Становище на Консултативния съвет за национална сигурност

Консултативният съвет за национална сигурност се запозна с основния доклад на министъра на вътрешните работи - "Състоянието на престъпността в страната и мерки за противодействие", както и с доклада на министъра на правосъдието - "Борбата на съдебната система с престъпността - констатации и предстоящи мерки за противодействие" и приема оценките и изводите, направени в тях. Той отчита значителния напредък в дейността на органите на МВР и високо оценява тяхната решимост за неотклонно и последователно противодействие на всички прояви, нарушаващи обществения ред. Членовете на съвета споделят разбирането на министъра на правосъдието за необходимостта от реформи в съдебната система. Като подчертават усилията на българските магистрати за борба с престъпността, те изразяват своята загриженост за състоянието на съдебната власт.

КСНС отбелязва, че Концепцията за националната сигурност на Република България определя престъпността като основен вътрешнополитически риск за българската държавност. Едновременно с това КСНС смята, че е необходимо при противодействието на престъпността да се постави ударение и върху сигурността на всеки български гражданин, към конституционното изискване държавата да гарантира живота, достойнството и правата на личността. Необходимо е в Концепцията за национална сигурност да се отчете тероризмът като основен риск за националната и глобалната сигурност и да се подчертае готовността на Република България да действа съгласувано с международната общност в противодействието на всички форми на международна престъпност.

Доколкото най-тежките форми на престъпност придобиват трансграничен характер, нараства значението на международното сътрудничество между органите, призвани да ѝ противодействат. Това се отнася както за сътрудничеството между органите на МВР, от една страна, и ИНТЕРПОЛ, ЕВРОПОЛ и ОЛАФ, от друга, така и за органите на съдебната власт. Като оценява високо постигнатото до този момент в тази област, КСНС намира за необходимо и занапред да се задълбочават усилията за утвърждаване на България като надежден партньор на страните членки на ЕС в изпълнение на задълженията, произтичащи от международните договори.

Противодействието на престъпността трябва да се съпровожда от цялостна програма за превантивни мерки. Необходимо е да се задълбочат усилията на държавата и обществото в областта на образованието и възпитанието на младежта, утвърждаването на националните и европейските морални ценности. Мащабната престъпност не е типична за българското общество. Тя е продукт на мъчителния преход, осъществяван в последните години, на липсата на адекватна социална защита, на безработицата, на все по-задълбочаващата се бедност. Всеки резултат от борбата с престъпността би бил временен и нетраен, ако не се промени политиката на държавата в социалната сфера, ако не се преодолеят бедността и бездуховността, които разяждат българското общество.

По време на днешното заседание се установи, че българската държава се нуждае от ясно формулирана и ресурсно обезпечена политика в борбата с престъпността. Необходимо е обединяване на усилията на всички власти и на гражданското общество за преодоляване на причините и условията, които пораждат престъпност. Правната ни система трябва да осигури ефективно противодействие на престъпността. Необходими са законодателни промени, които да подобрят взаимодействието между изпълнителната и съдебната власт в усилията им за опазване на правовия ред. Извършените досега промени в НК и НПК не подобриха съществено работата на правораздавателните органи, не доведоха до необходимата ефективност в дейността на съдебната система.

Изработването на ново и модерно наказателно и наказателно-процесуално законодателство трябва да стане основна задача на Народното събрание. То следва да бъде основано на европейските стандарти, да гарантира бързо и справедливо правораздаване, а също така да даде адекватна защита на правата на жертвите на престъплението.

Наложително е в най-кратки срокове да се изпълни изискването на Концепцията за национална сигурност и да се приеме нова стратегия за противодействие на престъпността. Тази стратегия трябва да идентифицира основните форми на престъпност, да открои приоритетите на държавата в борбата с тях, да подобри координацията между отделните звена на изпълнителната власт в борбата срещу престъпността и да набележи необходимите организационни и финансови мерки. Констатира се също така, че правозащитните органи се нуждаят от материални условия за работа, които да бъдат на европейско ниво, от служители, които да са не само професионално подготвени, но и да се ползват от доверието на гражданите. Българската държава трябва да осигури на правозащитните органи всичко онова, от което те се нуждаят за нормалната си работа, за да има право обществото да изисква от тях високи реални резултати. Насилствената и икономическата престъпност, тероризмът, корупцията, престъпленията с наркотични вещества, трафикът на хора изискват специфични средства за превенция и противодействие, изработването на които следва да бъде постоянна задача на държавните институции.

Съдебната система трябва да изпълни своя дълг към българското общество. Необходимо е незабавно преодоляване на вътрешните противоречия между основни звена на съдебната власт и отделни висши магистрати, насочване на усилията на всички съдии, прокурори и следователи към осъществяването на тяхната конституционна функция - да защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

КСНС отчита своята роля като орган за съгласуване на политика в борбата с престъпността. Той приема предложението на президента на републиката темата за борбата с престъпността да продължи да фигурира в дневния ред на заседанията на консултативния съвет, който да се превърне в орган за постигане на консенсус между политическите сили и институциите по държавната политика в тази област. Членовете на съвета намират, че борбата с престъпността трябва да стане пример за национално съгласие между всички политически сили и предполага особено активно взаимодействие на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

16 април 2002 г.
гр. София