СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ*

Днес, 10 февруари 1997 г., от 15.45 ч. се проведе консултативна среща за изготвяне на обща Декларация за принципите за излизане от кризата между Президента на Републиката г-н Петър Стоянов с ръководствата на парламентарно педставените политически сили в 37-то Народно събрание - господата: Георги Първанов, Йордан Соколов, Александър Божков, Надежда Михайлова, Анастасия Мозер, Веселин Методиев, Александър Праматарски, Каркъмов, Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Стоян Денчев, проф. Христо Стоянов, Яшо Минков, Георги Дилков, Орлин Драганов, Николай Кисьов, Иво Трайков.

На консултациите присъстват и господата: Пламен Богоев - секретар по юридическите въпроси, Красимир Ангарски - секретар по икономическите въпроси, и Константин Тодоров - секретар по вътрешната политика.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добър ден и добре дошли на всички.
Уважаема г-жа Михайлова, г-жа Мозер, господа, благодаря ви, че се отзовахте на моята покана. Аз мисля, че това беше една очаквана покана за срещата.
Освен решението по т.1, което като че ли малко измести решението, което взехме по т.2, ние се разбрахме да се съберем още веднъж, за да говорим за принципите на една антикризисна програма - принципи, които за мен са изключително важни, защото през тези няколко месеца, когато България ще бъде управлявана от назначен от мен служебен кабинет, аз изключително много държа политическите сили да имат яснота относно целите и задачите на този кабинет, и затова пожелах едно такова събиране. Благодаря ви за отзивчивостта.
Благодаря ви и за това, че всяка една парламентарно представена политическа сила в писмен вид даде своите виждания за тези принципи за излизане от кризата. След малко ще раздам тези принципи в писмен вид, за да бъдат пред вас, когато обсъждаме една обща декларация. Предлагам да концентрираме усилията си върху обсъждане на тази тема.
Най-напред, разбира се, съм готов да дам думата на всеки, който пожелае, да направи някои принципни бележки, преди да сме минали по същество към обсъждане на най-важното.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Само един въпрос, ако може?
Г-н Президент, как виждате механизма на нашата работа по този въпрос? Доколкото разбирам, там са размножени предложенията на всяка една от политическите сили. Аз мисля, че днес не можем да направим нещо повече от едно по-общо обсъждане. Вероятно на базата на конкретните проекти и на базата на това обсъждане ще трябва някой да седне и да обобщи отделните предложения и да направим ново заседание, което вече да обсъди общия документ. Вероятно сте мислили по този въпрос, затова и го поставям?

