Станишев, Първанов, Борисов и временното съхранение на боклуците

Политическото словоблудство на тема столични бали и призивите да се спре с политизирането ѝ се развива приблизително със скоростта, с която се трупа опакованият боклук. Взаимните обвинения и квалификации, разменени през последните дни от софийския кмет, от една страна и президента и премиера, от друга, наситиха въздуха със същата смрад, която се носи от загниващите отпадъци.

В момента реакциите на политиците са като на населено място, от което се иска да вземе софийския боклук – само не при нас, носете го някъде другаде.

В стремежа си да се отърват от зловонието, което може да изяде още ценни проценти от спадащия им рейтинг, премиерът и президентът въведоха нов акцент в познатите на публиката монолози "Ние спасяваме столичани, кметът не си върши работата". Те настоятелно заговориха, че с проблемите около боклука трябва да се заеме съдебната власт, а Станишев, на който му било писнало от темата, настоя

"някой да каже" колко струва на софиянци балирането.

Не "някой", а медиите и общински съветници отдавна са казали не само колко струва балирането, но и какви злоупотреби се извършват и кои са отговорни за това. Очевидно, докато ту се кара с Борисов, ту двамата се ръкостискат пред камерите, демонстрирайки как загърбват партийните страсти в интерес на обществото, премиерът е пропуснал да обърне внимание на тези разкрития, които сега внезапно реши, че са от първостепенна важност.

Иначе щеше да знае, че Столична община е похарчила над 31 млн. лв. по договори със съмнително избраните балиращи фирми само в периода септември 2005-ноември 2007 г. От ДСБ пък изчислиха загубите за софиянци от надписване на сметоизвозването на над 150 млн. лв.

В неделя и президентът Георги Първанов достигна до прозрението, че зад проблема със софийските бали стоят икономически интереси. Както се казва: Добро утро! На темата са посветени десетки публикации на различни медии в последните 3 години с конкретни схеми и имената на замесените.

По-любопитно е поради какви свои интереси Първанов досега не е повдигал този въпрос и дали, ако Борисов не го беше упоменал в национален ефир като един от виновниците за настоящата криза, щеше въобще да си отвори устата по този въпрос.

Още по-любопитно е дали прокуратурата, която проспа всички предоставени ѝ от медиите възможности да се самосезира и да провери всички описани далавери, сега ще се сепне от президентския призив.

В настоящата боклучена кампания Борисов остава верен на досегашната си тактика да прехвърля топката колкото се може по-далече и каквито и глупости или неистини да изрече, да прави това уверено, гневно и от сърце. Тоест, той се представя в добре познатата роля – моят екип си свърши работата блестящо,

препъват ни "отгоре".

Независимо, че обещаният преди три години завод за преработка на отпадъците все още е само на думи, а балите на площадките за "временно" съхранение се преопаковат година след година в очакване някоя община да бъде подмамена да ги приеме срещу обезщетение, което я получи от държавата, я не.

Бойко Борисов, който преди две години се възмути от "турското иго на Чакъров, който се гаври със софиянци", сега обърна платната и обяви екоминистъра за единствения достоен държавен мъж, който си вършел работата за решаването на проблема с боклука.

В цялата суматоха Брюксел снизходително удължи до 30 ноември срока, в който софийските бали трябва да се махнат от временните площадки, но над България все още виси заплахата от хиляди евро ежедневни санкции, ако проблемът не бъде решен.

И въпреки единодушието на премиера Станишев и вицепремиера Плугчиева, че кметът не си е свършил работата, предвидената от закона възможност да му се наложи дори минимална санкция не се обсъжда. Независимо, че "достойният" министър на околната среда и водите има това право.

Лични глоби срещу кметове са налагани многократно и буди недоумение защо управникът на Смолян бе наказан от Чакъров с 10 хил. лв. за полузаконен път, а втори столичен кмет остава недосегаем, при положение, че носи отговорност за балите. Преди три години Стефан Софиянски се избави от застигащата го боклучена криза, като стана депутат. Бойко Борисов се кани да става министър-председател.

Явно правителството се чувства гузно,

защото и то има отговорност за решаването на проблема, в противен случай не е ясно защо така охотно замерят Борисов с думи, които той с лекота отбива, но не и с нещо, което може да го засегне реално политически и което може да оспорва пред съд.

Както може да се очаква, разиграваните за пред публиката сцени имат характер на евтина политическа сапунка. Защото извозването на хилядите тонове бали от площадката в "Кремиковци" до Силистра или други общини съвсем не е решение на въпроса как ще се съхраняват и обезвреждат отпадъците на столичани след като клетките на сметището в Суходол изчерпат капацитета си. Депото бе отворено повторно през ноември 2007 г. за период от 18 месеца. Което означава, че дори и да бъде удължен животът му със сепариращи инсталации за рециклируемите отпадъци, за да се намали обемът на боклуците за депониране с 20-30 на сто годишно, депото няма как да работи повече от година над определеното.

А в следващите две години София надали има завод за боклук. От пролетта на 2006 г. общината все проучва – я терени за съоръжението, я технологии, по които то да се изгради. Две години и половина по-късно отправната точка за евентуалната инсталация е все същата – нулева.

Дори и да се обяви веднага концесия, както предложи вицепремиерът Меглена Плугчиева, то минимум шест месеца трябват за процедура по избор на изпълнител и одобрение на оценка за въздействие върху околната среда на терена, дори и ако е един от коментираните досега възможни - край Долни Богров, пречиствателната станция “Кубратово” и в землището на Кремиковци.

Преди година строежът на завода се планираше да бъде завършен в началото на 2011 г. При сегашните обстоятелства въвеждането му в експлоатация остава все така в неясното бъдеще.

Което означава, че в следващите няколко години столичният боклук е обречен да влиза от криза в криза.

И за сведение на г-жа Плугчиева и всички, които съветват да не се прави от боклука политика, защото и тогава и политиката ще стане боклук. Първо, този проблем не може да се реши, ако държавата и кметството нямат политика за справяне с отпадъците. Те твърдят, че имат такава, при това европейска. В такъв случай просто политиците не стават, ако приемем, че с политиката им всичко е наред...