Статистиката на МВР доказва нуждата от граждански контрол

След като се справи успешно с еколози, доктори, миньори, чуждестранни журналисти и туристи, през миналата седмица, ръководството на МВР за пореден път ни сюрпризира. Беше ни сведено до знание, че престъпността в България е смачкана до нивата от преди 1990 г. и е почти на изчезване. На този фон съвсем разбираемо е хрумването на онзи даскал, който, преди месец заведе ученици на наблюдение в затвора. Човекът явно беше прозрял, че скоро затворите ще бъдат нещо като резервати. Само там ще могат да се видят живи престъпници. Както е тръгнало може и в Натура да ги включат, за да подобрят бита на изчезващата популация. Освен чувствата за сигурност и благодарност, които ме сполетяха, полицейската статистика възкреси спомени от зрелия социализъм за преизпълнени годишни и петилетни планове, на фона на кадри за кризи, рецесии и природни бедствия в капиталистическия свят. Сега, макар че се стремим към този свят, той продължава да гние в корупция и несигурност, но не и ние.

Според данните на МВР, "ние българите" страдаме от престъпления шест пъти по-рядко от германците и австрийците и четири пъти по-малко от гражданите на Люксембург. Безумната статистика и нелепата компроматната война, която МВР поведе неотдавна срещу журналисти от ББС, заснели подготовката за износ на българско дете, показва, че полицейските шефове нито са загубили закалката на милиционерските школи, нито са научили нещо ново. Подобно на пропагандния апарат от времето на Живков, МВР снася информация, която само то знае как е събрана. Поради липсата на прозрачност и гражданско участие при документирането и обработката на заявителските материали за извършени престъпления в МВР, статистиките, които то ни поднася, са абсолютно непроверими. В "капиталистическите" държави граждански сдружения контролират непосредствено почти всички административни дейности на полицията, като се започне от регистрацията на телефонните обаждания и писмените жалби и се стигне до отношението към арестуваните лица. Специални граждански комисии водят вътрешните разследвания и налагат дисциплинарни наказания на полицаи. Цивилни структури следят как се използват и регистрират специалните разузнавателни средства и какво става със събраната чрез тях информация. У нас липсата на независим мониторинг и контрол позволява на МВР, с пропагандни цели, да изнася пред обществеността, абсолютно непроверима и явно недостоверна информация.

Показателна за стойността на полицейските статистики е и следната случка:

Преди време, за пореден път, ключалка на паркираната ми кола беше разбита. По закона на Мърфи, ден преди да потегля към морето, се оказах с открадната шофьорска книжка. Отидох в полицейското управление, за да подам жалба. Дежурният офицер отказа да регистрира оплакването, като се позова на заповед от "началника". Докато отбиваше настояването ми за входящ номер, той успешно отпрати таксиметров шофьор, с разбит нос, "да се оправя по мъжки" с колегата си, който го беше пребил. На другия ден, с жалба в ръка, отидох при "началника". Явно предупреден за упорството ми, той беше и юридически подкован. Заяви, че жалбата няма да бъде регистрирана, тъй като шофьорската книжка е държавна собственост и аз не съм пострадал от кражбата ѝ. За сметка на това, полицейският офицер "човешки" ми предложи съдействие за по-бързо издаване на нова книжка.

Тогава си дадох сметка за мащабите на войната, която МВР води за Статистиката и за средствата, с които се води тази война. В нея е важно хората да бъдат отказани да се жалват от "дребните" престъпления. Така хем бачкането на полицаите е по-малко, хем статистиките са "розови". Тази далновидна стратегия обяснява както демонстративното безхаберие на полицията за ежедневната, битова и видима от всички престъпност, така и невротичната реакция на нейното ръководството към разследващите журналисти от ББС. Журналистическите разследвания показват колко видими и лесни за разкриване са някои типични за региона престъпления. Щом журналисти, без специална подготовка, могат да документират тяхната подготовка, разкриването им не би трябвало да е проблем за полицията. Така, без да целят това, журналистите поставят под съмнение не само статистиката, но и волята и способността на МВР да се противопостави на тези престъпления. На този фон бодряшката статистика звучи като неуместна проява на черен хумор. Едва ли разумен човек ще повярва, че хората в Австрия и Германия са пет пъти по-несигурни и уязвими от престъпления в сравнение с нас. Ако в това имаше частица истина, България трудно би удържала имигрантския поток от тези страни, а хиляди българи биха се върнали да живеят в пасторалната си родина.

Все пак данните на МВР съдържат и полезна информация. По-малко регистрирани престъпления от България има не в скандинавските страни, а само в Македония и Румъния. Така статистиката се оказва своеобразен индекс за прозрачността и облика на вътрешните ведомства в Европа. Там, където силите на реда служат на гражданското общество и правовата държава, няма смисъл от безумни манипулации със статистически данни. Там хората и институциите не враждуват и не се надлъгват помежду си. Доверието, съпричастността, уважението и взаимопомощта между тях правят демократичните държави това, което са. Обратното, статистиката на МВР доказва, че в държавите, където тези стълбове на обществения договор липсват, истината се подменя със статистика и пропаганда. Закономерно това се случва в най-бедните европейски държави, където тоталитарните рефлекси и практики на управление са най-витални.

Жалко е, че ръководството на МВР се гордее с това, че поставя България в идиличния балкански оазис, до Румъния и Македония. Жалко е, защото през последните 3-4 години престъпността наистина намалява или поне не е толкова видима и нагла, каквато беше в годините на прехода. Безусловно заслуга за това има както ръководството на МВР, така и редовите полицаи, чиито усилия не могат да бъдат подценени. Тези постижения с лека ръка се затриват с откровени лъжи и автокомпромати на полицейски шефове. Емблематични в тази насока са техните реакции при убийството на "Чората", при побоя на фоторепортера в двора на съдебната палата, при злоупотребата със СРС срещу лекаря, водещ протестите пред "Пирогов", при насилието спрямо миньори и еколози и безсилието срещу таксиметрови шофьори. В статистиката на МВР има и нещо повече от неистина. Тя е обидна за здравия разум на нормалния човек. Нейното оповестяване изразява арогантно подценяване и подигравка с желанието на хората да имат достойна за доверие и уважение държава.

На фона на полицейската гротеска, към която вече сме обръгнали, в Прокуратурата се случи нещо наистина впечатляващо. Общото събрание на прокурорите от страната отказа да вкара във Висшия съдебен съвет популярен прокурор, с призната склонност към контрабанда. Този цивилизационен избор показва, че "бавно и полека" публичното обвинение се нормализира. За сравнение, по времето на Филчев, престъпните наклонности и раболепието пред "Главния" бяха условие и атестат за избираемост на прокурорите. Остава да се надяваме, че идва време, когато вместо да се дистанцира от съгрешилите магистрати, като не ги издига на ръководни постове, Прокуратурата ще им повдига обвинения поне за общоизвестни и лесно доказуеми престъпления.