Среща на ООН за климата дава нов амбициозен импулс 5 г. след Парижкото споразумение

Точно 5 години след ключовото Парижко споразумение климатът в момента не е начело на глобалния дневен ред. Тази година пандемията обсеби глобалната политика и наложи отлагането на много важни събития, включително и годишната международна среща за климата под егидата на ООН, предава ДПА.

За домакин на това събитие - КОП26, бе определена Великобритания. То трябваше да се състои миналия месец в шотландския град Глазгоу. Тази среща на високо равнище, смятана за един от последните шансове светът да поеме верния път към изпълнение на Парижкото споразумение, се ще състои присъствено през ноември 2021 г. За да запълнят празнината, ООН, Великобритания и Франция ще се опитат да поддържат импулса към намаляване на вредните емисии тази година с виртуално събитие, наречено "Спринт към Глазгоу".

В Срещата на високо равнище "Климатична амбиция" ще се включат световни лидери от областта на управлението, бизнеса и гражданското общество, за "да се подсилят амбициите за КОП26", съобщиха от ООН.

Форумът ще се състои в събота, точно 5 години, след като световните лидери постигнаха Парижкото споразумение за климата, задължаващо страните да се борят с климатичните промени и да се приспособят към последствията им.

"Въпреки отлагането на КОП26, трябва да действаме, за да изпълним нашите ангажименти по Парижкото споразумение", каза пред страните членки на ООН през октомври Алок Шарма, президент на КОП26 и министър на бизнеса в британското правителство.

Необходимо е да се направи повече и то бързо, за да се изпълни поставената цел - да се ограничи повишението на глобалната температура до не повече от 1,5 градуса по Целзий над равнищата от прединдустриалната епоха.

Обещанията, дадени досега от страните съгласно споразумението от 2015 г., сочат, че това равнище лесно ще бъде надхвърлено. Някои страни обещаха до края на тази година да поемат още по-амбициозни цели за защита на климата.

Очаква се правителствата, участващи в съботното онлайн събитие, да направят някои ключови предложения: за начините за постигане на нулеви емисии, да предложат планове за финансова подкрепа на страните, които са най-уязвими към последиците от климатичните промени и политики за постигане на целта за 1,5 градуса.

"Общите декларации ще са неуместни. Всички съобщения трябва да показват конкретен напредък от досегашните политики и към изпълнение на целите, поставени в Париж", подчерта Шарма.

Този форум на високо равнище ще се състои във време, когато светът се бори с пандемията, но експерти и длъжностни лица казват, че напредък в науката за климата е по-спешно необходим от всякога. Според плановете на отделните страни през 2030 г. ще бъде произведено над двойно по-голямо количество изкопаеми горива от онова, което дава възможност да се спази поставената температурна цел, посочи доклад на ООН, оповестен миналата седмица.

Друг важен доклад на ООН констатира, че според предварителни данни 2020 година вероятно ще се окаже една от трите най-топли години, откакто се водят измервания, а средната глобална температура вече е 1,2 градуса над равнищата от прединдустриалната епоха.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза, че човечеството води "самоубийствена" война срещу природата и в реч миналата седмица нарече справянето с климатичните промени "главната задача на 21 век".

Концентрациите на парникови газове са рекордно високи, а екстремните климатични явления все повече зачестяват, каза той.

"Ковид и климатът ни изправиха пред повратна точка", отбеляза Гутериш, като добави, че възстановяването от пандемията открива възможност за човечеството да избегне климатичния катаклизъм.

Шефът на ООН приветства поредицата от неотдавнашни ангажименти, поети от водещи икономики - Великобритания, Китай, Европейския съюз и Южна Корея - за постигане на нулеви нетни вредни емисии през следващите десетилетия.

Следва да се отбележи, че новата администрация, която предстои да поеме властта в САЩ - едни от най-големите световни замърсители с парникови газове - също обеща да постигне целта за нулеви емисии до 2050 г.

Новоизбраният американски президент Джо Байдън обеща да направи това, както и да се присъедини отново към Парижкото споразумение, от което отиващият си президент Доналд Тръмп се изтегли. Това вдъхна надежди, че целите на споразумението могат да бъдат постигнати и че САЩ ще поемат водеща роля.

"Неотдавнашните ангажименти за постигане на целта за нулеви емисии отново подсили по-голямата амбиция - сега страните трябва да направят така, че да постигнат поетите национални ангажименти до 2030 г. и своите дългосрочни цели, което ще им донесе икономически ползи от категоричните действия за климата", каза пред ДПА Дейвид Уаскау, директор на международната климатична инициатива при Института за световни ресурси (ИСР), който е организация с идеална цел.

Британският премиер Борис Джонсън миналата седмица излезе с внушителен план за съкращаване на въглеродните емисии на страната си до нулево равнище към средата на века, което надгражда предишния му план от 10 точки за борба с климатичните промени.

Джонсън каза, че иска да постави началото на инициатива за по-зелена Великобритания чрез съкращаване най-малко с 68 процента на парниковите газове до 2030 г. сравнение с 1990-а.

Уаскау от ИСР каза, че обявената от Великобритания по-висока цел за 2030 г. "поставя висока летва" пред останалите, които трябва "да дойдат на съмита и да подкрепят дългосрочната си визия с действия в краткосрочен план".

По БТА