СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ*

ПЛАМЕН БОГОЕВ: С оглед на избирателния закон, който сега действа, чл.25 или 29 беше: Задължава президента да направи консултации. Президентът не може без да направи консултации, да назначи ЦИК, което е до 25 човека, и да преобладават в нея юристи, пак казва същия текст. Тъй като и аз го схващам като едно въведение за провеждането на свободни, честни и демократични избори, текстът, ако добие редакцията: "След консултации с представителите на политическите сили Президентът да назначи ЦИК за осигуряване провеждането на свободни, честни и демократични избори", тогава текстът наистина ще стане едно цяло с първа и втора част, както казахте Вие, г-н Иванов - с едно въведение.

ХРИСТО ИВАНОВ: Това, което казахте, потвърждава моята теза, че това изречение стеснява всъщност правомощията на президента.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Това е декларация на политическите сили. Те се събират, постигат съгласие и казват на Президента: ние постигнахме съгласие. Ако не постигнат съгласие, президентът си назначава когото си иска.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Но и да постигнат съгласие, президентът пак може да назначи когото си иска. Това, че ще постигнете съгласие, е много хубаво, и разбира се, почти сигурно е, че аз точно това ще направя, но от гледна точка на закона мога да направя каквото реша, след като проведа още един кръг консултации, които ме задължава законът. Въпросът е ще постигнете ли съгласие, и то конкретно съгласие тази вечер?

ХРИСТО ИВАНОВ: Точно това е и моят въпрос - възможно ли е съгласие въобще, и то днес?

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Кои избори са последни - президентските ли, парламентарните ли? Аз така или иначе ще водя втори кръг консултации за ЦИК. Там също бихте могли да постигнете съгласие и аз ще се съобразя 100 на 100 с това съгласие. Проблемът е само в това, че не искам у г-н Първанов да остава убеждението, че изкарваме този горещ въпрос от общия пакет, а след това ще го решим някак си по друг начин, примерно, и в ущърб на БСП. Това искам да уточним.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз си оставам с лекото съмнение.

ЯШО МИНКОВ: Аз бих искал малко да се върнем в началото. Мисля, че много добре едно условие постави г-н Първанов, което ние също приветствахме с оглед на представителността тук, че има принципи и постановки, било в първичните варианти, било в този вариант, около който можем да се обединим, които не могат да минат без съгласуване с другите политически ръководства на партиите. Например, г-н Първанов е председател и на парламентарната група, и на партията, но не навсякъде така стоят нещата, даже и при нас. Тук ги няма председателите и на останалите партии, така че това, което той в началото подметна, един вид 1-во и 2-ро четене на подобна декларация, мисля, че има известно основание да се съобразим с него, в смисъл, че категорично на този етап поне ние не бихме могли да заявим: да, това е вариантът, който ние ще подкрепим. Освен това, ако тръгнем да се опираме до точката на закона, много от текстовете също нямат място в една подобна декларация. Те по закон или по конституция са си регламентирани - и за правомощия, и за мерки и т.н. Така че ако ще постигаме съгласие, да го постигаме, а ако не, просто да се изчистят от подобни елементи, които могат да не допадат на една или друга политическа партия, просто да изчистим подобни спорни неща.

ХРИСТО ИВАНОВ: Дайте да ги видим кои са спорни и да ги изчистим.

СТОЯН ДЕНЧЕВ: Уважаеми господа, аз мисля, че представителите на политическите сили, така както беше поканата от страна на президента - ръководствата на парламентарните сили, трябва да знаят, че влизайки в тази зала, според мен те са управомощени да вземат съответните решения. Ние вече няколко часа умуваме върху едни текстове, направихме една редакционна колегия, която работи по тези текстове и сега да се връщаме и да казваме, че еди кои си не били упълномощени, това да минава на първо и второ четене - според мен е несериозно. Народът - не този, който седи отдолу, а народът, който чака краят на политическата криза, не се нуждае от първо и второ четене. Той се нуждае от нещо, което е действено. Имайте предвид вече, че това нещо от името на всички беше прочетено и по медиите и надали някой има дързостта да каже, че това нещо не е вярно. Всички се съгласихме на тези текстове, дори и за текста, който спомена г-н Първанов. И това, че ние сме били глупави, с извинение казвам, може би за себе си само да го отнасям, и да кажем сега, че се отказваме от някакви текстове, този текст не задължава президента. И аз предлагам, г-н Президент, да не се връщаме към нещо, по което вече е постигнато съгласие, нека да не се връщаме към него. Ние като политически сили Ви уведомяваме, че сме приели една декларация за излизане на България от кризата. Вие дали сте съгласен с нея или не - това си е проблем на Президента на Републиката. И остава да ни представите Вашите намерения, по които ние да изкажем своите съображения. Благодаря.

