Въпросът за властта: Желаните коалиции са невъзможни, а възможните са неприемливи

Логично е бъдеща управленска коалиция да се формира около първата или втората политическа сила – съответно ГЕРБ или "Продължаваме промяната", коментира Боряна Димитрова от социологическата агенция "Алфа рисърч" след обявяването на първите прогнозни резултати от изборите на 2 октомври. Тя обаче обърна внимание, че при сегашната конфигурация "желаните коалиции са невъзможни, а възможните коалиции са неприемливи".

Единият вариант е коалиция между ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България", която би имала 130 мандата, но ПП и ДБ са не желаят да влизат в съюз с ГЕРБ – поне докато начело на партията е бившият премиер Бойко Борисов, заради корупционния модел на неговото управление.

Ако мандатът отиде при втората политическа сила - ПП, те биха се коалирали с партньорите си от предходното правителство БСП и ДБ, но биха имали под 100 гласа и ще трябва да търсят допълнителна подкрепа за мнозинство.

Очертава се патова ситуация, каза Боряна Димитрова пред БНТ. Според нея няма възможност да се създаде що годе устойчиво правителство само на математически признак. Ще трябва да се прескачат червени линии или да се очертаят ясни приоритети и мерки, около които да се търси коалиция, добави тя.

Все още не е ясно колко партии ще има в 48-то Народно събрание, тъй като данните от паралелното преброяване се разминават в прогнозите си дали "Има такъв народ" и "Български възход" ще прескочат 4-процентовата бариера.

"Избирателите си стоят зад основните политически сили и избират тези, които харесват, подкрепят ги. Нагласата да се правят нови избори, докато една от политическите сили получи такава подкрепа, която да ѝ е удобна и да направи правителство, очевидно няма да е нещо, което се вижда на хоризонта. Такъв, какъвто е парламентът, отразява разнородните политически, социални групи, разнородните нагласи на хората", коментира Боряна Димитрова по БНТ след представяне на резултатите от екзитпола на агенцията към 19:00 часа.

По думите ѝ оттук нататък работата на политиците е да помислят как при тези нагласи и разпределение на политическото представителство биха могли да търсят възможности да направят правителство. "Огромната част от хората очакват да бъдат направени компромиси, искат да бъде направено правителство - над 70 на сто от хората го очакват. Няма да е лесно, но политиците са за това да решават проблеми в кризисни ситуации", коментира социологът.

Според Боряна Димитрова е ключово какъв ще бъде делът на гласовете за ДПС, защото се очаква другите политически сили да получат по-балансиран и пропорционален вот в чужбина. Една висока подкрепа за определена политическа сила може да вдигне прага, изтъкна тя.

Думата имат умората, апатията, липсата на надежда

Относно ниската избирателна активност коментира, че е резултат както от дневния ред на хората и техните тревоги, така и от посланията на политиците, които не срещнаха тези тревоги и проблеми. "Думата си казват и умората, и апатията, както и липсата на надежда", каза социологът.

"Щеше да е по-учудващо да има скок в избирателната активност на фона на разочарованието на българските избиратели. Една част от разочарованите сменят отбора. Има една част от разочарованите, които пропускат изборите. Те са решили да накажат тези, които считат за недобре представили се", отбеляза на свой ред социологът от "Галъп" Кънчо Стойчев.

Социалният антрополог Харалан Александров пък допусна, че ако продължава да се върти изборната рулетка, "Възраждане" може да набере още подкрепа.

"Борисов е първа политическа сила, не защото хората искат той да ни управлява, а защото е безалтернативен. Защото Кирил Петков не се справи", посочи политологът Слави Василев.

Ако ГЕРБ приемат сегашния си резултат за реабилитация, ще е голяма грешка, смята политологът Даниел Смилов.

