Стандартите в България – приложение и бъдеще

Стандартите в България – приложение и бъдеще

Стандартите са пряко свързани както с начина ни на живот, така и с условията на работа, като все по-често обхващат и услугите. Те са средство за информация и улесняват търговията и общуването между партньорите. Стандартите са общопризнати правила и норми и може да включват подробни технически спецификации, процедури за производство, методи за изпитване и оценяване на съответствието.

Всеки ден в нашето ежедневие се сблъскваме с множество стандарти и без дори да осъзнаваме, те стават задължителна част от живота ни. Неусетно сами започваме да търсим белезите и знаците, че производителите, търговците, доставчици и дистрибутори спазват определени стандарти, което ни кара да се чувстваме по-спокойни за нас и децата ни.

Последните изследвания показват, че с разработване, приемане и прилагане на стандартите в развитите европейски страни се спестяват около 15 милиарда евро на година за изследване и разработване на нови технологии за производство.

В повечето случаи стандартите не са задължителни и имат препоръчителен характер, но все повече организации (фирми, производители) се стремят да ги прилагат, отчитайки предимствата.

Дейността по стандартизация включва процесите на разработване, одобряване, издаване и прилагане на стандартите, като се спазват общопризнатите основни принципи и правила за работа на стандартизацията.

Стандартите се разработват и публикуват в интерес на обществото и представляват мощно средство за информация и взаимно разбиране между партньори.

Ползите от прилагането на стандартите са, че тяхното използване води до подобряване качеството на продукта или услугата; затвърждаване на доверието; икономии при производството. Една от важните положителни страни е това, че стандартите позволяват на производителите да спазват европейското законодателство и повишават своята конкурентноспособност. Всички тези характеристики увеличават шансовете за успех на всеки бизнес.

Стандартите са надеждно средство за обмен на информация и разпространение на добри практики, които позволяват на малките и средни предприятия да докажат ефективността на своята дейност. Въвеждайки изискванията на определени стандарти в своята дейност, те могат да запазят своите настоящи клиенти и да привлекат нови.

За изготвянето, хармонизацията и разпространението на стандартите в България отговаря Българския институт по стандартизация (БИС). Той е националният орган за стандартизация в Република България, създаден по реда на Закона за националната стандартизация от 2005 г. БИС е обществено-правна организация, в която членуват всички заинтересовани от дейността по стандартизация страни: фирми, организации и институции. Върховен орган е Общото събрание, което избира членовете на Управителния съвет измежду представителите на членовете на БИС. Дейността на БИС е насочена към непрекъснато подобряване на националната стандартизационна система, привличане на повече участници в дейността по стандартизация и към подобряване на управлението и организацията на работа.

БИС поддържа контакти с органите на държавната администрация, с научните среди, с органите за оценяване на съответствието, с производители, потребители, застрахователи.

Като национален орган за стандартизация БИС представлява Република България и участва активно в работата на следните организации: CEN – Европейски комитет по стандартизация; CENELEC – Европейски комитет по стандартизация в електротехническата област; ISO – Международна организация по стандартизация; IEC – Международна електротехническа комисия.

За кого са валидни стандартите?

Разнообразието от стандарти е голямо. За почти всяка област от производството, търговията и услугите са изготвени норми за да се постигне съответствието с международните изисквания. Като едни от основните области с най-много стандарти могат да се посочат производството на храни, строителството и производството на строителни продукти.

Хранително-вкусовата промишленост е един от най-важните отрасли, а изискванията на Европейския съюз по отношение на безопасността на хранителните продукти са изключително строги и следва стриктно да се прилагат. Добивът, преработката и производството на хранителни продукти обхваща широка и дълга верига от производители и търговци на суровини и стоки, опаковки и услуги, което е обвързано с изискванията и прилагането на европейските стандарти.

Огромна е отговорността, която носят всички лица и фирми, ангажирани в процесите, свързани със строителството. За да може всеки строеж да изпълни съществените изисквания, той трябва да бъде проектиран и изпълнен с материали и продукти, които съответстват на хармонизираните европейски стандарти за строителни продукти.

Съответствието с тези изисквания гарантира, че влагането на съответния продукт в строежа осигурява неговата безопасност. Стандартите за строителни продукти са над 2500.

С цел да бъде задоволен интереса към информация за стандартите в София в три поредни дни ще бъдат организирани три семинара и кръгли маси за обсъждане на въпроси свързани със стандартизацията. На 19.11.2007 ще бъде проведен семинар Приложение на стандартите за безопасност на храните в контекста на европейските изисквания. По време на семинара ще бъдат разгледани темите за хармонизация на българското законодателство, сертификация на биологични храни, предизвикателства пред българските преработватели.

На 20.11.2007 ще се проведе вторият семинар с насоченост към строителния сектор: Стандартизацията в строителството – стратегическа стъпка за успех на бизнеса, когато ще бъдат обсъдени хармонизацията на законите, процеса на оценяване на строителни продукти, национални изисквания.

Третият семинар ще се проведе на 21.11.2007. Неговата тема е Ролята на стандартизацията за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

Организатор на семинарите в рамките на изпълнението на проекти "Стандартизацията като средство за увеличаване на конкурентоспособността и увеличаване на износа" и "Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез представяне на стандартизацията в строителствотои безопасността на храните” е “Муди Интернешънъл”.

Проектите се реализират по Комуникационната стратегия за членство на България в Европейския съюз, изпълнявана от Министерство на икономиката и енергетиката.

*Публикацията е предоставена по Комуникационната стратегия за членство на България в ЕС.

 

Още от Европа

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?