Станишев натиска за военизиране на ДАНС

Задават се още по-нови промени в проектозакона за Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), инспирирани от последните задкулисни компромиси между премиера, президента и други среди и институции, засегнати от създаването на новата структура.

На среща с депутатите на БСП от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, министър-председателят Сергей Станишев е настоял ДАНС да бъде изцяло военизирана. Информацията бе потвърдена в сряда от няколко независими източника на Mediapool.

Само преди седмица вътрешната комисия гласува и записа на второ четене, че служителите на ДАНС няма да бъдат под пагон, какъвто бе първоначалният вариант на проектозакона. Представители на левицата демонстрираха увереност, че спорове по този въпрос няма да има и той е окончателно решен. В същото вярваха и депутатите от опозицията.

Според някои източници премиерът е поискал да се запази военизираният статут само за хората от военното контраразузнаване (ВКР), които ще се влеят в ДАНС, а останалите "агенти" да със статут на държавни служители. Според други източници идеята е цялата агенция да мине под пагон.

Военизирането на ДАНС би било в противоречие с поетите ангажименти към европартньорите за девоенизацията на подобни структури. Първата стъпка в тази посока бе новият закон за МВР, който свали пагоните на полицаите. 

Според информацията на Mediapool, не всички от червени депутати са били съгласни с партийния лидер за военизацията, но ще гласуват поредните промени “с отвращение”, както стана преди година с направената в последния момент ревизия в закона за досиетата.

Според дясната опозиция, ако ДАНС е под пагон, в ръководството ѝ ще се създаде многопластова генералска структура – нещо, което не изпробвано как работи в нито една служба по сигурността.

Военизацията на ДАНС дава по-големи възможности за намеса на президента Георги Първанов, който ще назначава ръководството на агенцията и ще му връчва генералските звания. Остава неясен въпросът дали служителите на “българското ФБР”, както популярно наричат ДАНС, ще бъдат част от въоръжените сили на страната, чийто върховен главнокомандващ е държавният глава. 

Другото настояване на министър-председателя е да се запише законово изискване към ръководителите на агенцията да имат поне 10 години оперативен стаж. Според запознати този текст се прави за набелязани вече хора, които да оглавят ДАНС. Вероятността те да не са свързани с Държавна сигурност, особено при това изискване за стаж, рязко намалява.

По спора дали Агенцията за финансово разузнаване (АФР) да остане извън ДАНС или да влезе вътре, но с по-обособен статут, премиерът е настоял за второто. Смята се, че невключването на АФР в новата мегаагенция ще компрометира цялостната идея на създаването ѝ.

Макар че вътрешният министър Румен Петков прекрати публичния “огън” срещу ДАНС, която ще му отнеме контраразузнаването и монопола върху голяма част от секретната информация и разработки, по информация на Mediapool той продължава “подривната” дейност на друго ниво.

Министърът е поискал от висшите служители на Национална служба “Сигурност” (НСС) ясен отговор дали ще останат на работа в МВР или ще се присъединят към новата структура. Тук Петков е поставил един от любимите си въпроси - за честта.

В края на август Mediapool писа, че Петков е предложил създаването на нова структура във ведомството си, която да “компенсира” изваждането на НСС.

Началникът на контраразузнаването Иван Драшков е сред най-спряганите имена за председател на ДАНС с равни шансове с премиерския секретар Петко Сертов. Според социалисти обаче Петков е предупредил Станишев, че няма да работи със Сертов.