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Не сте съвсем прав. Защо го четем сега, а преди малко, преди да го прочетем заедно, се раздаде долу?

СТОЯН ДЕНЧЕВ: Нали го работихме заедно. Четохме го точка по точка, г-н професоре.

ХРИСТО ИВАНОВ: Нали така решихме по един представител от всяка политическа сила да участва в изготвянето на текста.

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: Тогава защо сега го обсъждаме?

СТОЯН ДЕНЧЕВ: И аз се чудя защо го обсъждаме.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Извинявам се, че се намесвам, но обсъждането тръгна от този текст, който аз, за съжаление, поради моето по-ранно напускане, нямам отношение. Но аз оставам с впечатлението в хода на дискусията, че ние се обединихме, и то чрез заключението на г-н Президента, за пропорционално представителство.

ХРИСТО ИВАНОВ: Може ли само един коментар, защото аз също мисля, че трябва да прескочим тази точка. В момента ние въобще не разговаряме с президента, тъй като това касае наше вътрешно споразумение. В тази точка фигурира споразумението, че политическите сили се споразумяват за представителството в ЦИК. Значи, ако ние сме в състояние, ще седнем и ще се споразумеем. Това е един пожелателен текст. Аз лично съм песимист, че ние ще успеем да седнем и да се споразумеем по този въпрос и нещата ще отидат тогава при президента, когато се стигне до съставянето на самата комисия. Но тук ние можем да заложим, че политическите сили се споразумяват за ...

НИКОЛАЙ КИСЬОВ: Искам да предложа нещо процедурно - да отпадне това изречение. Г-н Президентът по закон ще прави консултации по този въпрос и след това каквото реши той. Нека да отпадне този текст.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Аз съм готов г-н Първанов да предложи един вариант, който обаче да е ясен.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Добре, за да не превръщаме това в пречка за приемането на документа, аз съм съгласен да падне, но ще помоля да се отрази и в стенограмата и да се има предвид тогава, когато Вие правите консултациите, че ние настояваме да се търси и постигне съгласието за пропорционално представителство в ЦИК.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Аз най-добросъвестно ще го поставя този въпрос.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Аз бих предложил нещо, г-н Първанов, ако разрешите - тогава текстът е добре да остане в този вид, защото ние казваме, че ще търсим постигане на съгласие.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Нека да остане така.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Да се постигне съгласие, което означава, че ние поемаме ангажимента да седнем и да постигнем съгласие. Ако не постигнем съгласие, вече при преговорите ще обявим, че по тази точка сме се споразумели с декларацията, но не сме постигнали съгласие.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Добре, разбрахме се, остава така, още повече, че щом е прочетена, отпадането на текста ще събуди много въпроси.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: /започва да чете изработените документи/
Започваме от декларацията.
/Декларацията в окончателен вид се прилага към протокола/
Следва Решение на парламентарно представените политически сили:
/Решението в окончателен вид се прилага към протокола/
С т.1 казваме, че се приема тази декларация: Парламентарно представените политически сили взеха следното решение:
1. В съответствие със становището на Консултативния съвет при Президента на Републиката от 4 февруари 1977 г. приемат декларация за принципите за излизане от кризата.
2. Подкрепят намеренията на Президента на Републиката за неотложните действия на служебното правителство.
А това са моите намерения:
/Намеренията на Президента на Републиката за някои неотложни действия на служебното правителство в окончателен вид се прилагат към протокола/
1. Спешно осигуряване на помощите за изхранване на населението в страната от външни източници.
2. Провеждане на преговори и сключване на договори с международни финансови институции за осигуряване на държавни заеми.
3. Търсене на разбирателство със социалните партньори за провеждане на цените на основните суровини, горива, електроенергия в съответствие със социалните процеси.
4. Осигуряване на всички дейности, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Значи т.1, 3 и 4...

