Статутът на Великобритания на търговска нация я обвързва с ЕС

В определен момент през идните две години британските избиратели ще решат дали да останат част от Европейския съюз. Британците ще изкажат мнението си по този въпрос за първи път от 1975 година, когато 67 % гласуваха за оставане в Общността.

Ако пък реши да напусне, Великобритания ще стане първата държава, отделила се от Европейския съюз от създаването му през 1957 година първоначално като Европейска общност.

Последиците от подобно развитие ще бъдат усетени не само във Великобритания, но и по целия континент, а всъщност и по целия свят.

За да прогнозираме евентуалния резултат от вота, на първо място трябва да разберем факторите, които толкова дълго вече задържат Великобритания в ЕС.

Историята започва с география. Великобритания е сравнително малък остров, разположен край голям, но исторически разделен континент. Тя е тясна, с плавателни реки, природни ресурси и плодородни земи - тези фактори имат разностранни последици за развитието на страната. Като на остров с тясна форма, брегът винаги е близо, поради което голяма част от населението живее по крайбрежието. Като добавим изобилните хранителни запаси, получаваме назрели условия за изграждане на силен флот. Плодородната почва дава възможност за стабилност на населението, а ресурсите като въглища, метали и овце (които дават вълна) в комбинация с плавателните реки осигуряват благоприятни условия за международна търговия. От гледна точка на Великобритания разногласията на континента едновременно намаляват заплахите (ограничавайки възможностите на континенталните сили да изградят достатъчно силен флот за инвазия) и увеличават възможностите на британските търговци да се наместват между страни, които често са във война.

След като веднъж бъдат задоволени основните нужди на острова от храна и бъде гарантирана сигурността, географията на Великобритания ѝ дава възможност да процъфтява като морска търговска сила.

Обратите в британската съдба

Историкът от 19-и век Джон Сийли пише, че Великобритания се е сдобила с империя "без да иска" - търговците я карат да завладее света. Процъфтяващата търговия с вълна в крайна сметка е изместена от появата на памука и за британската текстилна индустрия става важно да има източници на суровината в райони с топъл климат. Тази необходимост, както и обещанието за търговия с екзотични стоки, води до установяване на търговски постове и колонии в Карибите и Северна Америка. Непрекъснато засилващият се флот носи повече възможности да се стигне още по-далеч и търговските постове в Индия и Азия също се увеличават, изхранвайки все по-лакомия британски потребител. Великобритания трябва да се справи със заплахата от местни групи или от конкурентни европейски сили и в крайна сметка за Лондон става по-изгодно икономически просто да поеме контрола върху цели страни, за да защити търговията. Тази експанзия се повтаря многократно и до началото на 20-и век Британската империя обхваща 22 % от света. Контролът, разбира се, дава възможност на Великобритания да запази търговския баланс в своя полза, което обаче подкопава промишлената ѝ конкурентоспособност.

Изискванията към търговията и промишлеността, заложени в британската география, обаче в крайна сметка водят до залеза на империята - когато Германия заплашва да обедини европейския континент и да създаде собствена империя, британските интереси са застрашени у дома и в чужбина. Резултатът са две световни войни, изтощили търговската империя, която на практика отстъпва световната доминация на изгряващата сила САЩ. През 1945 година Великобритания е само сянка на някогашната си слава. През следващите десетилетия останките от империята се разпадат и страната се оказва неспособна да поддържа някогашната си търговска мощ.

Количеството британски лири, държани по света от бившите ѝ колонии, е огромно бреме за западналата британска икономика и силно обезценява валутата. През 1947 година Великобритания е принудена да въведе валутен контрол. Промишлеността в Северна Англия се оказва неконкурентоспособна на световния пазар, както са неконкурентоспособни и големите корабостроителни градове по крайбрежието. Още повече, че населението се е увеличило толкова много през предходните 150 години, че Островът вече трябва да внася половината от необходимите му храни. Това бе допустимо от финансов гледна точка през имперските дни, но сега Великобритания има затруднения да си плаща заради изпразнената си хазна.

Междувременно Европа е подтиснала различията си и се е обединила под френско-германското лидерство, като единствената утеха за Великобритания е, че новият блок изглежда не е враждебно настроен. Изправена пред опасността да изгуби цялото си влияние на континента и при изобилни хранителни доставки от Франция и Италия, разрешаващи много проблеми, през 1973 година Великобритания се присъединява към Общността. В процеса тя налага търговски бариери спрямо останалата част от света, включително спрямо всичките си колонии. Бавното осъзнаване на Лондон на новите условия, в които Великобритания е поставена, и френското вето върху две британски молби за членство през 60-те години (най-вече заради несигурността дали тя ще бъде продуктивна членка) забавят присъединяването ѝ към Общността.

