"Стамболов след Стамболов": Защо и как определени личности стават значими исторически фигури

В книгата "Стамболов след Стамболов. История, политика и памет (1895-2020 г.)" историкът Стефан Дечев поставя изследователски въпроси, които са свързани със спомена и паметта за една ключова за българската история фигура на революционен деец, поет, журналист, бунтовник, политик и държавник.

Разгледан е "следживотът" на Стефан Стамболов в политическия печат, литературата, историографията, учебниците по история, публичната обществена памет, политическите дискусии, различните места на памет, политическия фолклор, възпоменателните практики, медиите, киното и т.н.

Не на последно място, в края се прави опит да се отговори и на въпросите: защо и как определени личности стават значими исторически фигури? Как точно това е свързано с националното развитие в хода на времето от края на XIX в. насам в различни исторически контексти, та чак до наши дни?

Ето и откъс от книгата, предоставен за читателите на Меdiapool:

През есента на 1909 г., в разгара на споровете, породени от печатани откъси от бъдещата книга на Димитър Маринов за Стамболов, една от фракциите на Стамболовата партия, тази около Тодор Гатев и Иван Андонов, излиза с идея за построяване на паметник на Стамболов. Предлагат мястото да бъде срещу входа на парламента, точно където преди две години е открит паметникът на "Цар Освободител".

Това става в публикувана на 14 октомври 1909 г. в "Свобода" статия, озаглавена "На шантажистите". В нея между другото се казва: "Линчуван беше и Кромвел в Англия. Но днес, единственият паметник срещу парламента, най-великолепния памятник в Лондон, е паметника на Кромвеля". "Признателна България" много скоро побърза да ангажира мястото срещу Народното събрание с памятника на Царя Освободителя. Кога да е това място ще бъде освободено за памятника на Стамболова (курсивът навсякъде – на "Свобода")!". Допуска се и друг вариант: "Или: ако преждевременно той бъде поставен на друго място, ще бъде най-великолепния памятник в София (болдът – на "Свобода"). И ще свидетелствува на грядущите поколения за патриотизма и себеотрицанието, на което е било способно едно лице, и за мизерията и неизмеримата подлост на противниците му (подчертаването – на "Свобода").

След десетина дни "Свобода" излиза с уводна статия, озаглавена "На в. "Мир" и на в. "Реч". В нея се отбелязва как двата народняшки печатни органа са реагирали на предложението. Изданието продължава да настоява за издигане на паметник на Стамболов срещу парламента. "Гузни пред престъплението от 3 юлий 1895 год., когато посред бял ден в столицата беше съсечен с ятагани бившия пръв министър и регент на България, който осуети руските козни и запази независимостта на страната, – хората на старата консерваторска клика, наречена, по едно смешение на понятията "народна партия", не могат да чуят и изслушат със спокойствие нищо друго, което се отнася до Стамболова".

Следват подробности около целите и мотивите на политическите им противници. "От съществено значение за народняците е Стамболов да си остане "тиранин", "узурпатор" и пр., – такъв какъвто го представляват те в обвиненията си, защото тогава позора за престъплението им, отговорността за убийството му, става по-малка или тям им се струва по-лесно поносима." Накрая вестникът прави категорично заключение за предлагания паметник: "Стамболов не бе тиранин и за това кога да е (курсивът – на "Свобода"), ще има паметник в София.

Мястото на неговия паметник, пак ще повторим, беше срещу Народното събрание, защото каквито и да са чувствата ни към Царя Освободителя, колкото и да сме му признателни за великодушието, с което ни освободи, неговата статуя срещу Парламента, не хармонира с идеята на мястото.

Тя по-скоро свидетелствува за остървението, с което Русия, през смутните времена, искаше да затвори вратите, които сега стоят отворени срещу Памятника, отколкото за благородството, с което се предприе Освобождението. Срещу никой парламент в света няма царска статуя. Само българският парламент прави изключение; може би, защото парламентаризмът ни е царски... Там трябваше да стои статуята на Стамболова с енергичните черти на лицето му, за да свидетелствува на грядущите поколения за бурите, през които е минал тоя народ, представителите на който заседават в Народното събрание, и за усилията, с които е запазена независимостта му! Там трябваше да стои тази статуя, която ще свидетелствува за патриотизма и самоотвержението, на които е бил способен българския народ и за единодушието, с което е отстоявал правата си".

