Старият регулатор на новите технологии

Пет години парламентът не смогва да подмени квотата си в КРС, която трябва да създаде условията за навлизане на 5G мрежите в България

Старият регулатор на новите технологии

Кибертехнологиите, изкуственият интелект, нисковъглеродната икономика вече доминират световния дневен ред. Водят се търговски войни за това кой да прави 5G мрежите. Наред са автономните автомобили, умните градове и т.н. На този фон регулацията на новите технологии у нас сякаш е зациклила в миналия век. Последният пример бе с нескопосания опит на управляващите да блокират Uber, Airbnb и Booking, преди да се откажат от идеята си след избухналия скандал. 

Но какви са гаранциите, че подобен подход няма да бъде приложен отново?

Един от ключовите регулатори е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чиято дейност от години е извън полезрението на общественото внимание. За последно се знаеше какво работи, когато се раздаваха честотите на мобилните оператори и се въртеше клипът "Момче, как да го включа?", предшестващ спорната цифровизация, която трябваше да осигури безплатна телевизия.

КРС е органът, който разпределя честотите в страната, издава лицензите на мобилните оператори, контролира пощенските услуги, радиочестотния спектър, радиосъоръженията, кабелните оператори. Приходите на компаниите, работещи в тези сектори, се оценяват на милиарди левове и непрекъснато растат.

Търгове за 5G мрежи

В плана си за 2020 г. регулаторът посочва, че една от основните му цели е навлизане на пазара на нови технологични услуги, осигуряване на условията за въвеждане на 5G мрежи, и законови промени в за прилагане на Европейския кодекс за електронни съобщения.

Плановете са КРС да организира търговете за 5G честоти през второто тримесечие на 2020 г. Процедурите ще са две. Едната - за предоставяне на честоти в обхвата 3.6 GHz за изграждане на 5G мрежи в градска среда. Другата - за представяне на сегменти от най-ниския радио честотен диапазон 700 MHz, който да се използва "споделено" за постигане на максимално покритие. Такива планове обяви в края на миналата година председателят на КРС Иван Димитров.

"Виваком" направи заявка да стартира 5G услугите още през тази година. А1 показа тестови модел на 5G станция в края на миналата година и обяви готовност да внедри новата технология, когато разполага с необходимите честоти. "Теленор" също започна тестове на своята мобилна мрежа от пето поколение още през лятото на 2019 г. Компанията разполага с две базови станции - едната в централата на оператора в Бизнес парка в София, а другата е мобилна и се тества на различни места в страната.

Регулатор без мандат

На фона на тези предизвикателства ръководството на КРС на практика управлява без мандат. Причината - мандатът на трима от петимата му членове е изтекъл още през 2015 г. Пет години по-късно Народното събрание все не намира време да избере членовете от своята квота. Отделен въпрос е, че не се приемат и необходимите закони в тази област.

Според Закона за електронните съобщения председателят на КРС се назначава и освобождава с решение на Министерския съвет. През ноември 2018 г. за председател на КРС беше назначен Иван Димитров, който довършва изтичащия през януари 2023 г. 5-годишен мандат на Росен Желязков, избран преди година и половина за министър на транспорта.

Иван Димитров е магистър по право във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" и инженер по съобщителна и осигурителна техника в Техническия университет в София. Преди да поеме ръководството на КРС е оглавявал дирекцията "Информационни системи и аналитична дейност" в Агенция "Митници". Работил е и в Министерството на вътрешните работи и в Министерство на съобщенията.

Заместник-председателя на КРС и двама от членовете му се избират от парламента, а третият член е от квотата на президента.

През лятото на 2019 г. Румен Радев назначи за член на КРС съветника си по икономика и инвестиции Илия Христозов, който има над 30-годишна служба във Военновъздушните сили. Той зае мястото на Андреана Атанасова, която стана заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 

Останалите трима членове на КРС (от квотата на парламента) са избрани преди десетилетие - през 2010 г. Практически те са изкарали по още един мандат без да са избирани

Единият е заместник-председателят на КРС Никола Колев, който е бивш главен редактор на програма "Христо Ботев" в БНР. Другите двама са членовете на комисията Константин Тилев, бивш радиоводещ, основател на първото частно радио у нас "Радио FM+" и бивш общински съветник от ГЕРБ, осветен като агент на VI управление на ДС, както и Ирина Романска, която работи в катедра "Компютърни системи" в Техническия университет в София.

Така всъщност издаването, промяната, прекратяването и отнемането на разрешения за ползването на радиочестоти, както и представляването на България в международните органи в областта на електронните съобщения, е отговорност на "обезглавена" институция, чиито членове са без редовен мандат.

Без ченгета сред новите кандидати

В края на миналата година парламентът се зае да поправи този пропуск. Гласува правила за избор на нови членове. Този път задължително условие беше сред кандидатите да няма агенти на ДС. Относно професионалната им квалификация се изисква да имат опит в сферата на съобщенията, информационните технологии, медиите, икономиката и правото.

Подадени бяха пет кандидатури - една за заместник-председател и четири за двете места за членове на КРС.

Единственият кандидат за заместник-председател е Кристина Андонова-Хитрова, която в момента е главен секретар на КРС. Нейната кандидатура е внесена депутати от ГЕРБ, начело с председателката на парламентарната им група Даниела Дариткова. Подкрепена е и от Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО), в която членуват мобилните оператори А1, БТК, "Булсатком" и редица регионални и местни оператори. Според бизнеса Кристина Хитрова познава сектора, нормативната уредба на национално и европейско ниво, както и всички важни теми за развитието на съобщенията.