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Т.3 бих искал да се формулира обратно: Привеждане на цените на основните суровини, горива, електроенергия и наблюдавани стоки в съответствие с инфлационните процеси при търсене на разбирателство със социалните партньори.

СТОЯН ДЕНЧЕВ: Аз поддържам това, което каза г-н Божков. Направих консултации с г-н Доган и струва ми се, че либерализмът е по-добра форма в определяне на ценовата политика, отколкото синдикализма.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Съгласни ли сте с това - говоря за 1, 3 и 4 точка?

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз съм длъжен да кажа, че не мога да отида тук по-далеч от онзи текст, който имахме в нашия проект по отношение на служебното правителство. Това, което е заложено тук, отива по-далеч от досегашните ни решения и най-малко тук, ако трябва да го направим коректно, да предложа проекта за ново обсъждане при нас, след което утре до обяд да дам нашето становище по него.

СТОЯН ДЕНЧЕВ: Г-н Президент, аз предлагам все пак да ги обсъдим и тук да оформим някакъв текст, който, ако Вие сте съгласен, г-н Първанов, него да предложим? Както г-н Божков спомена за някакво изменение, някой друг може да допълни нещо друго, колегата Иванов имаше предложение за т.2.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Аз говоря за принципни неща, а не за стилистично подреждане.

ХРИСТО ИВАНОВ: Аз имам следното предложение - нека да проведем дискусия все пак по тези точки, независимо че може да има такъв елемент утре да има някакво съгласуване, но да видим какви са вижданията на колегите по отделните точки, защото от една страна става дума за подкрепа от морално-политически характер, в други точки става дума за гласуване на конкретни правомощия. И тук трябва да се зададе въпросът: конституционалистите ще кажат - г-н Богоев, за правомощия на президента ли става дума, които ще се гласуват от Народното събрание, или за правомощия на служебния кабинет?

ПЛАМЕН БОГОЕВ: Правомощията на президента са такива, каквито ги определя Конституцията и действащото законодателство. Така че парламентът с решения и декларации нито може да ги ограничи, нито може да ги разшири. А аз мисля, че и въпросът за служебното правителство не стои то да добие някакви свръх правомощия - да прави нещо, което друго правителство не може да прави. Става дума то да прави нещо с изричното съгласие на политическите сили, които са в момента. Тоест това, което прави друго парламентарно правителство, със същата подкрепа да се ползва и то, с подкрепата на всички. Аз поне така разбирам текста.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Служебното правителство може да прави това нещо и без вашата подкрепа. Искам обаче вашата подкрепа, за да го направим това нещо по-ефективно и в по-бързи срокове. Това е целта. Искам, когато отида в Европейския съюз и говоря за нетрадиционна помощ, т.е. заем, който противоречи на нашето споразумение за асоцииране, там има чл.104, който казва: ние ще ви дадем пари и ги имаме, но първо направете си споразумението с фонда. И аз им казвам: не, дайте ги преди фонда, защото ние сме умрели от глад. И искам тогава да кажа - аз представлявам не само едно служебно правителство, а всички политически сили в България, които мислят по този начин.

ПЛАМЕН БОГОЕВ: Аз държа да ви прочета, ако искате, освен чл. 84 т.9, и чл. 85. Чл.84 казва какво прави събранието, като т.9 казва така: Дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми. Значи, това съгласие е необходимо преди заемът да е сключен, преди договорът да е сключен. Става въпрос само за тези договори, които имат за предмет държавни заеми. Дали държавата ще дава заем или ще получава, е без значение. Но минавам веднага на чл.85, където този специален текст казва какво Народното събрание ратифицира или данонсира със закон. И там казва следното, че ратифицира със закон задължително международни договори, съдържащи финансови задължения за държавата. Значи, ако има предварителното съгласие, сключи ли се този договор за заем, той трябва да се ратифицира, иначе договорът просто го няма. Това са двете разпоредби, които дават процедурата.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Тук става въпрос за предварително съгласие.

