Старата срещу Новата Европа в надпревара за шеф на ЕК

Старата срещу Новата Европа в надпревара за шеф на ЕК

Преди десет години Доналд Ръмсфелд предизвика негодувание сред европейците като определи разногласията помежду им по повод водената от САЩ инвазия в Ирак като противопоставяне на "Стара Европа" срещу "Нова Европа".

Министърът на отбраната на САЩ искаше да приветства факта, че страните от Централна и Източна Европа, които се готвеха за присъединяване към Европейския съюз (ЕС), подкрепиха военната операция на Вашингтон през 2003 г., макар че страни учредителки на ЕС като Франция и Германия бяха против.

Раните от това противопоставяне бяха все още пресни, когато на следващата година лидерите на ЕС се събраха, за да номинират новия председател на Европейската комисия (ЕК) - изпълнителната институция, която предлага и прилага законодателството на Съюза.

Великобритания, която се сражаваше в Ирак заедно със САЩ, събра достатъчно съюзници, за да блокира антивоенно настроения белгийски премиер Ги Верхофстат, който беше изборът на Франция и Германия. Вместо това беше избран португалският премиер Жозе Мануел Барозу, който подкрепи войната, но без да изпраща военни части.

Десетилетие по-късно надпреварата за наследник на Барозу се превръща в друг вид битка между Стара и Нова Европа.

Разделителната линия вече не е войната в Ирак, нито лоялността към Съединените щати, а начинът, по който Европа се управлява. Тази битка изправя привържениците на традиционния федерализъм срещу практиците, застъпващи се за междуправителствен подход в управлението на ЕС.

Федералистката традиция в европейската интеграция се олицетворява от двама души с амбиции за високата позиция - Жан-Клод Юнкер, бившият премиер ветеран на Люксембург, и от Верхофстат, който е застъпник за създаването на Съединени европейски щати.

И двамата смятат, че ЕС е излязъл от релсите по време на дълговата криза в еврозоната, когато големите държави членки завзеха властта за сметка на ЕК и по този начин се изплъзнаха от задължението да се отчитат пред Европейския парламент (ЕП) или пред съдилищата на ЕС. Тогава извън рамката на институциите на ЕС бяха създадени нови инструменти за управление на кризи като Европейския механизъм за стабилност - спасителният фонд за страните от еврозоната, които не бяха в състояние да съберат средства от пазарите и по този начин предоставиха на кредиторите право на вето, без да ги поставят под надзора на европейските законодатели.

По същия начин, т.нар. Тройка, съставена от ЕК, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, която прилага програмите за бюджетни икономии в страните със спасителни програми, не подлежи на никакъв европейски демократичен надзор.

Юнкер и Верхофстат искат връщане към първоначалния общностен метод на управление, който дава по-голямо право на глас на ЕК и на ЕП и намалява ролята на националните правителства, националните парламенти и националните съдилища.

И двамата кандидати за председател на ЕК подкрепят увеличаването на централния европейски бюджет и се противопоставят на досега успешния натиск от страна на Великобритания и Германия за намаляване на разходите на блока през следващите седем години.

Техните съперници от политическите групи на консерваторите и либералите - европейските комисари Мишел Барние от Франция и Оли Рен от Финландия - бяха в центъра на управление на кризата в ЕС и поради това застъпват по-прагматични виждания за това как работи Европа. Рен твърди, че преди избухването на кризата през 2010 г. ЕС е пропилял цяло десетилетие, фокусирайки се върху своите институции, а не върху спешно необходимите икономически реформи.

Това според него е една от причините за сегашното разочарование на толкова много европейци, които може да гласуват за антиевропейски настроени популисти или да се въздържат от гласуване на европейските избори през май.

Барние каза пред френския всекидневник "Фигаро", че неговите приоритети биха били практически инициативи за насърчаване на индустрията, изграждане на повече трансгранична инфраструктура, разширяване на единния пазар на ЕС и укрепване на политиките за сигурността и имиграцията.

Консервативната Европейска народна партия ще избере своя фаворит за изборите на конгрес на 6 и 7 март в Дъблин. Съюзът на европейските либерали и демократи ще посочи шампиона си чрез тайно гласуване на 1 февруари.

Мартин Шулц, германският социалдемократ, който в момента е председател на ЕП, вече си осигури номинацията на групата на социалистите и желае да стане председател на Комисията.

Неговите възгледи за европейската интеграция са подобни на тези на Юнкер и Верхофстат, най-малкото защото той е прекарал по-голямата част от политическата си кариера в законодателната институция на ЕС и никога не е заемал национален пост. Там, където се намираш, на тази страна и заставаш.

Както може да се очаква, Шулц смята, че парламентът трябва да има повече правомощия за контрол, а Комисията трябва да бъде естественият му съюзник срещу държавите членки. Той отдавна обвинява Барозу в угодничество пред националните столици за сметка на Европа.

Излиза, че е възможно и трите основни политически семейства в ЕС да бъдат поведени към евроизборите от традиционни федералисти, въпреки нарастващото обществено недоверие към ЕС, което личи от проучванията на общественото мнение и от възхода на евроскептични популистки партии.

Разбира се, нито един от тези трима кандидати може и да не оглави изпълнителната власт в ЕС, тъй като номинациите се правят от Европейския съвет на лидерите на 28-те държави членки.

Номинацията трябва да бъде подкрепена от мнозинство сред 751 европейски депутати. Тъй като нито една партия няма изгледи да наближи абсолютното мнозинство в ЕП, ще бъде необходима коалиция с участието на поне две от най-големите политически групи.

Ако номинираният председател на ЕК не успее да получи изискваното мнозинство в Европарламента, лидерите на ЕС ще имат срок от един месец, за да излъчат нова кандидатура.

Председателският пост на Комисията е само един от петте или шестте поста, за които е вероятно да бъде сключена пакетна сделка между държавите членки, която да балансира интересите на десните, левите и центъра, на малките и големите държави, на Севера и Юга, на Изтока и Запада, на мъжете и жените.

Останалите постове са тези на председателя на Европейския съвет, на ръководителя на външната политика, вероятната бъдеща фигура на постоянен председател на съвета на финансовите министри от еврозоната, председателят на Европейския парламент и може би позицията на генерален секретар на НАТО.

Най-могъщият европейски лидер, германският канцлер Ангела Меркел, ще има голяма тежест при определянето на това кой ще стане следващият председател на Еврокомисията. Тя отхвърли автоматичното обвързване на кандидатите за Европейски парламент и кандидатите за председател на Комисията.

Добре осведомени за ситуацията в Германия лица твърдят, че тя би предпочела да види начело на Комисията консервативен премиер като например ирландския Енда Кени, полския Доналд Туск, финландския Юрки Катайнен или шведския Фредрик Рейнфелд, макар че нито един от тях не планира да се кандидатира на изборите за ЕП.

Вероятността от конфронтация между Европарламента и страните членки след изборите не е изключена.

По БТА

Още от Европа

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?