Стенограма от заседанието при президента на шефове на НСО

Стенограма от заседанието при президента на шефове на НСО

Заседанието при президента, което проведе във вторник, предизвика нов скандал, след като уволненият от службата гард подп. Николай Марков обяви след края му, че е бил привикан да даде разяснения за казаното от него миналата седмица, че служители на НСО са били принуждавани да събират информация за пазените от тях високопоставени лица.В сряда пред НТВ бившият гард призова президентството да предостави стенограма от заседанието. Часове по-късно от прессекретариата на президента съобщиха, че на страницата на институцията са публикували стенограмата от заседанието.

Поместваме я така, както е публикувана, без никаква намеса.

СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ
3 юли 2007 г. – "Дондуков" №2, зала №2, (11,50 часа)

ПРИСЪСТВАТ:
Николай Свинаров – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 40-ото Народно събрание;
ген.-майор Димитър Димитров – началник на Националната служба за охрана;
о.р. ген.-лейт. Румен Миланов – бивш началник на НСО;
о.р. ген.-лейт. Димитър Владимиров – бивш началник на НСО;
подп. Емил Коларов – началник Сектор 01 на НСО;
полк. Кирил Тодоров – началник Сектор 02 на НСО;
полк. Петър Маринчев – началник Сектор 03 на НСО;
полк. Камен Маринов – началник сектор Масови мероприятия, гости и делегации на НСО;
полк. Славейко Данчев – началник на Група за информация и анализи на НСО;
Красимир Стоянов – главен секретар на президента;
Никола Колев – началник на Кабинета на президента;
проф. Румен Марков – секретар по националната сигурност;
к.адм. Николай Николов – съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност;
Цветан Сивков – секретар по юридическите въпроси на президента;
Бойка Башлиева – секретар по връзка с медиите;
Бойко Радоев – парламентарен секретар на президента .


ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Уважаеми госпожи и господа,
Благодаря, че се отзовахте на поканата. Това съвещание беше замислено още преди няколко месеца, тогава, когато имахме един по-ранен вариант на проектозакона, визиращ бъдещото развитие на Националната служба за охрана.
Междувременно обаче тогава се прецени, че трябва да бъдат събрани допълнително мнения от различни ведомства и институции, свързани с основните постановки от закона. Такива бележки бяха събрани, те са обобщени в ръководството на НСО и към днешна дата има един – не знам кой по ред, но във всеки случай, възможно най-актуален вариант.
Разбира се, днес не бихме могли да го обсъждаме в детайли, но има няколко възлови въпроса, по които сигурен съм, че ще можем да вземем отношение. Става дума за проблемите свързани с отношението на НСО с основните институции и власти, с военизирания характер на службата и всичко, което произтича от тези основни въпроси.
Аз мисля, че за нас не е сериозно да си представим какво може и трябва да се направи оттук нататък със законопроекта, без да влизаме – пак казвам – в детайли по неговото обсъждане. Затова съм поканил господин Свинаров като ръководител на парламентарната Комисия, поканен е и Петко Сертов – съветник на премиера по проблемите на сигурността, но той е в Брюксел, за съжаление няма да може да вземе участие. Но там ще имаме пълна взаимна информираност, така че разминаване няма да има.
Оттам нататък обаче използвам повода на това събиране, затова съм поканил и бившите ръководители на НСО и ръководители на основни звена в службата, на базата на едно встъпително докладване от генерал Димитров да разменим мисли по някои актуални въпроси на службата. Проблеми, свързани с финансирането на основните дейности, проблеми, свързани с усилията на ръководството за модернизацията на службата, на структурата, на учебния процес, квалификация, и квалификация и преквалификация, разбира се, на базата на оценка за начина, по който се решават актуалните задачи.
И на трето място, не маловажно, но все пак в никакъв случай не бих го извел на преден план, проблемите, свързани с обществения образ на Националната служба за охрана. Една тема, по която сме говорили с генерал Владимиров, след това с генерал Миланов, със сегашното ръководство. Защото, за съжаление, огромните усилия на служителите на НСО, които дават своите позитивни резултати, остават невидими. Може би такава е световната практика. Но и най-малкият проблем, бих добавил, измисленият проблем може да се преекспонира и да поддържа един деформиран образ на службата, което не е от полза нито за НСО, нито за която и да е друга институция в страната. Това е проблем, който – без да преувеличавам неговото значение – смятам, че не бива да се подценява. Този проблем ще бъде разискван във втората половина на нашия разговор. Сега предлагам да дадем думата на генерал Димитров, който да направи встъпителното докладване.

