Станишев и прозрачният куб

През последните дни премиерът Сергей Станишев демонстрира непривична хиперактивност в различни направления. Предприе разправа с опонентите си в ДАНС, откривайки фронт срещу "противниковия лагер" в БСП, но и провокирайки вътрешнокоалиционен конфликт с ДПС, като в същото време не спира да громи опозицията.

Всъщност громенето на опозицията отдавна не е само любимо упражнение на правителството, но и спасителна стратегия за отклоняване на вниманието от по-големи и по-малки кризи в управлението.

Този път обаче Станишев реши да играе по-разчупено и смело, един вид да покаже на всички, че няма пет-шест и че един негов жест е достатъчен, за да изчезне двуметровата прозрачна урна, съхраняваща символичната "Заповед за уволнение" на правителството му.

Първоначалната реакция – да отиде да му връчат лично такава "заповед", показа верен политически усет на премиер, който се чувства достатъчно стабилен и уверен, за да се изправи лице в лице не само с опозиционни представители, но и с хилядите български граждани, които не го одобряват.

Станишев обаче незабавно поправи "грешката", като се обърна към хората, носещи подписката, със "Здравейте циркаджии".

След това на специална пресконференция, посветена на мерките срещу финансовата криза и с уговорката, че няма много време, той намери за нужно да отдели време – но не за да обясни на гражданите какво ще става с доходите и спестяванията им, докато светът се тресе, а за да ги информира как опозицията ги е обидила, защото не всички заповеди за уволнение са достоверни и имало манипулации и фалшификации.

И за да е сигурно, че за него най-важното в този момент е дали гражданската подписка е подкрепена от над 1 милион българи или под 1 милион българи, Станишев се закани да иска прокурорска проверка.

На какво?

През лятото ГЕРБ, СДС и ДСБ гръмко обещаха национален бойкот срещу кабинета, блокирани пътища и въобще – масова гражданска акция, която в последствие бе сведена до подписка и теоретична конференция. Събирането на подписката, както показаха и медийните репортажи, бе съпроводено с ентусиазираното съобщаване на нарастващия брой граждани, които са я подкрепили на импровизирани мероприятия по улици и площади. И след като не става дума за подписка, която трябва да удостоверява пред ЦИК или друг орган точния брой и точните данни на вписаните граждани, едва ли някой си е дал труда да прави такива проверки.

При положение, че от доста време насам социологическите проучвания показват спадащо доверие към кабинета и при различима с просто око управленска катастрофа при спрени еврофондове, безнаказана престъпност и ширеща корупция, скандали в ДАНС, немотивирано подслушване на медии и побой над неудобен журналист, Станишев би трябвало да черпи, че само малко над 1 милион души са разписали заповедта му за уволнение.

Вместо това той осигури безплатен PR на политическите си противници, като им спретна екшъна със задигането на подписката и така дори онези, които са я проспали, разбраха, че тя е нещо много важно.

А заканата за прокурорската проверка граничи с онези протуберанси на политическо безсилие и глупост, за които всяка опозиция може само да мечтае. Представете си само как българската прокуратурата, затрупана от разследвания за кражби на европари, поръчкови убийства и прочее, разпределя за проверка над 1 милион заповеди за уволнение и тръгва по следите на хора из цяла България, чиито имена стоят в подписката.

И как въобще изглеждат нещата с демокрацията и политическите свободи, когато няколко месеца преди изборите в домовете ви идват прокурори и питат сигурен ли сте, че не одобрявате правителството, лично ли сте се подписал срещу него или някой ви е принудил или подвел...

Така второразредният екшън с инкриминираната подписка, замислен вероятно като добър PR – удар, се превърна в пореден автокомпромат, макар и не от мащабите и сериозността на този, който бе замислен да замъгли – провалът с ДАНС.

А що се отнася до прозрачната урна със заповедите – дори да я скрие не в задния двор на МС, а и в мазето, тя ще остане факт, при това вероятно несимволичен.