Кристина Хитрова е завършила "Финанси" в Университета за национално и световно стопанство. Има и редица допълнителни квалификации. Започнала е работа като старши експерт в дирекция "Европейска интеграция и международна дейност" в Министерството на промишлеността през 1998 г., била е директор на дирекция "Координация по въпросите на ЕС" в администрацията на Министерския съвет, а от 2018 г. е главен секретар на КРС.

За другите две места има четири кандидатури - две партийни на БСП и ДПС и две подкрепени от депутати от управляващото мнозинство ГЕРБ и "Обединени патриоти".

БСП издига служебния вицепремиер по подготовката на първото българско европредседателство Деница Златева. Тя е завършила "Индустриален мениджмънт" в Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов. Професионалната ѝ дейност започва през 1995 г. в българското звено на българското поделение на германската компания "Байер". Има над 24 години опит в областта на корпоративното управление, координация на европейски въпроси и политики, управление на европейски проекти и международно сътрудничество. В 42-то Народно събрание е председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете.

През 2017 г. (януари-май) е служебен вицепремиер, отговорен за първото ни европердесадетлство. Премиерът Бойко Борисов искаше тя да остане на поста и в неговия трети кабинет, но лидерът на БСП Корнелия Нинова не ѝ разреши и тя се съобрази. От 2017 г. досега Деница Златева е заместник-председател на Националния съвет на БСП с ресор "Европейски политики и международна дейност".

Любопитна подробност, която е посочила в биографията си е, че през 2019 - 2020 г. е завършила в УНИБИТ със специалност "Национална сигурност". Има допълнителни специализации от Европейския институт по публична администрация в Маастрихт - "Управление на структурни фондове", Балканското училище за политика и Държавния департамент на САЩ по "Външна политика на САЩ".

ДПС издигат кандидатурата на бившия си депутат Ердинч Хайрула за член на КРС. Той е завършил специалност "Автоматика, компютърна техника и технологии" в Техническия университет в Габрово. Специализирал е финансов мениджмънт от УНСС.

Професионалният му опит в сферата на комуникациите е следният: В периода 2003 - 2005 г. е бил началник на териториален възел "Далекосъбощения" на БТК в Момчилград. Два мандата е кмет на община Момчилград (2005 - 2011 г.), след което за кратко работи в "Търговска банка Д". Депутат е в 42-тото и 43-тото Народно събрание (2013 - 2017 г.). Бил е заместник-председател на Комисията по транспорт в парламента.

Десет депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти" начело с Вежди Рашидов са издигнали кандидатурата на журналистката от БНР и дългогодишен член на Съвета за електронни медии (СЕМ) Анна Хаджиева за член на КРС. Аргументите им са, че тя познава европейската правна рамка и е в работната група за транспониране на Директивата за аудио-визуални медийни услуги.

"Опитът ѝ като член на СЕМ е важен за регулацията на сектора , който се характеризира със силна конвергенция между създаване и пренос на съдържание. Точно и това е причината различното експертиза да е заложена в сформирането на КРС", аргументират се вносителите.

Анна Хаджиева е член на СЕМ на два пъти. Първо в периода 2002 до 2004 г. от парламентарната квота с подкрепата на НДСВ. Отново с помощна на царската партия попада в СЕМ през 2008 г., за да изкара два пълни мандата с подкрепата на ГЕРБ до 2016 г. Работила е още като връзки с обществеността на НАП-Пловдив и на община Пловдив. Завършила е славянски филологии в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" през 1986 г. Специализацирала е в "Би Би Си" и университета Делауеър. От 2017 до края на 2019 г. е комуникационен и медиен консултант на "Бизнесът за Пловдив". Лектор по прилагане на антикорупционни мерки в държавната администрация в Института по публична администрация към Министерския съвет.

Макар да са подкрепили Анна Хаджиева, двамата съпредседатели на "Обединени патриоти" Валери Симеонов и Искрен Веселинов са внесли и кандидатурата на Пеньо Пенев, който в момента работи в правната дирекция на КРС.

Пеньо Пенев е завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" през 1999 г. Започва като юрисконсулт в "Кремиковци" през 2001 г. След това работи във "Феърплей аграрен фонд" АД и "Трансстрой - автоматика и монтажи" АД. Специалист е по трудово, облигационно и търговско право. През 2009 г. постъпва на работа в Агенция "Пътна инфраструктура" като главен експерт в дирекция "Обществени поръчки", където се изкачва до директор на дирекция "Административно обслужване и координация". През 2011 г. за кратко работи в Министерството на правосъдието. Минава и през Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело". От 28 юни 2012 г. до настоящия момент работи като юрист-консулт в дирекция "Правна" на КРС, като работата му е свързана с регулация на пощенския сектор и мобилните предприятия.

Без партийни пазарлъци?

Петимата кандидати бяха изслушани от парламентарната Комисия по транспорт на 5 февруари. Все още не е готов протоколът от заседанието и не е публикувана стенограмата. Това е и причината кандидатурите им да не са внесени за гласуване в пленарна зала, каза Халил Летифов, председател на транспортната комисия в парламента, пред Mediapool.

Според него кои ще са новите членове на КРС, ще стане ясно в залата на Народното събрание. Партийни пазарлъци и тайни договорки за разпределението на местата не е имало, твърди Летифов.

От БСП също казаха, че не са участвали в партийни договорки.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?