Срещата в Скопие - критична точка на недоверие между албанските и македонските позиции

Срещата на министри на отбраната, която се провежда днес в македонската столица Скопие, е на път да постави много повече въпросителни пред региона, отколкото да даде отговори за гарантирането на стабилността и сигурността. Причина за това е драстичното разминаване в позиции, което се наблюдава в становищата на македонския министър на отбраната Любен Пауновски и на заместник министъра на отбраната на Република Албания Марко Бело.
Разминаване, което отива доста надълбоко както в оценката за сегашната криза, така и за нейната предистория.

Разминаване, което впрочем бе рамкирано още в приветственото слово, направено от президента на Македония Борис Трайковски при откриването на форума. Трайковски каза, че това, което се случва в Македония, е косовска криза, която използва Македония за търсене на решения за косовския проблем. Според Трайковски действията на албанските терористи, както ги нарича той, не са обвързани с вътрешното положение в Македония, а с неизяснения и несигурен статут на Косово. Трайковски посочи, че македонските власти по никакъв начин няма да отговорят на искания за федерализация на страната, или както той се изразява, на лансирането на федерална концепция. Според македонския президент принципът за правата на човека и на малцинствата в Македония е на изключително високо ниво, албанците в Македония са интегрирани на всички политически и обществени равнища, а македонските власти продължават да усъвършенстват този принцип и да работят за подобряването на състоянието на малцинствата.

Македонският министър на отбраната Любен Пауновски уточни в своето експозе, че албанските терористи, които действаха на територията на Македония, са се ползвали с мощна финансова и логистична подкрепа, която като характеристика е била в пълен контраст с отказа на която и да е политическа партия или фактор на албанците да поемат отговорност за действията на така наречената Армия за национално освобождение.

В пълен контраст прозвуча обръщението на заместник министъра на отбраната на Албания Марко Бело. Освен че Република Албания не е представена от своя министър Исмаил Леши, а от неговия заместник Марко Белов, в Скопие албанската позиция прозвуча като изключително радикализирана и втвърдена, в сравнение с изразената само преди около месец от албанския министър-председател Илир Мета на официалната среща на високо равнище на страните участнички в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Спорът преди около месец на форума на правителствените и държавни ръководители бе единствено около това, дали към израза "тероризъм и екстремизъм" да се слага и етническото определение - албански. Представителят на Тирана тогава Илир Мета успя да постигне незаписването на този термин и в крайна сметка се стигна до заключителен документ на срещата.

Днес перспективата да се стигне до заключителен документ на форума на военните министри в Скопие изглежда с минимални шансове, а ако се стигне до такъв документ, то той най-вероятно ще бъде толкова принципен и повърхностен, че едва ли ще дава истинските отговори и истинска консолидирана позиция за ситуацията в региона.

Според Марко Бело проблемите в Македония са чисто вътрешни, натрупвани в продължение на години, а основен фактор за натрупването им е била политиката на македонските власти, в резултат на която македонските албанци са се чувствали дискриминирани. Албанският заместник министър на отбраната употреби един много характерен израз, в пълен контраст с понятията "тероризъм" и "екстремизъм", използвани от неговите колеги. За Марко Бело става дума за разбунтували се албанци, а не за терористи. Марко Бело призовава в своето обръщение за диалог между македонските власти и албанците в Македония при посредничество на международната общност, като посочва за възможни посредници ЕС и НАТО.

Особено впечатление прави оценката на албанския заместник министър на отбраната, че албанският фактор в региона, който е вън от Република Албания и практически е в Косово, Южна Сърбия и Македония, е фактор на стабилността, интегриран в търсенето на решения по пътя на политическия диалог, насочени към укрепването на стабилността. Оценка, която се разминава твърде сериозно с изводите, направени както от македонския му колега, така и от югославския министър на отбраната Слободан Крапович, според когото опитите за дестабилизация в региона са причинени от екстремизма на албанците в Косово, Южна Сърбия и Западна Македония.

Разминаването в тези позиции поставя няколко въпроса. Каква е истинската роля на албанската държава? В състояние ли е тя да бъде реален фактор на стабилност в Югоизточна Европа? Дали и по какъв начин тя реално използва интегрирането си в редица международни институции? Каква ще бъде нейната роля като бъдещ председател на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа? По какъв начин оценките, изразени днес от Марко Бело, се вписват в представата за официална позиция на албанската държава и има ли тази позиция определено развитие в негативна посока.

Въпросителните са много. Една от тях опира и до това дали позицията на албанския представител на форума в Скопие не е прозвучала толкова радикално и поради обстоятелството, че македонските власти наистина употребиха прекомерно непропорционална сила за разбиването на АНО и сега на практика обезсмислят шансовете за реален и автентичен диалог между македонските и албанските политически партии.

Симптоматично бе и още нещо в изявлението на Марко Бело - албанският заместник министър на отбраната подчерта, че оказването на военно техническа помощ за Македония при подобен конфликт, е фактор за дестабилизация , а не фактор, който е задържащ за кризата. Това, без да бъде експлицитно назовано, определено се отнасяше за страни като България и Гърция.

Независимо от това как ще завърши, форумът в Скопие отбелязва една от най-критичните точки на недоверие и на поляризиране на позициите между двата основни контрапункта - албанският и македонският, както и югославският. Страните, обвързани с досегашната територия на кризи, причинени от опитите да бъде търсено решение на албанския проблем. Онова, което може да се подчертае още отсега, че разминаването в позициите и открояването на все по-малко допирни точки в по-същностната част на проблема - анализирането и оценяването на неговата предистория и неговите причини, определено може да доведе до трайна невъзможност да се води истински политически диалог за решаването на албанските проблеми в региона и по-специално на тези в Македония.

Колкото повече Албания се дължи като координатор на албанските искания, а не като част от консолидираните усилия на международната общност за решаване на проблема, толкова повече ще бъдат окуражавани и екстремистките искания на редица албански представители.

Споделяне

Още от Балкани