Старият ВСС – плетеница от зависимости

Старият ВСС – плетеница от зависимости

През последните три месеца темата за Висшия съдебен съвет (ВСС) и съдебната власт видимо загуби място в актуалния поток на публичните събития. "Скандалите" в съдебната система изчезнаха, но не и проблемите. Твърдения за сериозни нарушения в случайното разпределение на делата в Софийския апелативен съд, продължаващи клеветнически кампании срещу съдии, законодателни опити за изграждане на паралелно правосъдие - тава са само част от "скандалните" въпроси, по които ВСС и съдийската колегия запазиха дистанцирано мълчание - в името на сътрудничеството между властите и на добрия тон.

Това пише в блога си съдията от Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев, който беше член на предишния състав на ВСС.Магистратътанализирана предишния мандат на ВСС с убеждението, че припомнянето на фактите “няма да позволи тяхното извращаване в бъдеще“.

ВСС се е превърнал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира т.нар. съдебна номенклатура. Установената структура на администриране на съдебната власт трябва съществено да бъде изменена чрез създаване на нови баланси между правомощията на ВСС, председателите на съдилища и общите събрания на съдиите. Промяната е възможна не чрез непрекъснатото хаотично изменение в законите, а чрез нарастващото значение на участието на съдиите при решаване на важните въпроси за функциониране на съдебната власт и с утвърждаване на нова автентична легитимация на председателите на съдилищата. Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на ВСС – окончателно и категорично разделяне на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на ВСС като изкуствено създадена и компромисна форма и пълно отделяне на правомощията на прокурорската и съдийската колегия.

ВСС не е независим орган и това е повтаряща се констатация на ЕК, отразена в годишните доклади, както и в поредица от становища на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на ВСС от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до председателя на ВКС през януари 2016 г. Последвалите събития, включително нахлуването на министър-председателя в заседание на ВСС, потвърдиха скритите зависимости на мнозинството в съвета от нелегитимни интереси.

В много случаи ВСС отказваше да изрази становища за защита на съдии, които неоснователно и несправедливо бяха атакувани от представители на другите власти, или бяха обект на клеветнически кампании в определени медии.

През целия мандат ВСС показа неспособност да извършва обективни, честни и справедливи назначения на председатели на ключови съдилища, които имат определящо значение за функционирането на правосъдието. Фактите, които пораждаха основателни съмнения в почтеността на кандидатите, не бяха проверявани, професионалните качества и компетентността им не бяха изследвани. Назначенията не бяха мотивирани, а вместо това мнозинството използваше лишени от смисъл и съдържание кухи фрази.

Стилът на важните кадрови назначения се наложи още в началото на мандата на ВСС. Изборът на главен прокурор през декември 2012 г. се извърши при грубо пренебрегване на процедурата, липса на проверка и оценка на фактите за зависимости и основателни съмнения в интегритета на предварително известния фаворит за поста. При провеждане на избора за председател на ВКС мнозинството във ВСС не извърши оценка на качествата на кандидатите. Този подход беше повтарящ се маниер на работа на мнозинството при извършване на всички по-важни назначения на председатели на съдилища.

Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 г. ВСС предпочете за председател на Върховния административен съд кандидата, за когото имаше публично оповестени факти, поставящи под разумно и обосновано съмнение наличието на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Мнозинството във ВСС удобно се скри зад т.нар. съдийско самоуправление, като го извади от разумния му контекст, защото принизи участието на съдиите до груба и елементарна аритметика в противоречие с духа и разума на закона. Кворумът, мнозинствата и броят на гласовете на съдиите в общото събрание са техническа подробност, макар и важна. Същественото в общото събрание на съдиите е наличието на обсъждане, мотиви, спорове, размяна на аргументи и контрааргументи. Освен това волята на общото събрание не освобождава ВСС от необходимостта да извърши задълбочена проверка и оценка на всички факти, които имат значение за нравствените и професионални качества на кандидатите за висшите длъжности в съдебната система.

Особено показателни за дефектната кадрова дейност на ВСС бяха изборите на председатели на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени факти, поставящи под съмнение изискванията за високи нравствени качества,  бяха налице в процедурите за избор на председатели на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на председатели на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше пренебрегнат кандидат от същия съд с явно по-добри професионални качества и при липса на мотиви защо се предпочита другата кандидатура на съдия от друг съд.

Липсата на мотиви  беше повтарящият се порок в кадровата дейност на ВСС и впоследствие пренесен в практиката по назначения на съдийската колегия. Ярък пример за незаконосъобразно решение беше отказът да се назначи председател на апелативния съд в София при наличие само на положителни изказвания за кандидата и при липса на отрицателни становища. Логично това решение беше отменено по реда на обжалването от Върховния административен съд.