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Амбициозната задача според мен е, ако може днес да формулираме директно принципите, зад които можем да застанем. Ако не успеем да сторим това, бихме могли да потърсим друга технологична формула. Но според мен времето ни притиска твърде много. Смятам, че принципите, около които можем да се обединим, са твърде ясни - или се обединяваме, или не се обединяваме около онези, които са спорни и срещу които има възражение и затова предлагам днешният дневен ред да мине с така поставената амбициозната задача да завършим с няколко ясни принципа, около които да се обединим. И ако нямаме успех, тогава в края на заседанието да търсим технологичен път за някакво друго разрешение на задачата. Имате ли нещо против така да процедираме?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз съм скептик, но да пробваме.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Аз защото пък съм по природа оптимист, все ми се струва, че можем да излезем с един общ текст.
Докато прелиствате книжата, бих искал да кажа за какви принципи става въпрос и какво доверие търси служебния кабинет.
Не става въпрос за гласуване на извънредни правомощия, още по-малко за суспендиране на Конституцията, не дай Боже. Става въпрос за нетрадиционен подход към служебния кабинет, защото времето, в което живеем, и кризата са нетрадиционни. Става въпрос за това, че и по дефиниция служебният кабинет има една основна задача и тя е да подготви изборите. И това, разбира се, служебният кабинет ще го направи и няма нужда да търси съдействие от вас. Но според мен би било направо престъпно, ако тези 3 месеца ги загубим да организираме избори и нищо друго.
Затова аз моля за разбиране и служебния кабинет да бъде натоварен с функции да получи едно доверие, което ще направи по-лесни действията му по преодоляване на кризата. Тоест, служебният кабинет да не бъде приеман лековато дори и от международните институции, с които ще водим преговори, като един кабинет, който за 3 месеца само ще прави избори и нищо повече. Защото важната нишка, според мен, която трябва да се получи, е приемствеността - това, което иска днес служебният кабинет от международните финансови инсти-туции, тази линия на поведение да бъде продължена от който и да е следващ кабинет. Гаранция за това е, ако днешните парламентарно представени политически сили застанат зад този служебен кабинет в желанието му да иска нещо, защото иначе нормалното възражение е: ние не сме сигурни, че това, което искате вие като служебен кабинет, ще бъде линия на поведение от един следващ стабилен кабинет.
Точно тази приемственост искам да се получи. Значи, заставането на политическите сили зад служебния кабинет в неговите антикризисни действия все едно значи гаранции, че който и да спечели следващите избори, защото пак вие ще бъдете политическите сили, които ще правите следващия парламент, ще продължи тази политика на служебния кабинет. Това дава увереност на международните институции в преговорите на служебния кабинет с тях.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Възникват два съществени въпроса. Може би трябваше да започнем с общите въпроси.
Единият въпрос е свързан със структурата на документа, който подготвяме, не защото ние сме подготвили такъв тип документ, но аз смятам, че е нормално да има един приембюл, в който да очертаем основните характеристики на сегашната ситуация, и съответно след това принципите бихме ги разпределили - принципи, свързани с необходимостта от политическо съгласие, от икономическа реформа, и, разбира се, конкретно свързани с провеждането на парламентарните избори.
Точно в този смисъл на мен не ми се ще, когато определяме времевите граници и характера на самия документ, да го подчиняваме единствено на отношението си към служебното правителство. Да, и това, но нека..., тъй като идеята беше много по-амбициозна. Аз искам да припомня на колегите, които присъстваха, че все пак го затворихме в наименованието "Декларация за принципи за излизане от кризата".
Тоест, аз бих предложил една такава структура, и вече в тази структура бихме могли да търсим конкретния, съдържателния пълнеж.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Значи, говорим за принципи за излизане от кризата, на които се подчинява служебния кабинет и имат по-дълготрайно действие и за времето. Дума да няма, по принцип така говорихме и в началото.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз смятам, че структурата така, както е предложена от парламентарната група на БСП, е много добра. И наистина е необходимо да се изброят предпоставките.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: /на шега/ Значи консенсусът започва да става подозрителен и обществото ще бъде доста смутено, господа.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Като отивам малко по-напред мисля, че с известни поправки, или по-точно допълвания, бихме могли да се обединим около проекета за Декларация на БСП като основа и да работим върху него и да добавяме към него определени неща, които има в другите декларации, и така да стигнем до документ. Това е моето предложение, не съм го съгласувал с народните представители на СДС, обаче според мен документът има много достойнства и може по него да се работи като основа. Можем да започнем да го четем и да добавяме или да махаме. В порядъка на шегата, БСП обича винаги да слага много думи, които нищо не значат, така че могат да се махнат някои излишни думи. Но, основата е добра.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз благодаря много. Тук ще открия една малка тайна, понеже г-н Костов ми предостави екземпляра по-рано, така че нашият е готвен на базата на вашия проект. Това обяснява нещата.

