Станишев: Трябва да се знае кой кой е в управлението

Станишев: Трябва да се знае кой кой е в управлението

Общата воля на управляващото мнозинство е да се продължи с отварянето на архивите на бившите тайни служби и обществото да получи в максимален обем цялата истина за ставалото до 1990 г. Това заяви в понеделник министър-председателят и лидер на БСП Сергей Станишев след заседанието на политическия съвет на тройната коалиция. По думите му трябва да е ясно кой кой е в управлението на държавата.

Той на практика се разграничи от действията на вътрешния си министър Румен Петков, като заяви, че коалицията е против селективното оповестяване на данни, “само защото една личност е попитала за един и не е попитала за друг”.

Думите на Станишев показват и ревизия на неговата собствена позиция, която доскоро беше, че досиетата трябва да бъдат унищожени.

Политическата позиция е да се осигури максимално широк достъп до информация за управлението, за хората в законодателната и изпълнителната власт, за да се прекъснат всички спекулации за миналото, обясни премиерът на пресконференция с лидерите на НДСВ и ДПС.

Държавният архив да е водеща институция

По думите му Държавният архив трябва да е водещата институция в процеса на разсекретяване на досиетата. Има “известни противоречия в законодателството, които са нездрава основа за този процес” и те трябва да се изчистят максимално бързо, допълни той.

По думите му разминаванията са в законите за държавния архив, за защита на класифицираната информация, за защита на личните данни и за достъп до обществена информация.

Сергей Станишев се обяви за пълна яснота и ясни демократични механизми, с максимална откритост и безпристрастност, за да не се създава впечатлението за селективност при оповестяването на архивите.

Преди два дни докладчикът за България в Европарламента Джефри ван Орден препоръча отварянето на досиетата да не обслужва политически интереси и да се осъществи от независима комисия.

Станишев изтъкна, че процесът трябва да се базира на препоръките на Съвета на Европа от 2000 г. - да се основава на общи принципи, уредени със закон.

Освен това трябва да се използва и опитът на страните от Централна и Източна Европа, които са много по-напред от нас в това отношение, каза Станишев.

Разграничение между доносниците и “работилите за държавата”

В същото време премиерът изрази личната си позиция, че трябва да прави разграничение между онези, които са писали доноси, хората, които са ги вербували, често пъти използвайки методите на изнудването и заплахата, и тези, които са работили за държавата.

България има дълга история и че през последните 120 години от Освобождението насам са се сменили няколко режима, но тя има национални интереси, които трябва да бъдат защитавани, каза Станишев.

От думите му не стана ясно дали това защитаване на националните интереси означава да не се отварят архивите на Първо главно, както и на други управления извън Шесто, каквито заявки вече направиха вътрешният министър Румен Петков и шефът на НРС ген. Кирчо Киров.

Очаква се парламентарната комисия по вътрешен ред да излезе със становище за досиетата на заседанието си тази сряда. Към момента има внесен нов законопроект на опозиционната партия ДСБ, който предвижда да се отворят всички досиета, включително и на бивши агенти на ДС, които в момента са действащи, ако сега те заемат публични позиции. ДСБ освен това настояват отварянето да не се контролира от бивши кадрови офицери или сътрудници на ДС, каквито са повечето шефове на сегашните спецслужби.

Доган поискал да се отвори всичко

След заседанието на политсъвета на управляващата коалиция в понеделник Станишев специално отбеляза, че предложението за оповестяването на информацията за всички бивши агенти е направил лидерът на ДПС Ахмед Доган.

Откакто преди две седмици избухна скандалът с досиетата, представителите на ДПС не са изразявали мнение. От проверките по време на бившата комисията “Андреев” групата на ДПС имаше процентно най-много членове с “агентурно минало”.

В отговор на журналистическо запитване миналата седмица министър Румен Петков потвърди, че зам.-председателят на парламента от ДПС  Юнал Лютви е сътрудничил на бившите служби. Не беше обаче изнесено името на Доган, за който бе съобщено от бившата комисия по досиетата. Запознати коментираха, че информацията за неговата дейност е в архива на НРС, правоприемник на бившето Първо главно управление на ДПС.

Досиетата да почакат до президентските избори?

Също в понеделник, по време на посещение в Сливен, министърът на регионалното развитие от БСП Асен Гагаузов изрази мнение, че отварянето на досиетата трябва да стане след като правителството си изпълни ангажиментите към ЕС.

По думите му, досиетата са чакали 15 години, могат да почакат още четири месеца, а през това време експертите трябвало да предложат най-добрия вариант, който да не увреди националната сигурност.

Предложеният от Гагаузов “график” означава отваряне на досиетата точно преди президентските избори през ноември – тема, твърде деликатна за БСП предвид ширещите се спекулации за агентурното минало на президента социалист Георги Първанов, който ще се бори за преизбиране.

Герджиков: Регламентът беше нарушен

Междувременно от НДСВ продължиха с критиките си към действията на министър Петков. Бившият шеф на парламента и настоящ председател на комисията по правата на човека в НС Огнян Герджиков заяви, че регламентът за достъп до досиетата е нарушен и това накърнява правата на хората, чиито имена бяха публично оповестени като сътрудници на ДС.

“Парламентарната комисия ще разгледа всички жалби на засегнатите от досиетата, но досега постъпили жалби няма”, каза още той.

Отварянето на определени досиета е вид дискриминация по смисъла на закона, заяви в понеделник и Анали Чобанова, член на Комисията за защита от дискриминация и бивш депутат от НДСВ. Следващата седмица тя ще сезирам Комисията да направи предписание до вътрешния министър за отваряне на всички досиета, за да спрат спекулациите по темата, каза още Чобанова, която намекна, че се опасява от лична вендета.

Пред Mediapool адвокат Михаил Екимджиев от “Асоциация за европейска интеграция и човешки права” по-рано заяви, че хората, чийто досиета бяха оповестени, могат да осъдят държавата в Страсбург заради нарушените им граждански права. Подобно становище изказа и адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация.

 

Споделяне
Още по темата
Още от България