ген. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Благодаря, господин Президент.
Уважаеми господин Президент на Република България и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили,
Уважаеми господин Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на Народното събрание,
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми генерали и офицери,
С настоящия доклад искам да ви запозная с моментното състояние и някои проблеми в дейността на Националната служба за охрана.
Личният състав на Националната служба за охрана беше ангажиран с обезпечаване сигурността на президента на Съединените американски щати Джордж Буш при посещението му в България. След приключване на мероприятието беше направен задълбочен анализ, на който бяха направени следните основни изводи.
Първо, предварителната подготовка между НСО и всички служби на МВР и Министерството на отбраната и Сикрет сървис премина на много добро ниво. По време на мероприятието от гледна точка на охраната не бяха допуснати пропуски, с изключение на някои слабости при взаимодействието и синхрона между различните служби и колегите от Сикрет сървис, което доведе до това, че някои задачи трябваше да се решават в последния момент и да се приключват навреме.
Като цяло можем да дадем една много добра оценка за работата на всички служители на НСО. Тази оценка се потвърждава и в благодарственото писмо от Сикрет сървис.
С провеждането на годишния изпит в Националната служба за охрана приключи учебната 2006-2007 г. Със задоволство мога да отбележа, че благодарение на положените усилия от служителите на 01 Отдел, 99% от състава покри изискванията за работа в отдела. Забелязва се положителна тенденция в учебната дейност и постигнатите резултати и в останалите структурни звена.
От началото на 2006 г. стартира и организиран учебен процес в Отдел 02 Охранителен.
Остана неразрешен въпросът със собствеността и ползването на Учебно-тренировъчния център в Божурище. Трябва да се търси алтернативен вариант. Надявам се, че при решаването на този проблем ще получим подкрепата и съдействието от всички институции, свързани с националната сигурност.
Разработен беше и проект на закон за държавната охрана. В продължение на половин година той се обсъждаше във всички структурни звена на службата. След това проектозаконът беше представен на Министерския съвет за съгласуване със съответните ведомства и бе върнат за ново съгласуване в НСО. Към настоящия момент имаме готов законопроект и предстои представянето му в Министерския съвет за внасяне в Народното събрание.
Срещаме проблеми по отношение на кадровото обезпечаване на службата. През изминалата 2006 г. са напуснали 41 служители, а са назначени 59, от които 47 военизирани и 12 граждански лица. Наблюдава се тенденция на все по-голямо текучество на кадри от сержантския състав, основно шофьори и сътрудници по охраната. Това крие големи рискове при изпълнение на непосредствените задачи по транспортното осигуряване на охраняваните лица.
Само за последните няколко години 1/3 от шофьорския състав е изцяло подменен. Влияние за това оказват, от една страна, високите изисквания, които НСО поставя пред водачите, като например диплома над “Добър 4”, категория “Д” и “Е”, трудов стаж над 5 години, психическа и физическа годност, а от друга страна, ниското заплащане – около 500 лв. стартова заплата.
Ще се спра на някои тенденции във финансовото състояние на бюджета на Националната служба за охрана до края на 2007 г.
Утвърдени със Закона за бюджета и реално разходваните средства за текущата издръжка на НСО през последните години са както следва:
За 2005 г. – при план 3 милиона 524 хиляди, са разходвани 3 милиона 930 хиляди лева.
За 2006 г. – при план 3 милиона 402 хиляди, са разходвани 4 милиона 681 хиляди лв.
За 2007 г. - при план 3 милиона 659 хиляди, са разходвани към 31 май 2 милиона 238 хиляди и 900 лв.
Видно от отчетната информация за нормалното осъществяване на функциите и дейността на НСО, годишно са необходими около 4 милиона лева за текуща издръжка, като превишението над планово определените средства е осигурявано до този момент за сметка на икономии, средства от фонд “Работна заплата” и непопълване на щата.
Наложеното със Закона за бюджет 2007 г. 90-процентно ограничение върху разходите на бюджетните министерства и ведомства създава огромни затруднения и проблеми при материално-техническото обезпечаване и нормалната дейност на Националната служба за охрана. В стойностно изражение ограничението е в размер на 2 милиона и 112 хиляди лева от утвърдения бюджет, или средно месечно 176 хиляди лева. Доколкото 90-процентното ограничение не може да бъде приложено спрямо изплащането на средства за работна заплата, на практика ограничението става за сметка на разхода за текуща издръжка.
Сравнителният анализ на изпълнението на бюджета на НСО към края на май 2007 г. спрямо същия период на миналата година показва, че в натурално изражение се наблюдава намаляване на разхода на горива и енергия, но в стойностно изражение се движим със същите темпове, което очертава годишен размер на потребност от средства за текуща издръжка от порядъка на 4 милиона и 200 хиляди лв. За нормалното осъществяване на дейността си НСО се нуждае от средно месечно 350 хиляди лева за текуща издръжка. А реалният недостиг на средства за текуща издръжка средно месечно е в размер на 250 хиляди лева. Същите могат да бъдат осигурени в рамките на 100-процентния бюджет на службата пред Закона за Държавния бюджет за 2007 г.
В края на доклада - смятам, че е наложително да разгледаме, и както президентът на Република България каза преди малко, някои негативни прояви, които са реализирани от нашите служители и които понякога обективно, понякога субективно се поднасят в общественото пространство. И във връзка с тиражирането в последните дни в средствата за масово осведомяване твърдение от бившия служител на НСО Марков, че службата събира информация за охранявани от нея лица, мога категорично да заявя, че тези твърдения не отговарят на истината и изнесеното от подполковник Марков е откровена лъжа, с което се накърнява авторитетът на една служба, получила признание от водещи охранителни служби.
В заключение искам да кажа, че нашата общественост трябва да бъде наясно, че НСО е чисто охранителна служба и се занимава само с охранителна дейност.
Завърших, господин Президент.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря Ви, господин Димитров.
Дискусията е отворена, няма предварителен сценарий, няма предварително записани за участие. Заповядайте.
Генерал Миланов, заповядайте.

