Срещата в Копенхаген – провал, но не съвсем

Най-лесното заключение от "климатичната среща на върха” в Копенхаген е, че тя се провали. Това може да бъде казано с голяма доза сигурност, особено ако погледнем към първоначалните очаквания и надеждите, които ѝ се възлагаха. И все пак през 12-те напрегнати дни на форума напредък бе постигнат, основно по два въпроса.

Напредък

От една страна богатите страни обещаха намаляване на емисиите си парникови газове, а развиващите се – да предприемат стъпки за ограничаване на ръста на техните емисии. За пръв път и едните и другите признаха необходимостта от ограничаване на емисиите. Количествени цели обаче не бяха поставени. Те следва да станат част от приложение към подписания документ, като информацията за напредъка ще бъде предоставяна на всички страни подписали "Споразумението от Копенхаген” – официалното име на резултата от преговорите в датската столица.

От друга страна бе направено обещание за краткосрочно финансиране "бърз старт” от 10 милиарда долара на година до 2012 г., което да помогне на бедните държави да посрещнат предизвикателствата на променящия се климат. Тази помощ следва да се увеличи до 100 милиарда долара на година до 2020 г.. Кои богати държави какъв принос ще дадат към тази дългосрочна цел остава да научим. Може би през следващата година.

Финансиране

Сумите за краткосрочното финансиране "бърз старт” изглеждат недостатъчни. Така е според Джордж Сорос, който смята, че те лесно биха могли да бъдат поне удвоени и за период по-дълъг от три години. По време на конференцията в Копенхаген той изнесе реч, в която заяви, че необходимото финансиране може да дойде не от националните бюджети на развитите държави, каквото е и тяхното най-голямо притеснение, а от резервите им и от ресурсите на Международния валутен фонд (МВФ).

През септември 2009 г. МВФ разпредели между членовете си 283 милиарда долара като специални права на тираж (СПТ). От тях 150 милиарда долара отидоха в 15-те най-силно развити икономики. В голямата си част тези СПТ ще останат неизползвани в резервите на централните банки на тези държави, които всъщност нямат нужда от допълнителни резерви.

Ето какво предложи Джордж Сорос. В допълнение към 10 -те милиарда краткосрочно финансиране "бърз старт”, развитите държави би следвало да съберат и отпуснат заем от 100 милиарда долара от тези СПТ за 25 години за специален зелен фонд в помощ на развиващия се свят.

Фондът би дал летящ старт на проекти в сферата на горите, земеползването и селското стопанство. Това са сферите, които предлагат найзначимо намаляване на въглеродни емисии и които могат да доведат до значителна възвращаемост от въглеродните пазари. Възвращаемост отвъд намаляването на въглеродните емисии, а именно създаване на по-устойчив селски начин на живот, по-устойчиви и богати реколти и заетост в тези райони.

Авиация и воден транспорт

Един друг голям резерв за осигуряване на средства за адаптация към промените в климата, за който обаче не бе постигнато съгласие, е намаляването на емисиите от международната авиация и воден транспорт.

Емисиите от международния превоз на товари по море са се увеличили с повече от 85% от 1990 г., а от международната авиация с повече от 50%, като има потенциал това да продължи до достигане на нива два или три пъти над сегашните до 2050 г. Невзимането на решение по въпроса означава абсолютна невъзможност за ограничаване покачването на атмосферния термостат до 2 градуса по Целзий – екологичния праг на планетата според мнозинството учени.

Съществуват два възможни начина за ограничаване на емисиите от тези сектори – отделна схема за търговия с емисии и облагане с данък на горивата за морски транспорт. И двата варианта са възможни, като очакванията са да генерират между 25 и 37 милиарда долара на година, които биха могли да станат част от глобалния климатичен фонд за развиващите се страни, дискутиран и в Копенхаген.

Данък Тобин

Една позабравена идея за набиране на средства за развиващите се страни е определянето на данък за всички финансови транзакции – така наречения данък на Тобин. Той предвижда таксуването на всички трансгранични сделки с валута, като целта му е да се попречи на краткосрочната спекула при валутната търговия. Макар и позабравен или предефиниран този данък е дългосрочна мечта на правителствените икономисти, които милеят за световния климат, тъй като представлява рационален източник на доход за финансиране на глобални обществени стоки.

И все пак

Макар и недостатъчен, известен напредък по въпросите с финансирането на действия за смекчаване и адаптиране към глобалното затопляне бе постигнат по време на 15-тата среща на страните по Рамковата конвенция за изменението климата към ООН.

Определянето на финансовата помощ от богатите и развити страни за бедните и развиващите се е един от основните въпроси, които все още стоят на дневен ред и от които зависи решаването на очертаващата се бъдеща климатична криза. На лице са обаче и много възможни решения, стига до следващата среща на върха в Мексико, световните лидери да научат урока на разочарованието, които получиха в Копенхаген.

Споделяне

Още от Свят

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?