Срещу телекомите се подават най-често жалби от потребителите

Димитър Маргаритов

Най-често българите подават жалби в Комисията за защита на потребители (КЗП) във връзка с казуси в сферата на телекомуникациите, обществените услуги, покупки на черна и бяла техника, облекла и обувки. Най-малко са жалбите за туристически и финансови услуги, отчете регулаторът в неделя. 

Над 220 заблуждаващи и агресивни търговски практики е забранила КЗП от началото на годината, съобщи по време на конференция председателят ѝ Димитър Маргаритов. Нарушенията са установени при проверки както в търговската мрежа, така и в онлайн пространството. 

В сферата на услугите нарушения най-често се установяват при телекомуникационните оператори. Освен вече познатия трик, който не би следвало да се прилага – спиране на услугата по коректно обслужван договор заради задължения по друг, комисията е забранила и заблуждаваща интерактивна карта на сайта на телеком за покритието на мрежата му.

Забранено е и на банка да представя на клиентите си невярна информация за таксите си за превод на парични суми. При контрола върху туристическия продукт пък комисията е констатирала няколко случая, в които места за настаняване и заведения за хранене и развлечения се представят за по-висококатегорийни, отколкото са в действителност. Друг констатиран и санкциониран некоректен подход при ресторанти и барове е таксуването на артикулите на по-високи от обявените в менютата цени, обясни Маргаритов.

При промоции потребителите най-често са привличани с анонси за отстъпки, но продуктите в акция или са липсвали в обектите, или са таксувани на редовните им цени. Нелоялни практики са констатирани и във връзка с провеждането на игри с награди. В някои от случаите търговците са оставили в продажба промоционалните продукти след изтичане на кампанията, с което са създавали лъжливи очаквания у потребителите за спечелване на награди. Комисията е забранила и практика, при която търговец е продавал подаръчни ваучери, но не е информирал клиентите си, че не важат за намалени артикули.

В интернет пък комисията е установила, че търговец обещава на потребителите неограничени телекомуникационни услуги, но прикрива важното условие, че при надхвърляне на лимитирани обеми услугите се заплащат спрямо ценовата листа на абонаментния план.

Забранена е и некоректна промоция при онлайн продажба на храна. Търговецът е рекламирал отстъпка от 35% при пазаруване над определена сума, но не е посочил, че тази сума се формирала от сбора на цените на поръчаните артикули след приспадне на отстъпката. Сред останалите административни нарушения на онлайн магазини са липсата на информация за условията за упражняване на дадения по закон 14-дневен срок за отказ, на данни за контакт с търговеца и на крайната цена или основните характеристики на стоките и услугите.

Констатирани са и случаи на неспазване на 14-дневния срок за възстановяване на сумата при отказ от покупката, както и отсъствие на информация за условията за плащане, доставка, изпълнение на договора.

За тези и други нарушения при извършените през тази година до края на октомври над 31 000 инспекции контролният орган е съставил около 2600 акта, оповести още Маргаритов.

Забранени са 105 вида опасни стоки, по-голямата част от които са облекла и обувки за деца или продукти, които представляват риск за тях – стоки за шега, запалки с необичаен външен вид, имитиращи храни продукти и др. До преустановяване на несъответствията са спрени и три вида услуги - батут в закрит увеселителен обект, водни пързалки в аквапарк и детска площадка.

Близо 18 000 писмени жалби и сигнали д9а били подадени в комисията от началото на 2016 г. и още над 9000 обаждания на Националния телефон на потребителя предимно за консултации.

Още от Бизнес