Продължи се с порочната дейност по дисциплинарните производства срещу съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушение, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, ИВСС и съдийската колегия не показаха последователност, не приложиха ясно установени и почиващи на закони стандарти. В много от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в обективна невъзможност да спазват стриктно инструктивните процесуални срокове, бяха атакувани от ИВСС и подложени на необоснована дисциплинарна репресия. Не бяха малко и казусите, в които срещу съдии бяха образувани дисциплинарни производства с цел отмъщение за заемана от тях критична позиция срещу ВСС или действия на определени председатели на съдилища (такива бяха казусите на дисциплинарното дело срещу председателя на РС Стара Загора, множеството производства срещу председателя на РС Благоевград, делата срещу председателя на РС София, срещу съдии от Софийски градски съд и др.).

ВСС демонстрира трайна неспособност за налагане на етичните стандарти в поведението на съдиите.

Установеният корупционен модел на управление на Софийския градски съд, разкрит в резултат на многобройните сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в доклада от проверката на ВСС от януари 2014 г. Независимо от доклада и констатациите в него, не се достигна до реализиране на адекватна дисциплинарна отговорност.

Не беше извършена проверка на фактите по случая със срещата на главния прокурор с издател-бизнесмен и висш партиен функционер. Независимо че сезирах ВСС, ИВСС и министъра на правосъдието със съответно искане за проверка и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, конкретни последствия нямаше. Пленумът на ВСС и министърът на правосъдието отказаха да се занимават със случая, а проверката на ИВСС не даде задоволителен отговор на съществените въпроси.

Въпреки многократните искания за проверка на фактите за нарушения на случайното разпределение на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската колегия немотивирано отказваше да предприеме конкретни действия. В противовес – бившият председател на районния съд в Благоевград беше обект на безпрецедентна репресия от председателя на окръжния съд и ВСС, и то поради критичната си позиция срещу действията на ръководството на окръжния съд.

Въвеждането на електронното правосъдие чрез създаване на единна информационна система на съдилищата не беше приоритет на ВСС и съдийската колегия. Изработеното проектно предложение, в което имах участие, впоследствие одобрено от ОПДУ (Оперативна програма „Добро управление”), практически беше осуетено без солидни и обосновани мотиви от новия състав на ВСС с решение от месец октомври 2017 г. При това положение въвеждането на електронното правосъдие отново остава за далечното неясно бъдеще.

Процедурите за атестиране останаха все така формални.

Непоследователният и хаотичен подход при обявяване на конкурсите намери ярко проявление при обявяване на конкурсите за младши съдии.

В мандата на ВСС се случи и позорният инцидент с проваляне на конкурса за младши прокурори, при който се разбра, че има изтичане на казуса за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и ВСС не беше доведено до успешен финал, поради което не се достигна до разкриване на истината.

Характерна особеност на дейността на ВСС (2012 г. – 2017 г.) от самото начало на мандата беше демонстрираната нееднократно неспособност да се водят дебати, нетърпимост към критичното мнение, агресивният диктат на волята на мнозинството. Решенията на мнозинството се налагаха от позицията на силата и много често без мотиви и разумни аргументи, в противоречие със закона. Ярък пример в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождаване от длъжност на члена на ВСС Камен Ситнилски – при липса на мотиви и в разрез с изискваното от закона мнозинство.

Наблюдавахме десетки безмотивни откази да се извършат проверки на факти, които поставят под основателно съмнение интегритета на съдии, членове на ВСС, главния прокурор и същевременно целенасочената репресия на съдии и членове на ВСС, които имат критично мнение по актуалните въпроси за функционирането на съдебната власт.

Аргументираната съпротива и непримиримост на ясно изразеното малцинство в съвета срещу агресивния диктат на мнозинството беше неправилно квалифицирана като неоснователно предизвикване на „скандали” и „борба на лобита”. Благодарение на усилията на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и задкулисното вземане на решения от мнозинството.

Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във ВСС, опитите за прокарване на нелегитимни партийно-олигархични влияния в кадровата дейност на съвета, ожесточените клеветнически медийни кампании, водени срещу определени съдии с критично и свободно мнение, невъзможността за аргументиран диалог, липсата на компетентност и воля за решаване на належащите проблеми на правосъдието – това са основните характеристики, които белязаха мандата на ВСС в периода 2012 – 2017 г.

Голяма част от пороците в кадровата дейност на ВСС се повтарят от години. В края на мандата на поредния съдебен съвет и началото на мандата на следващия, обичайно съдиите споделят помежду си, че по-лош съвет не е имало. И така на всеки пет години. Големият ни проблем е съвсем друг, а именно, че нашето собствено (на съдиите) отношение към фактите от миналото на управлението на съдебната власт и личното ни участие в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено. Доброволно сме отчуждили в полза на ВСС и председателите на съдилища решаването на почти всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия процес. Така, постепенно и не без активното съучастие на законодателя и политическите партии и техните адепти в съдебната система, ВСС се превърна в зловещ трибунал, който заклеймява различните и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, формално атестиране,  изключване  и др.) и клонира себеподобните си чрез т.нар съдебна номенклатура.

*Публикуваме текста от блога на Калин Калпакчиев с известни съкращения. Заглавието е на Mediapool.

Още от Анализи и Коментари