Финансовите предимства от членството

За Великобритания членството в ЕС винаги е било предизвикателство. Без да е участвал в създаването на блока, Лондон установява, че правилата му са в негова вреда. Френското и италианско земеделие печелят от субсидиите за Общата селскостопанска политика, а промишлената ефективност на Германия е предизвикателство за западащата британска промишленост. До 80-те години, когато Великобритания изтъргува правото си на вето срещу създаването на единния пазар на финансови услуги, и постигна отстъпка в допълнителните си плащания. Тогава наистина се появиха икономическите предимства.

Лондон, епицентърът на британските финанси, след войната бе в тежко положение, както и останалата част от страната. На световната сцена градът изоставаше много от Ню Йорк след приемането на американския долар за световна резервна валута за сметка на британската лира.

Мащабна програма за либерализация от 80-те години обаче, отчасти започната с вдигането на валутния контрол през 1979 година, допълни инвестиционния достъп до европейския пазар. През следващите десетилетия тя позволи на Лондон да си върне позицията на център на международната търговия (голяма част от трансакциите в Ню Йорк са вътрешни), дори след като през 1992 година Обединеното кралство реши да остане извън еврозоната.

В момента Лондон създава 22 % от брутния вътрешен продукт на Великобритания при едва 13 % от населението. В търговията с услуги, от която финансовите и бизнес услуги имат дял от 55 %, Великобритания сега е на второ място след САЩ, а цялата страна разчита на сектора като източник на чуждестранен капитал на фона на изчерпаната търговия със стоки. Британският флот вече не е влиятелна сила в света, но страната е запазила търговския си инстинкт.

Ползите от оставането в ЕС

Секторът на финансовите услуги е спасителният пояс, изплувал от отломките на потъващата империя. Това са интересите, които Великобритания трябва да брани, ако иска да запази имиджа си на велика сила. Предвид това е лесно да стигнем до по-широкия въпрос дали за интересите на Великобритания е по-добре тя да остане в ЕС или да го напусне.

Един неотдавнашен епизод дава известни насоки. През март Великобритания спечели дело срещу Европейската централна банка (ЕЦБ) пред Съда на ЕС. ЕЦБ се готви да премести клиринговата търговия с евро на територията на еврозоната. Това би изключило Лондон и би направило Париж и Франкфурт значително по-атрактивни като финансови центрове, застрашавайки позицията на британската столица в европейския сектор на финансови услуги. Победата в делото бе пример за ползите, които Великобритания ще има, ако запази влиянието си в ЕС. През 2013 година 41 % от британският износ на финансови услуги е бил към страни членки на ЕС. Ако Великобритания напусне ЕС, изглежда много вероятно тарифите да бъдат повишени и да бъдат предприети действия, които да насърчат тази търговия да се върне в Съюза.

Разбира се, възможности има и извън ЕС. Лондон се опитва да привлече възникващия ислямски финансов пазар, за който е европейска дестинация номер едно, а поема две трети от всички транасакции в юани, които се извършват извън Хонконг и Китай. Историческите връзки, подобната система и сходствата в езика ще имат принос в създаването на възможности за Великобритания в бившите ѝ колонии, много от които се очаква да бъдат сред най-бързо разрастващите се икономики в света през идните десетилетия. Все пак в Азия британците неизменно ще се сблъскат със силните центрове Хонконг и Сингапур, а в Америка Ню Йорк ще продължи да бъде силен противник. Европа е вътрешен пазар, който дава на Великобритания световно влияние. Поради това рисковете от евентуално излизане от ЕС са значителни, а възможностите, които то би открило, не ги превишават.

През идните месеци британският премиер Дейвид Камерън ще се опита да договори по-благоприятни условия за членството на Великобритания в ЕС. В списъка му са ограничения за бъдещата миграция, опит да бъде върнат част от суверенитетът, от който Лондон се е отказал, изключения от курса, който води към загуба на независимостта на Великобритания, и гарантиране на достъпа на Лондон до единния пазар на финансови услуги.

Европа също не иска Великобритания да си излезе. Великобритания дава на Европа военна тежест и пряк достъп до САЩ, а услугите ѝ служат като баланс между Франция и Германия. Така че Камерън ще има тежест в преговорите и може би ще успее да постигне известен напредък в изпълнението на тези цели. А може и да се върне само с несъществени резултати като премиера Харолд Уилсън през 1975 година. Британската общественост може би ще приветства всяка постигната придобивка или няма да одобри вероятната липса на резултати, но това няма да окаже влияние върху окончателното решение на Лондон.

Великобритания е търговска нация, която винаги се е водила от икономическите си съображения и точно сега оставането в ЕС отговаря на британските интереси.

По БТА