Станишев си тръгна от Москва с празни ръце

Седмица след окончателното спиране на руските доставки на газ за Европа, в сряда Брюксел заплаши Русия и Украйна със съдебни искове заради преустановеното подаване на синьо гориво. Премиерите на България, Словакия и Молдова, които са най-засегнати от газовата криза, предприеха спешни совалки в Москва и след среща с руския си колега Владимир Путин и шефа на “Газпром“ Алексей Милер, словашкият и молдовският премиер си тръгнаха с варианти за спасение.

България се оказа без изход от кризата, чийто край продължава да не се вижда заради новите спорове между Русия и Украйна, този път кой да осигури технологичните количества газ за запълване на транзитната мрежа.

Президентът на “Газпром“ заяви след срещата си с премиерите на България Сергей Станишев, на Молдова Зинаида Гречани и на Словакия Роберт Фицо, че е приемлив вариантът за обменни операции с Украйна за обезпечаване на газовите доставки, предаде Газета.ру.

Възможно е “Газпром“ да подаде на Украйна 20 млн. куб. м, които тя да предостави на Словакия от своите подземни газохранилища. Подобна сделка е възможна и за Молдова, но не и за България, тъй като като в направлението към нашата страна няма украинско експортно ориентирано газохранилище, отбеляза Милер. По думите му, за да се реализира механизмът, е нужно съгласието и на украинската страна.

Така споменатите от Станишев след срещата с Путин възможности за суапови сделки, при които България да купува газ от Украйна, се оказаха невъзможни.

Офертата на Москва може да се счита за индикация, че конфликтът няма да приключи скоро. Сигнал в тази посока е и искането на руския президент Дмитрий Медведев да се насрочи на 17 януари среща в Москва на страните, потребяващи и транзитиращи руски газ, която да "помогне за намирането на изход от настоящата кризисна ситуация и предотвратяването на такива в бъдеще“.

След разговорите в Москва българският премиер отпътува в Киев за срещи с премиера Юлия Тимошенко и с президента Виктор Юшченко.

Засега не е ясно дали на срещите в Москва той е поставил искането за директен договор с "Газпром" и отпадане на посредниците.

Неприемливо е цяла Европа да се превръща в заложник на газовия спор между Русия и Украйна, заяви Сергей Станишев след приключването на срещата с Путин в резиденция Ново Огарьово, продължила повече от един час.

"Не можем да бъдем посредници в търговския спор между Русия и Украйна, между техните взаимоотношения. Това беше ясно заявено и от целия ЕС, защото и едната, и другата страна имат конкретни ангажименти по договорите и трябва да намерят
начин да ги изпълняват", каза още той.

"Видях добра воля и желание от руския министър-председател Владимир Путин да се търсят конкретни технологични решения за страните от Югоизточна и Централна Европа, защото те са най-засегнатите от газовата криза", допълни Станишев.

Той е в постоянна телефонна връзка със съветник на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, съобщиха от пресслужбата на МС. Европейската комисия обаче посочи, че визитите на българския и словашкия премиер в никакъв случай не бива да се считат за акция на ЕС по усилване на натиска над Москва за бързо разрешаване на газовата криза.

ЕС се изнерви

ЕС заплаши Москва и Киев със съдебни искове заради спрените газови доставки.

Председателят на ЕК предупреди двете страни, че европейските газови компании ще предприемат съдебни действия, ако доставките за ЕС не бъдат спешно възстановени.

Искам да отправя ясно послание към Москва и Киев. Ако споразумението с ЕС не започне незабавно да се изпълнява, ЕК ще препоръча на европейските компании да отнесат случая към правосъдието и ще призове страните членки да предприемат съгласувани действия за намиране на алтернативни начини за снабдяване и транзит на енергия, заяви Барозу пред Европейския парламент в Страсбург.

Чешкият премиер Мирек Тополанек, чиято страна е ротационен председател на ЕС, призова ЕС да преосмисли плановете за натрупване на запаси от петрол и природен газ, стигащи за 120 дни, и вместо това да търси алтернативни енергийни доставки.

Пред ЕП Тополанек заяви, че ЕС трябва да гарантира по-добра енергийна сигурност. Той предложи ЕС да превърне в свой главен приоритет плановете за построяване на тръбопровод, пренасящ газ от Каспийско море през Турция към Европа.