ЙОРДАН СОКОЛОВ: На мен ми се струва, че принцип на принципите наистина би трябвало да бъде този, за който стана дума. Ние готвим една декларация за принципите за излизане от кризата в дългосрочен план. Очевидно, че по време на служебното правителство и като времетраене да си правим илюзии, че ще излезем от кризата, е наивно. И поради тази причина това, което ще прави служебното правителство, ако то може да изходи от тези принципи, които ние ще уточним, трябва да продължи и при следващото или следващите правителства, защото излизането от кризата няма да е краткосрочен процес.
Второ, на мен ми се струва някак си по технология да се разгледа въпросът за структурата на тази декларация - дали ще има наистина един приембюл, в който да се посочат причините за тази криза, и след това вече съответните принципи за излизането от нея. Аз лично не възразявам така да се структурира нашата декларация, ако, разбира се, постигнем съгласие по това кои са причините за днешната криза. А ние съгласим ли се върху причините, по-лесно ще посочим мерките или принципите, върху които да са изградени мерките за излизане от кризата

ОРЛИН ДРАГАНОВ: Искам само да допълня, че според мен тук сме се събрали най-накрая да се намери някакъв консенсус действително да се помогне на служебното правителство. Ако започнем днешното заседание с изтъкване на причините, мисля, че всички знаят какви са причините за стигането до това положение, струва ми се, че ще зациклим отново на едно място и няма да стигнем до никъде.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре, дотук горе-долу се уточниха някои неща: г-н Божков предложи технологично да вървим по декларацията на БСП като своеобразна форма. Всички сме на единно мнение, че говорим за принципи за излизане от кризата, а не само за принципи, по които да работи служебния кабинет, като, разбира се, искането за конкретни неща за служебния кабинет е извън всякакво съмнение, и това дори можем да го сложим в самия приембюл горе-долу както БСП го казва: изход от кризата е възможен само въз основа на следните предпоставки::... Може би само едно изречение: изход от кризата не само че не е възможен в рамките на служебния кабинет, но не може да бъде дело само на един кабинет..., и така да отворим просто формулата и вече ще стъпим на един по-широк терен. Третата тема, която се повдигна от г-н Соколов, е дали да търсим в тази декларация обяснение за това защо сме на този хал, грубо казано. Искам да чуя и друго мнение.

ОРЛИН ДРАГАНОВ: Само една бележка. В нито една от декларациите не са отбелязани причини. И ако трябва сега да ги дискутираме, означава да се тръгне отначало.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: С една дума - трудно ще се разберем по въпроса за причините.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Аз бих се съгласила, но бих искала да кажа, че не мисля, че е правилно да се каже: В резултат - доверието към България е под критичния минимум.
Струва ми се, че тук не става въпрос за доверие към България. Предишните изречения са добре, но тук не става въпрос за доверие към България. Може би те имат предвид чуждестранното доверие, но за нас не е така.

АХМЕД ДОГАН: В приембюла по принцип трябва да има констативна част и оценъчна част. Може би при оценката ще спорим, но мисля, че трябва да имаме една конструктивна част, без да правим оценка на причините.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Схващам, че Вие не сте ревностен привърженик на оценъчната част също?

АХМЕД ДОГАН: Не съм.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре. Сега да чуем Бизнесблока.

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Мисля, че онова, което се каза по отношение на предложения материал, че се взаимствало от СДС, бих добавил...

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Това го казах на шега.

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Ако това се възприеме, ще бъде много добре. Но мисля, че тук духът на декларацията е именно за излизане от кризата, без да започваме отново да доказваме онова, което може би нищо няма да направи, а само ще ни скара.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: А по отношение на оценъчната част, което предложи г-н Соколов нещо да кажете?

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Точно това казах - тук това да го няма. Ако тръгнем, ще започнем с други фактологии и няма да направим нищо.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Г-н Соколов, в името на консенсуса аз ще Ви помоля да оттеглите своето предложение и тръгваме напред.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Тук си мисля, че констативната част е задължителна,

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Да, задължителна е, тя няма нищо общо с оценъчната.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре, хайде да прибавим към тези няколко изречения на БСП, от които отпадат "В резултат - доверието към България е под критичния минимум"...

