Срещата на Г-8 в Довил: От арабските революции до приемника на Строс-Кан

Срещата на лидерите на страните от така наречената Велика осморка (САЩ, Русия, Япония, Великобритания, Франция, Германия, Канада и Италия) плюс ЕС започна в четвъртък в курортния френския град Довил при изключителни мерки за сигурност и в присъствието на други държавни ръководители и 2500 делегати, сред които представители на водещи компании в света. Гостите бяха посрещани лично от домакина на срещата - френския президент Никола Саркози.

Главна тема в дискусиите на "големите" са революциите в арабския свят и помощта за страните, поели към демократични промени, "без срещата да се свежда до донорска конференция", както подчерта предварително френската страна. Другите големи теми на форума на високо равнище ще бъдат близкоизточният конфликт и състоянието на световната икономика. За първи път на срещата на Г-8 ще се обсъжда и темата за интернет.

Срещата на високо равнище е първата след Арабската пролет и промените в някои арабски държави. Очаква се на форума лидерите на Г-8 да изразят силна подкрепа за прехода към демокрация в арабските страни и да установят пътища за излизане от кризите в Либия и Сирия.

Френският президент Никола Саркози, чиято страна председателства тази година групата на осемте най-развити икономики в света, иска в Довил да се поставят основите на ново дългосрочно партньорство между Голямата осморка и арабските страни, подкрепящи демокрацията.

Това партньорство ще бъде по модела на помощта, оказана на страните от Източна и Централна Европа след падането на комунизма. В рамките на новото партньорство на Европейската банка за възстановяване и развитие ще се даде възможност да демонстрира уменията си и в страните на южния бряг на Средиземно море, отбелязва Франс прес.

Тунис и Египет, където старите режими паднаха тази зима и туристическите сезони се очертават катастрофални, вече изчислиха какви суми ще поискат като помощ. Кайро има нужда от 10-12 милиарда долара, за да изкара до средата на 2012 г. Тунис иска 25 милиарда долара за пет години.

Засега Париж и Берлин твърдят, че срещата в Довил няма да е донорска конференция, но в навечерието ѝ вече бяха обявени планове за помощи на стойност милиарди долари за насърчаване на демократичните процеси в арабските страни.

Световната банка се готви да деблокира 6 милиарда долара за финансиране на Египет и на Тунис. Барак Обама миналата седмица обяви план за помощ на демократичните процеси, който ще бъде на стойност няколко милиарда долара.

На срещата в Довил са поканени и лидерите на три африкански страни - Гвинея, Кот д'Ивоар и Нигер. Според Париж тези страни са извършили демократичен преход, който е достоен за пример. Поканата на техните лидери в Довил и изразяването на подкрепа за процесите в Египет и Тунис е замислено да изпрати послание на страни като Либия и Сирия, където народното недоволство се посреща с брутална репресия.

В Довил Париж ще се опита да постигне консенсус между Запада и Русия по темите Либия и Сирия. Русия продължава да критикува военната операция на алианса в Либия и продължава да поддържа режима на сирийския президент Башар Асад, срещу когото САЩ и ЕС приеха санкции.

Очаква се страните от Осморката да обсъдят и темата за приемника на поста на Доминик Строс-Кан начело на МВФ. Френският министър на финансите Кристин Лагард е сочена за фаворит в надпреварата.

САЩ - Русия: "Деликатният" въпрос за ПРО

Акцент преди началото на първия ден от срещата на върха в Довил бяха двустранните срещи на руския президент Дмитрий Медведев с американския президент Барак Обама и с френския лидер Никола Саркози.

Обама и Медведев са обсъдили кандидатурата на Русия за влизане в Световната търговска организация (СТО), съобщи Ройтерс.

Пред репортери Обама заяви, че присъединяването на Русия би било полезно за икономиката и изрази увереност, че то ще се осъществи. Медведев каза, че процесът трябва да бъде стимулиран и призова за по-интензивни преговори.

Двамата лидери признаха, противоракетната отбрана (ПРО) е "деликатен" въпрос и намекнаха, че той ще остане такъв в отношенията им, посочва АП. Въпреки че се

договориха да продължат да работят по него, те не дадоха признаци за постигнато разбирателство. Обама придоби строго изражение, докато двамата говореха по темата пред репортерите, отбелязва агенцията.

Американският президент заяви, че смята да продължи диалога с Русия по такава конфигурация на системата за ПРО, която ще гарантира сигурността и на двете страни, отбелязва ИТАР-ТАСС.

Медведев отбеляза, че запазването на стратегическото равновесие на силите е важно за отношенията между двете страни. Той подчерта, че новият договор СТАРТ, ратифициран в края на миналата година от Сената на САЩ, допринася за постигането на тази цел.

Медведев и Обама приеха обща декларация за сътрудничество в борбата с тероризма. "Потвърждаваме общото си виждане за заплахата за глобалната сигурност, произтичаща от Ал Каида, и се ангажираме да продължим сътрудничеството си за възпрепятстване на дейността, ликвидиране на структурата и нанасяне на поражение на терористичната организация", се казва в декларацията.

Русия приветства решението на САЩ да включи Доку Умаров, както и групировката му "Кавказки емират" в списъка на най-издирваните международни терористи и терористични организации. По-рано САЩ обявиха, че включват Умаров в националната си програма за възмездяване за съдействие на правосъдието, обявявайки награда от 5 млн. долара за информация за него, посочва декларацията.

Франция ще продаде 4 кораба "Мистрал" на Русия

Медведев проведе среща и със Саркози. Двамата са постигнали окончателно споразумение за продажба на четири френски хеликоптероносача "Мистрал"на Русия, предаде Франс прес.

След разговор с Медведев Саркози заяви: "Постигнахме окончателно споразумение за доставка на два бойни кораба "Мистрал", които ще бъдат построени във Франция и още два, които ще бъдат построени в Русия. Уговорени бяха елементите на договора, подписването ще стане до две седмици".

Двамата не съобщиха никакви подробности по постигнатата договореност. Според неотдавнашни оценки контрактът е за близо 1.5 млрд. евро, посочва Франс прес.

За първи път държава от НАТО ще достави такива бойни кораби на Русия, което предизвика критики от Вашингтон, балтийските държави, от НАТО и Грузия. Това е най-голямата покупка на чужда военна техника от Русия след разпадането на Съветския съюз, отбелязва Ройтерс.