Очаквано русофилските среди реагират почти мигновено. Например цанковисткият "България" публикува материал със заглавие "Цинизъм или слепота". Той представлява писмо, пристигнало от града, в което четем: "Силно впечатление направи вашето извлечение от "Свобода", хората от която са отишле до там, да мислят, че може един ден да дойде в България такова едно поколение, което да разруши памятника на Царя-Освободителя и на негово място да издигне такъв на Стамболова (курсивът – на "България").

Тази скверна стамболовистка мисъл произведе силна потреса в цялото общество. Никой не можеше да си представи, че в нашата среда, в днешна България, ще има подобни типове, през главата на които ще мине подобна мисъл, с която се оскърбяват чувствата на целия български народ". Вестникът смята дори, че "Свобода" е надхвърлила границите и на стамболовизма, и добавя: "Памятта на един Стамболов може да бъде много ценна за неговите поклонници. И никой не им пречи да го възпяват тъй, както знаят. Но дали си мислят тия негови последователи, че същият тоя Стамболов, ако станеше днес от гроба и прочетеше тия скверни редове в "Свобода", би ги потупал по раменете?".

Отново се появяват напомняния за самия комитет за построяване на паметника на покойния руски монарх: "В комитета за постройката на памятника на Царя-Освободител влизаше и Димитър Петков, покойния шеф на стамболовистите. Откриването на същия паметник стана през времето на Петкова. Защо тогава стамболовистите не го разрушиха та на мястото му да въздигнат памятник на Стамболова? Или тази мисъл и тогава ги е безпокоила, но не са смеели да я изкажат, от страх да не се изсипе народния гняв върху главите им?".

Очевидно реакциите убеждават и инициаторите на идеята за паметник да си дадат сметка, че нещата с попадането на Стамболов в националната памет са тръгнали, но все още е рано и предстои да се измине още път. Заедно с това мястото на паметника, при това в комбинация с предложение за премахване на паметника на "Цар Освободител", видимо допълнително комплицира ситуацията.

Ето защо още в статия от 28 октомври 1909 г., полемизирайки с цанковисткия "България", "Свобода" пише в материал под заглавие "Паметника на Стамболова" следното: "Ние недоумяваме пред тая тревога против една идея смела, може би, но лансирана съвършено случайно.

Центърът на нашата статия не беше памятника на Стамболова и мястото, където трябва да бъде построен. Нито някой счита, че на тая тема трябва да се разисква днес...". И питайки се защо тази "неволно" изтървана тяхна идея е предизвикала сега "тази тревога", "Свобода" коментира: "Тя говори твърде лошо за стабилността на основите, върху които стои памятника на Царя-Освободителя. Ако те са трайни, има ли значение, че ние или някой друг, (особено ние), за които автора на писмото казва, че представляваме една партия "умирающа" вече, която в своята "агония" ругае "най-свещенните чувства на българина), сме казали нещо против тоя паметник?". За да добави: "Нещо друго, вероятно, безпокои противниците ни и това ги раздразнява. Повдигането на въпроса за памятника на Стамболова по необходимост налага въпроса: що търси памятника на Царя-Освободителя срещу Народното събрание? (курсивът навсякъде – на "Свобода"). Ние не сме против тоя паметник, – но що търси той там, гдето трябваше да стои памятника на Стамболова?". Срещу аргумента на в. "България", че ако не бил Александър II, стамболовистите още щели да са "турски мекерета", "Свобода" контрира: "Стамболов в турско време беше апостол, а Петков си остави ръката на Шипка".

И още: "Турски мекерата щяха да бъдат цанковистите, защото са били такива. От стамболовистите щяха да се рекрутират апостолите на българската свобода, които щяха да наложат освобождението". На финала вестникът завършва: "Елементи да бъдат шпиони и мекерета на турци и руси, въобще на всекиго, който им обещае облаги, има между цанковистите и не от тях може да се направи аргумент против народно-либералната партия. Ако не беше един Цар Освободител, до 1886 година България нямаше да бъде свободна (курсивът навсякъде – на "Свобода"); но ако не беше един Стамболов, тя нямаше да бъде свободна днес (болдът – на "Свобода")".