КРАСИМИР АНГАРСКИ: Служебният кабинет сключва договор със спонсорите, а след това парламентът го ратифицира. Ако не го ратифицира, си остава контрата във фонда дали е дала парите или не, това е негов проблем, на фонда.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз все пак бих помолил да се консултирам с нашите юристи, да направя една политическа дискусия и да вземем съответното решение.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Г-н Първанов, само няколко думи:
1. Спешно осигуряване на помощи за изхранване на населението и страната от външни източници. - Това изобщо не противоречи на взетите досега от нас решения.
3. Търсене разбирателство със синдикатите за привеждане на цените на основните суровини, горива ..., в съответствие с инфлационните процеси. Разбира се, бихме могли и да помислим, но то е доста разумно, логично. Освен да влезе в противодействие с онова, което вие наричате социална защита на гражданите, примерно.
4. Осигуряване на всички дейности, свързани с отбраната и сигурността на страната - абсолютно безспорна точка. Остава т.2, която опира до решение за сключване на заем, и т.3., която е под въпрос.
Утре кога желаете да се съберем?

ПРОФ. ХРИСТО СТОЯНОВ: По 1 и 4 точка възражения нямаме. По 2 и 3 имаме неща, на които държим.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ако е възможно, нека се съберем утре в 15.00 ч..

ХРИСТО ИВАНОВ: Възможно ли е едно такова изброяване на възможните договори за търсене на финансова помощ, което да бъде достатъчно общо и да не стесни Вашите възможности, и от друга страна пък ще се включи една конкретизация, която ще може да позволи на политическите сили по-ясно да се ангажират и да се мотивират пред ръководствата си? Имам един въпрос към конституционалистите - има ли проблеми, по чисто дипломатически причини да се упомене субектът, който носи отговорност за целесъобразността на сключваните заеми - независимо дали това е служебния кабинет, премиера на служебното правителство, или самото служебно правителство? От чисто дипломатична гледна точка питам.

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Как виждате точно такъв текст?

ХРИСТО ИВАНОВ: За съжаление моят докторат е в областта на математиката и трудно мога да Ви предложа някакъв прецизен текст, но, примерно: премиерът на служебния кабинет или служебното правителство носи отговорност за целесъобразността на сключваните заеми по горните договори.

ПЛАМЕН БОГОЕВ: Искам да внеса една яснота в следния смисъл: Когато Народното събрание ратифицира един международен договор, то се произнася не само по този договор дали е сключен и дали е в съответствие със законите и Конституцията, а преценява дали е целесъобразен, полезен или вреден за държавата. И ако каже: не го ратифицирам - тогава просто няма договор. Този договор го няма преди да завърши цялата процедура - ратификация, връчване на ратификационните документи, изобщо кръг от редица действия. Просто няма такъв договор, такъв ангажимент за държавата. преди завършване на целия цикъл от действия.

ХРИСТО ИВАНОВ: Вижте, имам тогава едно много конкретно предложение: Вие казвате, че не е нужно да се разширяват правомощията, че Вие ги имате и без това. Казвате, че парламентът ще ги ратифицира и без това. Тогава не може ли да поискате от политическите сили един по-мек вариант, който, предполагам, че няма да срещне съпротива и той да бъде следният: Политическите сили подкрепят президента в неговите усилия да използва конституционните си възможности за преговори и сключване на договори.

АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ: Има два момента: съгласно чл.84 - той дава разрешение на Народното събрание да сключи договор...

ПЕТЪР СТОЯНОВ: Господа, аз ще ви напусна, за съжаление, може да избистрите втори юридически казус следващите 5-10 минути, но препоръчвам ви след това да си починете малко.
Утре в 15.00 ч. ви чакам отново тук.

/заседанието приключи в 18.20 ч./

СТЕНОГРАФ:
/Б.Гюрова/