Станишев открехна врата за преработка на внесения бюджет

Заплахата от финансовата криза доминира първия парламентарен дебат за Бюджет 2009, който управляващите защитиха, защото съдържал съответните резерви и буфери, а опозицията отхвърли заради липсата на реалистични и действени антикризисни мерки.

И от двете страни си даваха сметка, че догодина след изборите новото управление на страната, каквото и да бъде то, ще се изправи пред много сериозни проблеми, ако сега се приеме лошо скроен бюджет с нескопосани антикризисни мерки. Този подтекст личеше и в по-мекия тон на премиера Сергей Станишев, който се обърна към опозицията с думите, че всички разумни предложения за преработка на бюджета трябва да бъдат внимателно обсъдени между първо и второ четене и внесени като корекции.

Мерките и буферите на кабинета

Според проекта, представен от финансовия министър Пламен Орешарски, основните инструменти за ограничаване влиянието на световната криза върху икономиката на страната, са разходната част 40% от БВП, бюджетен излишък до 3%, като при нужда до 1% от излишъка или около 700 млн. лв. ще се освободи в подкрепа на икономиката при по-силно от очакваното охлаждане.

Растежът догодина се предвижда да бъде 4.7%, като разчетът е “на горната граница на оптимизма”, според премиера Станишев. Преките чужди инвестиции ще спаднат до 5.3 млрд. евро или с около 1.5 млрд. евро по-малко от тази година. Инфлацията в края на годината ще се забави до 5.4%, а средната за годината – 6.7%.

Заложени са повече средства за образование, здравеопазване и наука. Основно място се отделя на капиталовите разходи в инфраструктурни проекти, които ще достигнат 5.2 млрд. лв. Още 400 млн. лв. са предвидени от резерва за публични инвестиции като допълнителна инвестиционна програма.

Заложени са “пакет мерки за стимулиране на икономиката и поддържане на инвестиционна активност”, както и буфери за смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. Така, например, ще бъде предложено създаване на държавна компания за изграждане на бизнеспаркове.

Предвижда се осигуряване на достъп до кредитен ресурс на малкия и средния бизнес чрез увеличаване на капитала на Банката за развитие. Създава се фонд за научни изследвания с 50% повече средства, отколкото тази година. Ще бъде увеличен и кредитният лимит на Агенцията за експортно застраховане.

Проектът бе подкрепен от управляващата коалиция, като бившият финансов министър и депутат от НДСВ Милен Велчев го нарече “силен инструмент за изолирането на България от най-тежките възможни последици от финансовата криза”. Според ДПС бюджетът е добър, но предложиха все пак разходната част да бъде намалена.

Иван Костов: Намаляване на данъците и бюджетен дефицит

Оценките на опозицията за проектобюджета бяха от “неадекватен на икономическата ситуация”, до “инвестиционната програма обслужва близките до тройната коалиция фирми”.

ОДС, ДСБ, БНД, БНС и "Атака", както и независими депутати като Стефан Софиянски, предупредиха, че няма да подкрепят проекта на първо четене, защото не виждат в него нито една ефикасна антикризисна мярка.

Според бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов бюджетът е написан в разрез с утвърдените от практиката антикризисни мерки, които се вземат в момента в европейските страни. А такива са залагане на бюджетен дефицит вместо бюджетен излишък и намаляване на данъчното бреме. По този начин тежестта на кризата се прехвърля на държавата, а гражданите и фирмите се облекчават, за да развият стопанска активност, обясни Костов.

Вместо това е предвиден 20% ръст на приходите, разходите остават 40% от БВП. “Домакинствата и стопанските субекти ще направят съкращения на своите разходи, единствено държавата ще харчи разточително", каза лидерът на ДСБ.

Правителството призна късно, че идва криза и загуби месеци, преди да реагира. Макрорамката е несъстоятелна, инфлацията е подценена, дефицитът по текущата сметка ще надхвърли прогнозите, а чуждите инвестиции няма да достигнат планираните числа, каза още Костов.

Според него няма да има ефект от наливането на 1 млрд. лв. в инфраструктурата освен, че пари ще изтекат в обръчите от фирми около управляващите.

ДСБ предложи в бюджета да залегнат няколко антикризисни мерки: намаляване на данъците, предвиждане на бюджетен дефицит, намаляване на публичните разходи, финансиране не на секторите, а на реформите в образованието, здравеопазването и МВР, широко еврофинансиране и инвестиции, но по приетите правила, предприемане на мерки за намаляване на лихвите.

Премиерът допусна преработване на бюджета между двете четения

Премиерът Сергей Станишев защити внесения проект за бюджет, но допусна между първо и второ четене в него да се направят промени, като “нито едно разумно предложение не трябва да бъде отхвърлено”.

В бюджета, според премиера, “са залегнали последователност във водената политика и отчитане на новата конюнктура”, като бюджетната прогноза вече е била коригирана.

Той обаче отхвърли както идеята за бюджетен дефицит, така и за намаляване на данъците, предложени от ДСБ. “Излишъкът остава важна котва за стабилността на държавата, за валутния борд и за обменния курс на българския лев”, посочи той.

След дебатите пректобюджетът с включен бюджет на съдебната власт със становище на Министерския съвет бе приет на първо четене със 132 гласа "за", 73 "против" и трима въздържали се. Както се бе зарекла, опозицията не подкрепи проекта.

След гласуването независимият депутат Мария Капон прогнозира, че със сигурност в средата на годината ще се наложи да се гласува актуализация.