.

И накрая, подобна среща на върха може да послужи като рамка за разискване на други въпроси - извън темата, но по-неотложни: санкциите срещу Русия, имиграционните квоти или проблемите с платежоспособността на Гърция.


Меркел: "Източното партньорство" не е инструмент за разширяване на ЕС


Програмата "Източно партньорство" не е инструмент за разширяване на ЕС, заяви германският канцлер Ангела Меркел в реч пред Бундестага преди началото на срещата на високо равнище в Рига.


"Ние не бива да създаваме напразни очаквани, които по-късно няма да можем да удовлетворим", допълни Меркел.


Германският канцлер подчерта, че идеята за "Източното партньорство" не е насочена срещу когото и да било, включително Русия. Тя за сетен път припомни, че мисленето "или-или", т. е. че определена страна трябва да избира между ЕС или Русия, не е приемливо. "Например, ние уважаваме решението на Армения, която има тесни икономически отношения с Русия", каза Меркел.


ЕС също така е готов да направи по-интензивни отношенията си с Беларус, стига тя да подобри политиката си в областта на човешките права и да разреши проблема с политическите затворници, заяви германският канцлер.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?