Срещите с ЕК за съдебната реформа: За Цацаров всичко е ОК. Панов вижда безобразия

Представителите на Европейската комисия (ЕК), които редовно посещават България по линия на Механизма за сътрудничество и проверка, на базата на който се изготвят докладите им, са получавали твърде разнопосочна информация за съдебната реформа у нас при срещите си с главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това става ясно от паметните бележки от срещите, които в четвъртък бяха публикувани на сайта на ВСС.

"Осветяването" на въпросните бележки стана по предложение на представляващия съвета Боян Магдалинчев. Мотивите му бяха, че така ще се постигне публичност и яснота за позициите по време на срещите. Решението бе взето в отсъствието на Панов. Междувременно бележките веднага влязоха в употреба за атака срещу него, тиражирана от медиите, обслужващи опонентите на шефа на ВКС от съдебната и политическата власт.

Всичко е точно, но не точно

В паметните бележки са документирани общо четири срещи през последната една година. Първата е в края на март 2018 г. Тогава представляващият ВСС Магдалинчев говори за избора на новия председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, определяйки процедурата като прозрачна, както е препоръчала ЕК. Изборът е тема и на срещата със самия Чолаков, който представя статистика за работата на управлявания от него съд.

При тази визита на европейските наблюдатели Цацаров заявява, че "реформите са позитивни".

Съвсем по различен начин вижда нещата Панов.

"Председателят на ВКС посочи, че няма никакви резултати в борбата с корупцията. Делата са основно срещу бивши кметове и няма емблематични случаи, които да убедят обществото, че има трайни резултати", пише в паметната бележка.

На следващата среща, през юни 2018 г., ситуацията е сходна. Тогава Цацаров отбелязва, че има изключително добро сътрудничество с антикорупционната комисия КПКОНПИ. Той отчита и ръст на разследванията срещу корупцията. Проблемът според него е, че съдът продължава да връща на прокуратурата делата заради грешки. Интересното в случая е, че само три месеца по-рано Цацаров заявява на представителите на ЕК, че са приети промени в НПК, за които неговата лична оценка е висока: "например във връзка с ограничаването на връщането на дела". Става дума за промените, с които делата за корупция бяха пратени в специализирания съд.

От общо 13 дела, 6 са върнати поради негодност на обвинението, отчита пък Панов. Той отбелязва, че законодателният процес у нас остава непрозрачен и посочва, че са приети поправки в Закона за банковата несъстоятелност, които имат обратна сила. Текстовете бяха внесени от депутата от ДПС Делян Пеевски и засягат сделки с имущество на КТБ.

При тази среща Панов говори и за делото срещу бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева. Той подчертава, че това акцията се възприема "като демонстрация, а не реална воля за справяне".

В началото на октомври Цацаров отново отбелязва, че сътрудничеството с КПКОНПИ е добро, но смята, че комисията има нужда от още хора. Главният прокурор е уклончив по въпроса дали КПКОНПИ трябва да има правомощия за арестува. "Задържането на лице е едно от най-лесните неща, за това има полиция", заявява Цацаров. КПКОНПИ всъщност вече е получила такива правомощия няколко месеца по-рано.

При срещата си с ЕК Панов заявява, че Брюксел обръща сериозно внимание на проблемите в Полша, Унгария и Румъния, но не и в България, където проблемите са същите.

"Политическият натиск и тормоз срещу председателя на ВКС в средата на мандата му не е по-лек от колегите му е тези държави", споделя Панов. Той отново говори за делото срещу Иванчева, както и за срива на Търговския регистър, продължил над 20 дни. Панов отбелязва и че с промени в АПК се увеличават съдебни такси по административни дела, което ограничава достъпа на гражданите до правосъдие.

Ще разследваме главния прокурор, но друг път

При срещата си с мисията на ЕК през март тази година Цацаров засяга и един въпрос, за който ЕС и други международни организации настояват от години - механизъм за разследване на главния прокурор. Той подчертава, че категорично подкрепя подобни законови промени и чака правосъдното министерство да предложи текстове. Такъв законопроект не е предложен и до днес, въпреки че новият правосъден министър Данаил Кирилов заяви, че това ще е първата му задача.

В България се вършат безобразия, а председателят на ВКС е критикуван, когато ги посочва публично, заявява Панов при тази среща, очевидно имайки предвид атаките срещу него заради критичните му речи срещу правителството и прокуратурата.

Той посочва, че КПКОНПИ вече е издала две индулгенции – на Пеевски, когото проверява и не откри нарушения, и на финансовия министър Владислав Горанов, живеещ в чужд апартамент, което според комисията "Антикорупция" не е конфликт на интереси. Панов посочва и прекратеното дело за смъртта на сина на бившия транспортен министър Ивайло Московски, както и липсата на контрол върху главния прокурор.

"Съдебната система работи избирателно и напълно парализирана. Няма разследвания срещу политици от високите етажи, а има само такива, които са по отношение на изпаднали в немилост", заявява Панов. Според него докладите на ЕК са единственият начин да се разобличат някои от вършените безобразия.

"Председателят на ВКС може да говори. Той не бива да е аполитичен, защото спазването на законите се превръща в политически въпрос. Страхът продължава да съществува и е все по-голям", казва Панов при тази среща.