Стартъп визи, стимули за дигитални номади и повече скейлъп компании влизат в плана за възстановяване

сн. Pixabay.com

Въвеждане на ясна процедура за стартъп визи, стимули България да се превърне в дестинация за дигитално номадство, повече "скейлъп компании". Всички тези реформи за подобряване на бизнес средата при високотехнологичните компании са заложени в последната версия на проекта на националния план за възстановяване.

Стартъп виза

Реално въвеждането на стартъп виза вече е факт от февруари тази година с приетите промени в Закона за чужденците в България, но все още се работи по наредбата за издаването ѝ. В закона е разписано, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които имат издадено от Министерството на икономиката удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен "стартъп виза", и след издаване на визата за дългосрочно пребиваване са станали съдружници или акционери в българско търговско дружество, и които притежават не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството.

В проекта на българския план, с който ще се усвояват 12-те млрд. лв. средства от Механизма за възстановяване на ЕС, се посочва, че процедурата за стартъп виза ще следва най-добрите практики от Европейския съюз, като ще бъде изцяло онлайн, включвайки представители на местната стартъп екосистема в оценителния процес.

"Това (визата -б.а.) би спомогнала привличането на чуждестранни инвестиции и изграждането на по-голяма и по-добре развита предприемаческа общност", се посочва в документа.

Пред Mediapool Добромир Иванов, изп.-директор на Българската стартъп асоциация BESCO посочи, че процедурата за стартъп виза вече е готова и предстои да бъде пусната за обществено обсъждане. В нея се залага "бърза писта" за получаване на визата, но само за фирми, печелили редица международни конкурси и които могат да докажат, че зад тях стои голям инвеститор.

Всички останали стартъпи ще трябва да представят куп документи при кандидатстване за визата - активи на фирмите им, служители, акционери, капитал и т.н. От BESCO са категорични, че това ще направи процедурата много тромава.

Повече скейлъп компании и дигитални номади

Наред с бум на стартъпите в националния план се залага и увеличаване на т.нар. скейлъп компании в българската икономика. На тях се разчита да допринесат за по-голям ръст на БВП.

Скейлъпите са фирми със среден годишен растеж на броя служители (или оборот) по-голям от 20% годишно за период от 3 поредни години, с поне 10 служители в началото на периода на наблюдение.

"Развитието на компании в България с висока пазарна оценка е от ключово значение за разширяването и утвърждаването на средната класа в страната. Това би спомогнало и за повишаване привличането на директни външни инвестиции", пише още в документа.

Любопитен детайл е, че бумът на скейлъп компаниите се свързва и с повече възможности за инвестиции от пенсионните фондове. В плана се залагат промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с възможностите за инвестиции на пенсионните фондове. В детайли се уточнява, че промените трябва да дадат възможност на пенсионните фондове да инвестират 5% от портфолиото си в алтернативни инвестиционни фондове. И още да се даде възможност на пенсионните фондове да инвестират в регистрирани фондове навсякъде в Европа, както и да определят отделянето пари в тази насока.

И не на последно място, да се даде възможност КФН да оценява нематериалните активи, в които инвестират пенсионните фондове на по-пазарен принцип

В областта на високите технологии страната ни ще се бори да се превърне и в дестинация за т.нар. "дигитални номади". За целта обаче ще трябва да се направят промени в Кодекса за социално осигуряване, за да се регламентира дистанционната работа, която се прилага все повече като съвременна форми на заетост.

"България може да се превърне в едно от местата, където "дигитални номади" да предпочитат да живеят и инвестират своите средства", пише в документа.

Придобилото популярност дигитално номадство всъщност е свързано най-често с дейността на високоиновативни компании и работещи в програмирането. Техни служители обикновено работят дистанционно като си избират красиви места по света, където остават за няколко месеца или години.

Повече стимули за служителите

В реформа за бизнес средата, наречена "Разрастване България" се залага и изработване и приемане на законови промени за въвеждане на ново търговско дружество в Търговския закон. Планира се това да се случи до последното тримесечие на 2022 г.

Причината - настоящият Търговски закон не дава възможност на компаниите, регистрирани в България, да използват редица от нужните инструменти за развитието на бизнеса като конвертируеми заеми, опции за служители (option pools), договори за вестинг и други. В резултат на това "някои българските компании правят избора да напуснат страната, като регистрират своя бизнес в друга държава", пише в документа.

Споменатите vesting договори обикновено се сключват все по-често в технологичния сектор. Работодателят предоставя акции или дялове от компанията на ключови служители, които са назначени на трудов договор, но не са редки и случаите, когато такива стимули са допълнение към граждански договори.

За стимулиране и задържане на най-способните служители или сътрудници на компанията се заделят между 5 и 10% от капитала на дружеството. В зависимост от качеството и значението на лицата за функционирането на бизнеса те могат да получат дял или акции в организацията от 0.1% до 5%.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?