Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Старото Елдорадо за гръцките компании - убежище от икономическата кризата

0 коментара

Какво е положението на "старото Елдорадо" за гръцките компании? Става дума за икономиките на страните от Югоизточна Европа, които бяха първите стъпки за международното представяне на гръцките компании в края на 90-те години. Там бяха инвестирани милиони евро, главно от гръцки банки. Тези вложения дадоха плодове, като се стигна дотам, че за много компании пазарите носеха над 80 на сто от оборота им.

В последните години на голяма криза в Гърция гръцките банки ограничиха загубите си само благодарение на печалбите им на Балканите и Турция.

Трябва да припомним, че гръцките инвестиции в региона бяха достигнали 15 милиарда евро. Сега размерът им е наполовина.

Показателно е и намалението на годишния поток на гръцки инвестиции към Балканите. Например през 2009 г. инвестициите на гръцки бизнесмени в региона са били 143 милиона евро. През следващата година те са намалели на 90 милиона евро, през 2011 г. - на 46 милиона евро, а през 2012 г.. според оценки на банкови служители вложенията са паднали на 20 милиона евро.

Сега ролята на Югоизточна Европа е променена. Там са намерили убежище хиляди гръцки компании заради по-добрия данъчен режим и по-ниската цена за развиване на дейността им. Гръцки компании, инвестирали в предишни години, имат възможност да продадат имуществото си, за да подпомогнат бизнеса си в Гърция.

Ситуацията в региона не е розова. Добрите стари времена се различават много от днешната действителност. Въпреки това икономиките в страните от Югоизточна Европа и като цяло в региона на Балканите и Средиземно море се проявиха като по-устойчиви на кризата. Всички съседни на Гърция държави, с изключение на Сърбия, през 2012 г. имаха положителен икономически ръст и то в момент, в който останалата част от Европа се бореше с рецесията. Спрямо предишните години обаче има спад на икономическия растеж.

Румъния, която се обърна за финансова помощ към Международния валутен фонд (МВФ) през миналата година, регистрира ръст от 0,6 на сто. През 2009 г. той беше 6,6 на сто. България следва почти същия път, а Сърбия не успя да избегне рецесията. Най-устойчиви на кризата бяха Македония, Албания и Украйна, които продължават да отчитат положителен икономически ръст.

Най-голямо е значението на съседна Турция, главно заради размера на икономиката ѝ. През миналата година тя подобри износа си, но отчете спад на инвестициите и забавяне на икономическия растеж. Леко бяха намалени държавните разходи, инфлацията се увеличи, а дефицитът нарасна почти двойно.

Всички тези данни не могат да опишат с точност ситуацията във всяка държава, ако не бъде направена сериозна оценка на валутната политика. И по-специално кои от държавите имат собствена валута и кои използват еврото. Кипър, който е член на еврозоната, реагира по различен начин на кризата в сравнение например с Турция или Македония. Различен е случаят на България, която е обвързала валутата си с еврото и на Румъния, която е в предверието на приемането на единната валута.

В Румъния, която се подкрепя финансово от МВФ и еврозоната, се очаква през тази година икономическият растеж да достигне 2,5 на сто - 2,9 на сто. Според доклад на фонда кризата в еврозоната е засегнала румънската банкова система и е повлияла на реалната икономика.

България е различен случай. Икономиката ѝ е преструктурирана и въпреки че изпълнява критериите за влизане в еврозоната, остава в предверието ѝ.. Поддържа стабилен курс на съотношението лев - евро. Българската икономика е засегната главно от спада на износа към еврозоната заради кризата, както и от увеличаването на безработицата, довела до намаляване на вътрешното търсене. Въпреки това Международният валутен фонд смята, че през тази година икономическият ръст ще е по-висок от този през миналата година.

Гръцките компании, които развиват сега дейност в България, са над 2500, а в целия регион броят им е над пет хиляди. Те развиват дейност в много сектори, главно банки, телекомуникации, информатика, хазартни игри, хранителни продукти, напитки, търговия на дребно, метали, строителни материали, енергетика, текстилна промишленост и тютюнева индустрия.

Гръцките компании, предимно от Северна Гърция, предпочитат България заради ниския данък от 10 на сто и евтината работна ръка. Заплатата и осигурителните вноски на един служител в България не надвишават 300 евро. Ниски са и фирмените разходи, тъй като наемът на офиси се движат между 200 и 400 евро в големите градове.

В съседна Турция данъкът е едва 2 на сто от печалбата за първите осем години, заради което много компании вече се преместиха или планират да го направят. Гръцките инвестиции в Турция са над 6 милиарда долара. През последните пет години Гърция е сред първите пет чуждестранни инвеститори в Турция, сочат данни на гръцкото посолство в Анкара. Смята се, че повече от две хиляди гръцки бизнесмени развиват дейност в Турция. Турция усвоява над четири на сто от гръцкия износ.

В Албания работят около 400 гръцки компании, а над хиляда са свързани пряко или косвено с гръцки капитали. Гръцките преки инвестиции в страната надвишават 500 милиона евро и представляват 35 на сто от всички чуждестранни инвестиции.

В Македония дейност развиват повече от 200 гръцки компании. Само 30-те най-големи са инвестирали около 800 милиона евро и осигуряват работа на повече от две хиляди души.

През последните две години в Кипър се преместиха повече от хиляда гръцки компании. Страната навлезе в епохата на кредитните споразумение, тъй като търси 17 милиарда евро за подкрепа на банковата си система и бюджета. Рестриктивните мерки, свързани с кредитното споразумение, се очаква да доведат до рецесия от 2,4 на сто, тъй като обществените разходи ще бъдат намалени с 2,9 на сто, а частното потребление с 4,1 на сто.

Според оценки на гръцката Алфа банк (Alpha Bank) инвестициите в страната ще спаднат с 21 на сто. Износът ще запази нивата си, но вносът ще намалее с около 9 на сто. Целта на рестриктивните мерки е през тази година дефицитът да бъде да ограничен до 5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) срещу 6,3 на сто през 2012 г.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.