Срещата във Варна постигна очакваното и то не е малко

Срещата във Варна постигна очакваното и то не е малко

Срещата във Варна постигна очакваното и то не е малко. Добронамереният тон и снимката накрая са свидетелство, че диалогът между ЕС и Турция продължава. Основната пресечна точка на интереси е споразумението за бежанците - то беше препотвърдено, което е важно за Европа.

По отношение на авторитарните практики в Турция - нарушаването на права на хиляди задържани - напредък няма. Самият факт, че се говори с президента Ердоган въпреки тях, е компромис в полза на Турция.

Това, което иска премиера на Австрия Курц - незабавно прекратяване на преговорите с Турция - би лишило ЕС от инструменти за влияние върху тази страна. В този смисъл то не е разумно. Формалното оставяне на преговорния процес за присъединяване на Турция отворен е в полза на ЕС. То е и надежда за опозицията срещу Ердоган в Турция.

Митническото споразумение е основен лост на ЕС в преговорите. Продължаването на диалога би позволило този лост да се използва ефективно.

По Сирия позициите на ЕС и Турция се разминават. Ердоган иска безусловна подкрепа срещу кюрдите, която няма как да получи. Тук той е в изолация, обаче, защото Русия и САЩ са също срещу него. В този смисъл Ердоган ще търси някакъв компромис или ще се опита да "изтъргува" липсата на подкрепа от страна на Европа за компромиси по други теми - митническото споразумение, енергия или нещо друго.

Българското участие в срещата не е като посредник - ние сме част от ЕС. Президентът Радев и БСП настояваха да се превърне срещата в патриотична мобилизация на електората с теми като тракийските земи и сърдечните граници на Ердоган. Добре е, че Борисов не тръгна в посока на медийни задявки с Турция. Българските интереси се гарантират при единна външна политика на ЕС и при здравина на нашите институции, включително армията. Медийните задявки никога нищо не са решили. Що се отнася до двустранния диалог с Турция, в тази ситуация той може да е успешен само при общо подобряване на отношенията ЕС-Турция. Така че добре е да не се слага каруцата пред коня.

Обществени протести срещу репресиите в Турция са нещо нормално и демонстрират запазената чувствителност на хората към безобразията на режима в съседна страна. За съжаление у нас те бяха сравнително малки - може би и затова сме удобни като място за срещи. Трябва да свикнем, че понякога разговори се водят и с хора, които не споделят базови принципи на политическия ни морал. Разговорите с тях - дори споразумения с тях по важни теми - не ги оневиняват, нито са израз на подкрепа за действията им. В крайна сметка запазването на мира и добросъседството понякога изисква компромиси. За момента компромисите в границите на разумното.

Като цяло, без да става дума за някакъв дипломатически пробив, все пак във Варна имаше свършена работа.

*Текстът е публикуван в личния фейсбук профил на политолога Даниел Смилов. Заглавието е на Mediapool. 

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?