Четири европейски компании предупредиха "Газпром" и "Нафтогаз"

"Файненшъл таймс" съобщи, че разполага с писмо, адресирано до шефовете на "Газпром" и "Нафтогаз" от 12 януари, в което четири големи европейски вносители на газ се оплакват от безпрецедентното прекъсване на доставките.

"Е.ОН Рургаз" (Eon Ruhrgas), "ГДФ Суез" (GDF Suez), "Ени" (Eni) и " РВЕ Трансгаз" (RWE Transgas) определят това като "напълно неприемливо" и посочват, че руската и украинската компания използват "бюрократични детайли" да бавят възстановяването на доставките.

Говорител на "Еон Рургаз" отказа да коментира в сряда дали компанията възнамерява да завежда съдебен иск.

В същото време руският президент инструктира "Газпром" за заведе съдебен иск срещу Украйна за 1.1 млрд. долара заради загубите, претърпени досега от започването на газовата криза на 1 януари т.г. По-късно първият руски вицепремиер Игор Сечин вдигна сумата със 100 млн. долара.

Медведев, който е бивш шеф на "Газпром", направи изявлението ден след като компанията обяви форсмажорни обстоятелства, заради които не може да изпълнява задълженията си да доставя газ на Европа, обвинявайки Украйна за блокиране на достъпа до европейските пазари.

В сряда "Газпром" отново отвори газовото кранче към Украйна, възраждайки надеждите за възобновяване на доставките за Европа, преустановени на 6 януари.

Отново обаче се повториха събитията от вторник, като украинската държавна газова компания отказа да приеме суровината, като изтъкна, че "Газпром" е избрал технически несъответстващ маршрут.

Премиерът на Украйна Юлия Тимошенко заяви, че тръбата, по която руснаците са подали газ, "не позволява транспортирането на руски газ през украинските тръбопроводи".

Газ назаем

В крайна сметка "Нафтогаз" поиска “Газпром“ да осигури назаем 18 млн. куб. м за запълване на системата, като обемите бъдат прибавени към дълга към руснаците и после да се решава по какви цени ще се плащат. В отговор руският монополист отвърна, че е готов да предостави толкова синьо гориво, колкото осигури “Нафтогаз“.

Споровете между двете страни в момента са предимно технически, но фактите показват, че не е възможно и двете страни да са прави, отбелязва ББС.

Европейски представители заявиха в Брюксел, че все едно посредничат в "училищен бой между първокласници", предаде АП.

Те не се наемат да кажат кой е виновен, тъй като нито една от двете страни не е допуснала наблюдателите на необходимите места на газовите терминали.

"Не виждаме никакво оправдание за това газът да не тече по тръбите", заяви говорителят на ЕК Феран Тараделас. Той отхвърли възможността ЕС да отпусне кредит на Украйна за покриване на енергийните ѝ дългове, какъвто вариант предложи Путин преди два Дни и дори каза, че страната му може да участва в кредитирането.

Независимият енергиен експерт Майкъл Коркемкин, базиран в Пенсилвания, е цитиран от "Уолстрийт джърнал" да казва, че в последния спор права е Украйна.

"Русия умишлено усложнява ситуацията. Те изпратиха газ към грешния терминал", заявява той. "Газпром" отрича това и казва, че газът е пуснат към правилния терминал, а виновна за блокирането на транзита е Украйна.

Междувременно Юшченко заяви, че Украйна в момента доставя от собствените си запаси газ за България и Молдова. В събота той обеща на България 2-2.5 млн. куб. м в денонощие от своите резерви, които страната ни обаче няма как да получава.

Изявлението му се разминава и с твърденията на шефа на украинската “Нафтогаз“ Олег Дубина, който по-рано през деня, искайки от “Газпром“ назаем нужните технологични количества за запълване на транзитната система, заяви, че от газохранилищата на страната се покрива само вътрешното потребление, което е в ограничителен режим.

Именно тази обеми се оказаха пречката за възобновяването на руските доставки, които уж тръгнаха към Европа във вторник, но после заседнаха някъде по тръбите. “Газпром“ настоява, че “Нафтогаз“ трябва да осигури от собствените си запаси нужните 21 млн. куб. м, а украинците претендираха, че това е ангажимент на Русия.