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Според мен още един малък текст трябва да отпадне. Първото изречение трябва да завърши с властта. Към политическия процес като цяло няма недоверие, а точно обратното - това, което се случи напоследък е израз на доверие към политическите процеси в страната.
Предлагам първото изречение да свърши с ".... институциите на властта. " следващото да отпадне изцяло, защото не е вярно. Хората искат избори, което е част от политическия процес.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Дай Боже да сте прав, г-н Божков. Аз не държа на този текст.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Просто няма нужда от паразитните изрази.

НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА: Не мислите ли, че това изречение, което е свързано с икономическата част - "...рухна доверието в лева.." - би трябвало да дойде веднага след "днешната криза е всеобхватна", защото доверието е всъщност резултат от много други кризи и оттам и криза на доверието. То е обобщаващата част. Просто предлагам да се разместят.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Първото изречение е пределно общо. То е характерът на кризата, а след това бихме могли с 1-2 изречения.., аз по-скоро бих помолил да потърсим разширяване на характеристиката с текстове от другите декларации, а да не вървим към редакция по линия на рязането.

ЙОРДАН СОКОЛОВ: Не е ли по-добре да започнем с частните - "Рухна доверието в лева, във възможностите за стопанска дейност..." и след това да кажем "всеобхватна криза"?

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Възможно е да започнем с това изречение, което е хубаво, тежко - имам предвид първото изречение, след това с някакво изречение да обясним в какво се състои всеобхватността на кризата.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Господа от Бизнесблока, долу чака г-н Христо Иванов като представител на вашия председател Жорж Ганчев, за да изложи платформата на Бизнесблока. Аз никого не съм канил, за да излага платформата си, защото ако БСП започнат да излагат платформата си, СДС и всички останали, става доста сложно. Нямам нищо против да го поканим, но казахме по трима души. Поставям ви много коректен въпрос, защото се чудя какво да правя. Нямам нищо против да допусна едно изключение, но не искам да правим само медийно присъствие тук и да се вдига шум.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Това не го бяхме предвидили да имаме смени.

/г-н Георги Дилков от Бизнесблока предлага на Президента да се направи замяна, като отстъпва мястото си на г-н Христо Иванов/

НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Процедурното ми предложение е да одобрим конструкцията на тази декларация с по един представител от група за 10 минути някъде, след което да я обсъждаме. Така с 20 души състав по-мудно ще изработим същността на декларацията. После на основата на тези предложения на групата от 5-6 човека можем само да допълваме и да махаме.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Приемам това предложение.

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Така или иначе БСП си има представителството - политическото и парламентарното. СДС също. Г-н Доган - също. Вие ни поставяте в едно неудобство, тъй като тук между нас няма нито един член на политическия съвет на Бизнесблока.

АНАСТАСИЯ МОЗЕР: Въпросът е да се върши работа и става въпрос, че все пак тези хора са се занимавали с изготвянето на тези неща.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: /разпорежда в заседателната зала да бъде поканен г-н Христо Иванов от Бизнесблока на мястото на Георги Дилков/ Затова тръгваме напред. Мисля, че предложението е уместно.

Добре, нека да оставим констативната част на няколко души, които след това там ще концентрират усилия и да вървим напред. Констативната част включва, според мен, според по-широкото разбиране на г-н Доган и тези общи части, които дават изход от кризата. Защото това са общи принципи за излизане от кризата, нали така? - Съгласие в рамките на цялото общество, съвместни усилия на всички партии и формации на граждани, граждански мир и строго спазване на законите.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: В момента четем декларацията на БСП - тиретата на стр. 1.

ЮНАЛ ЛЮТФИ: Г-н Президент, ние имаме предвид по-скоро констатацията да бъде по-кратък текст, а другото вече са конкретни предложения как да се излезе от кризата пожелателно, но те не са толкова конкретни. Те могат да влязат вече в съществената част, като констатацията може да стъпи на първия абзац от декларацията на БСП.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Искате да ми кажете, че тези принципи след първия абзац, които БСП предлага - до изхода от кризата - до там може горе-долу да остане. А следващите принципи?

ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вече като конкретни неща, които ще залегнат в декларацията.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Искам да поясня - наистина нататък тези предпоставки са разшифровани в рамките на съответните раздели. Тук са формулирани пределно общо, но все пак това е фундаментът, на който трябва да стъпим. Трябва да се каже примерно, че ще стъпим на основата на Конституцията.

ЮНАЛ ЛЮТФИ: Тогава могат да влязат в съответните раздели.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз мисля, че общата част не е толкова лоша.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Би могло да се свие, разбира се, но се опасявам, че ще се наруши даже и ритъма.

ЮНАЛ ЛЮТФИ: Някои неща от това, което следва след първия абзац, са конкретизирани вече в разделите.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Така е, то така е и замислено.

ЮНАЛ ЛЮТФИ: Но нека да бъде по-стегнато. Разбира се, това е наше виждане.

ОРЛИН ДРАГАНОВ: Предлагам, ако уважаемите колеги одобрят, първото изречение с тире - "Съгласие в рамките на цялото общество по основните въпроси..." и т.н. да стане: "Съгласие в рамките на обществото". Обществото не е хомогенна смес.

ЙОРДАН СОКОЛОВ: Какво значи "Съгласие в рамките на обществото"?

/всички говорят едновременно/

ОРЛИН ДРАГАНОВ: Следващото, което предлагам: "Съвместни усилия на всички партии и формации на гражданското общество..." - тук поставям въпросът: такова гражданско общество съществува ли в България обективно?

ЙОРДАН СОКОЛОВ: Те доказаха, че съществуват, след като по този път стигнахме до тук.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз мисля, че първите две тирета могат да останат в същия вид.

ОРЛИН ДРАГАНОВ: Освен това по-надолу, където се казва "... на правата на всеки гражданин, независимо от политическите им убеждения..." и т.н., предлагам да бъде включена и Конституцията. Предлагам тези две бележки. Ако не се приемат, ще се съглася да ги оттегля, тъй като текстът веднага се превежда в SNN и в целия свят, вкл. НАТО, Западна Европа и всички страни.

/В заседателната зала влиза г-н Христо Иванов на мястото на г-н Георги Дилков, като последния напуска заседанието/

АХМЕД ДОГАН: Г-н Президент, искам да обърна Вашето внимание върху структурата на текста. Първо, да има една констативна част, приембюл имам предвид. Второ, да има една преходна част. Тук се посочват предпоставките, те още не са принципи. Това е много важно. Тоест, предпоставките и констативната част могат да бъдат едно общо тяло и след това се спираме на принципите за излизане от кризата.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Има ли някой съществени бележки към констативната част, която според мен включва и това първо изречение?

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз имам само малки бележки, които не са съществени. Смятам, че могат да останат всички тирета с малки съкращения на третото тире. Текстът може да свърши до "...принадлежност към една или друга партия." Останалите тежки изрази са общо взето не особено нужни - преследване, противоборство, реванш и т.н. - прекалено силни са за един документ, който търси успокоение. Последното тире също може да се съкрати: "Убеждение, че обща основа на принципите за изход от кризата е спазването на законите и Конституцията на страната". Това е напълно достатъчно. Другото е пълнеж.

АХМЕД ДОГАН: Г-н Президент, аз поддържам това предложение да има всяка парламентарна група по един представител с оглед стилистиката на текста, и примерно след 20-30 минути да ни го представят.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре, да минем тогава по разделите.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Приемам предложението на г-н Доган, г-н Президент, но все пак молбата ми е да го минем, ако има някакви съдържателни, принципни възражения. Иначе редакцията би могло в по-тесен кръг да се направи.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Добре, значи минахме констативната част и стигаме до политическото съгласие - стр. 2 - политическите сили поемат ангажимент за нормализиране на политическия живот.