Няма голям шанс за стабилно правителство

Според анализатора Ивайло Дичев е по-вероятно е да се стигне до нови избори. "Резултатите дават лоша перспектива за съставяне на правителство. Според мен политиците трябва да отстъпят назад, а на преден план да бъдат изведени нови фигури, за да се състави правителство, с което да изкараме зимата. В сегашната ситуация всяка малка партия ще може да шантажира евентуалната коалиция", каза той пред БНТ.

"Изглежда, че влизаме в италиански или израелски вариант с кратки правителства и чести избори. На теория съществува възможност за непартийно правителство за кратък период от време, но то не е много вероятно заради незрялата българска политическа култура. Във Франция например има правителство на малцинството, а опозицията е обещала известно време да не иска вот на недоверие, но в България това едва ли може да се случи", коментира Антоний Тодоров пред БНТ.

"Създаването на правителство в момента е въпрос на самосъхранение на сегашната политическа класа и на постиженията на българската демокрация. Ясно е, че няма голям шанс за съставяне на стабилно правителство, но перспективата за управление на поредното служебно правителство, тоест на президента, е много лош вариант за българската демокрация", смята Огнян Минчев.

Тътен на протестния вот за "Възраждане"

Българският народ, като че ли в сравнение с предишните си три избора се е понаиграл, заяви бившият депутат Петър Курумбашев. "Няколко пъти хората показват, че искат коалиционно управление и няколко пъти българските политици им казват, че няма да стане. Вотът за "Възраждане" е протестен вот срещу политическата система и тя би трябвало да го чува този тътен, той ще се засилва", каза още той.

Социологът Андрей Райчев също смята, че България има огромна нужда от правителство на фона на тежките изпитания пред страната и опцията войната в Украйна да премине в много кървав сблъсък. Предстоят ни много тежки дни, в който единственото ни спасение е единството на България, каза той през Нова телевизия.

Минимум три партии ще са нужни за кабинет, ако въобще се стигне до съставянето на такъв. Това коментира пред Нова телевизия политологът Димитър Ганев, след като бяха представени първите резултати от екзитпола на агенция "Тренд" към 19 ч.

По думите му разпределението на мандатите спрямо данните показва, че не само една партия няма мнозинство, но дори и двете големи партии нямат. Коалиция, ако има такава въобще след днешния резултат, би била отново сложна и пъстра – такава, каквато беше след изборите на 14 ноември, каза още Ганев.

Той направи уточнението, че до паралелното преброяване не може да се каже дали ще има шестпартиен, седемпартиен или осемпартиен парламент.

Патов парламент

"Очертава се патов парламент, който няма да просъществува дълго и защото, вярвайте ми, не е по-лесно на участниците в изборите, отколкото на избирателите да ходят 10 пъти на избори в една календарна година", коментира лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева пред БНТ.

Според нея вероятността за съставяне на правителство е много малка.

"Има няколко групи фактори, които определят възможността да се състави стабилно. Единият е математическият, вторият е политическият. Има и трети - управленският капацитет на политическите партии и техните представители. за този трети фактор никой не говори, но той е много решаващ. В отишлия си вече парламент той беше решаващ", заяви Дончева.

Предпазливо гласуване, без авантюри

Българският народ гласува предпазливо, без авантюри, коментира Първан Симеонов от "Галъп" пред БНР.

По думите му като цяло всичко в резултатите от изборите е в нормата и най-важният показател е активността. При тази ниска активност и резултатите не са изненадващи, добави той.

"Продължаваме Промяната" направиха кампания като по учебник, ГЕРБ също играха по учебник, коментира Симеонов.

"Резервът на ПП е в младите хора. ... В третия етап на кампанията им те казаха "Просто виж другите". Т.е. няма за кого другиго да гласуваш на тези избори. ... Има ерозия при ПП, защото участваха в управлението, но няма свободно падане", посочи той.

Хората за поразлюбили ПП, но не са залюбили Борисов, каза още социологът.

По думите му "младата" вълна не се е появила на тези избори.