Стефан Константинов: Свободният пазар в здравеопазването не е хубаво нещо

Новият министър на здравеопазването Стефан Константинов е против отмяна на монопола на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и въвеждане в системата на конкуренцията на частните фондове.

„Свободният пазар в медицината, в здравеопазването не е никак хубаво нещо, повярвайте ми”, заяви Константинов в събота пред Дарик радио и добави, че „псевдо конкуренцията в здравеопазването всъщност ни докара до това положение, в което се намираме в момента, с този огромен брой болници и всичките изкривявания, които имаме”.

Министърът не се притеснява от факта, че в предизборната програма на ГЕРБ пише точно обратното и даже каза, че според него хората, гласували за управляващата днес партия не са чели тази програма, тъй че за тях и няма значение какво пише в нея.

„Аз не виждам нищо лошо в частните фондове, но просто си мисля, че със сегашните финанси, които имаме, и бъркотия в здравеопазването, ако заделим средства за тях и накараме хората задължително да се осигуряват допълнително и в някой друг фонд, това нещо ще допринесе към по-доброто развитие на системата. Обратно, ако дадем възможност на хората да имат избор дали да са към касата и им въведем доплащането, това ще е един механизъм, който тях ще ги стимулира доброволно да се осигуряват, защото, ако трябва някъде да заплати примерно при специалист или в определени болници нещо, той ще иска да се осигури допълнително”, каза Константинов.

Все пак той допусна, че „в един момент, когато малко се позамогнеме”, може монополът на НЗОК да бъде разхлабен, като част от вноската отива за частни осигурителни фондове.

Новият министър не мисли, че ще е добра идея да се повишават още здравните вноски, което според него би било контрапродуктивно за икономиката.

Той е за това още от началото на следващата година държавните служители, чиито осигуровки теоретично в момента се заплащат от държавата, да ги поемат от собствения си джоб.

„Ами, вие знаете, че държавата малко хитруваше с тая работа. Те всъщност се водят осигурени, а тя тихичко и тихомълком ги превеждаше, ама на хартия, парите. За мен изчистеният вариант е тези хора всъщност да си плащат по абсолютно същия начин, както останалите хора, осигуровките. Ако смята държавата, че заплатите са им ниски и това би ги ощетило, трябва да им вдигне просто заплатите, но да минат по същия режим”, каза Константинов.

Той се изказа за въвеждане на доплащането най-напред в извънболничната помощ, което щяло да позволи на пациента да контролира изразходването на парите. „По-фин контрол от съучастие в плащанията няма”, каза министърът.

Механизма, който той предлага, предвижда хората да могат да отиват директно без направление при специалист, но да трябва да участват частично в плащането на цената.

В болничната помощ министърът предвижда приоритетно финансиране на структуроопределящите болници, които да имат достатъчно персонал и модерна апаратура. Пациентите ще бъдат информирани предварително кои са тези болници, а останалите е продължат да съществуват, но там също ще се въведе доплащане.

Константинов призна, че като гинеколог му се е налагало да нарушава разпоредбите на касата в интерес на пациент, заради недомислиците с клиничните пътеки. Това било масова практика, добре известна на касата. Затова той е за диагностично свързаните групи, които според него може да се въвеждат постепенно от 2012 година. За целта идеалният вариант бил да се купи готов софтуер от чужбина „и нищо да не се пипа тук, защото има страхотен лобизъм”.

Новият министър призна, че догодина едва ли ще стане и въвеждането на личните електронни здравноосигурителни карти, поради липса на средства в министерството.

Според новия министър болниците вече не трябва да бъдат търговски дружества, но промяната на статута им изисквал коренна промяна на Закона за лечебните заведения и щяла да стане много трудно.