Срещата на лидерите на ДОС завърши без резултат

Без резултат завърши седемчасовата среща на лидерите на управляващата в Сърбия коалиция ДОС, съобщиха осведомителните агенции. Лидерите на 18-те партии в коалицията се събраха в понеделник вечерта с намерението да решат най-сериозната политическа криза в Сърбия след свалянето на Слободан Милошевич, предизвикана от оттеглянето на партията на югопрезидента Воислав Кощуница от сръбското правителство.

Сръбският вицепремиер Жарко Корач, цитиран от АФП, каза, че събранието е протекло в коректна атмосфера, но от политическа гледна точка няма напредък. Той заяви за телевизия Политика, че позициите са останали същите.

Като повтори отново, че престъпността и корупцията заплашват реформите, за които всички са много загрижени, югославският президент Кощуница, цитиран от АП, каза, че неговата партия ще остане извън сръбското правителство, но няма да настоява да бъде заместена от друга.

Кризата избухна след убийството на 3 август на бившия служител на Държавна сигурност Момир Гаврилович, след като той говори в президентския кабинет за връзките на някои членове на кабинета на Джинджич с мафията. Няколко дни по-късно партията на Кощуница обяви, че напуска сръбското правителство. От своя страна сръбският премиер и неговите министри отхвърлиха обвиненията и поискаха да бъдат представени доказателства в тази връзка.

Снощното заседание на ръководството на ДОС бе свикано от Воислав Кощуница след седмици на размяна на обвинения за предполагаемите връзки на сръбското правителство с мафията.

Кризата изправя един срещу друг двамата силни в управляващата коалиция - югославският президент и сръбският премиер Зоран Джинджич, коментира АФП. Тя може да завърши с предсрочни избори и да доведе до разпадането на ДОС, дори на СР Югославия.

Обвиненията на Кощуница

"И избирателите, и аз в много отношения се чувстваме излъгани. Чувствам се отговорен за неизпълнените условия и обещания дотолкова, доколкото съм длъжен да се боря за тяхното изпълнение" - сподели Кощуница при последното си изявление за медиите, визирайки ангажиментите на Демократичната опозиция на Сърбия /ДОС/ към избирателите по време на изборите за парламент на Сърбия.

Тогава държавният глава прие да бъде носител на листата на ДОС при определени условия и за това сега "често сам на себе си съм опозиция" - е признанието на Кощуница.

Той набеди кабинета на сръбския премиер Зоран Джинджич, че е издавал противоконституционни укази, че вътрешният министър Душан Михайлович призовавал към линч на сътрудниците му и на хората от партията му и издал държавна тайна с изявленията си пред медиите за случая "Гаврилович".

Президентът отново потвърди, че избори може да бъдат насрочени след като се промени конституцията и се уточнят принципите на взаимоотношения между Белград и Подгорица. Той подчерта, че няма да иска вот на недоверие за сръбското правителство, но трябва да се проведе широка дискусия за начина, по който функционира кабинетът и да се установи каква е отговорността му за тежкото положение в страната, понижения жизнен стандарт, енергийната криза, развихрилата се престъпност и контрабанда.

Посочени бяха и конкретните виновници според президента - ръководителят на вътрешното ведомство, който или бил некадърен да се справи с подземния свят, или е свързан с него, и правосъдният министър.

Никоя от останалите 17 формации в ДОС обаче не застана зад югославския президент в последното му начинание. Дори един от водачите на партиите от Войводина декларира, че ще бранят правителството на Зоран Джинджич с цената на всичко.

Коментарите отвътре

"Сърбия от много дълго време живее между косовския и колумбийския мит. Не става дума за безсмислен спор или сблъсък между две концепции" - констатира Небойша Медоевич, директор на центъра за преход в Подгорица. Според него някои от концепциите са идеологически чисти, но са отровени от национализма, а други са обърнати към реформите, но са заразени от вируса на тайните сделки с организираната престъпност.

"В Сърбия няма чисти политически опции" - заключава Медоевич.

Социологът Сърбобран Бранкович предвижда следното развитие на кризата: "Ако ДПС остане извън изпълнителната власт в Сърбия, има две възможности - или да заеме позицията на конструктивна опозиция и да се утвърждава като най-значимата алтернатива на останалата част в ДОС, или да предизвика законодателна блокада в парламента, като парира гласуването на законите, предложени от кабинета / в сръбската Скупщина от общо 250 депутати 176 са на ДОС, от тях 45 са народните представители от ДПС, като от тази партия е и председателят на Скупщината/.

Ако се стигне до втория вариант, международната общност рано или късно ще каже, че тази нестабилност е недопустима и изходът е предсрочни парламентарни избори" - заключава Бранкович. Той изключва варианта ДПС да гласува в парламента заедно с партията на бившия режим за сваляне на правителството Джинджич и смята, че най-вероятна е опцията президентската партия да остане в ДОС, но без да участва в изпълнителната власт в Сърбия.

Миша Джуркович от Института за европейски изследвания е убеден, че Демократичната опозиция на Сърбия е избрала най-неподходящия момент за своя разпад. "Позициите на страната са слаби пред международните финансови институции, в преговорите с /черногорската/ Коалиция за Югославия и за общата платформа за преустройството на федерацията и най-важното - така отслабва и позицията на сърбите преди изборите в Косово, защото отново остават сами, без стабилната подкрепа на Белград".