ген. РУМЕН МИЛАНОВ:
Благодаря, господин Президент.
Аз лично приемам така предложената схема да водим разговор, защото ако навлизаме много в детайлите, времето няма да ни стигне.
Първият въпрос – по отношение на законопроекта. Мисля, че необходимостта от законов нормативен акт не подлежи на коментар. Тази необходимост съществува.
Доколкото си спомням, къде са възловите моменти по него?
Първият въпрос, който винаги възниква, както и да го правим, това е къде да бъде структурирана службата – дали в изпълнителната власт, или както е сега, към президента на Република България? Личното ми мнение при скромния опит, който имам, е, че тя трябва да бъде към президента на Република България. Това на този етап е най-подходящото. Това го казвам не от куртоазия към президента на републиката, не от куртоазия към сградата, в която съм, не от бившата ми длъжност, а тъй като това е относително най-неутралната и устойчива институция, която е в администрацията и управлението на държавата, и оттук въздействието върху службата ще бъде много по-устойчиво.
Темата, която сигурно накрая ще маркирам, само ще я поставя, винаги е съществувала – дали се събира такава информация за политически опоненти?
Такава, първо, е ясно, че няма, ще го коментирам накрая, когато му дойде времето, този въпрос, но структурирането на службата към президента на Република България ѝ дава много по-голям неутралитет и опит за въздействие от тази гледна точка.
Вторият пункт – дали да бъдат военизирани, да или не? Тази тема тук, в страната, носи, бих казал, едно инерциално отношение от гледна точка на практиката, каквато е в европейските страни - полицейските служби да са девоенизирани структури, т.нар. граждански подход.
Първо, практиката е различна в Европа по отношение на полицейските служби.
Второ, някои държави, например Франция, отново се опитват да си връщат воинските звания. Не искам да влизам в мотивите, те са френски. Хората искат да си спазват някаква традиция. В Италия имаме различни структури, които осигуряват обществения ред – военизирани и граждански. В Англия също има жандармерия и т.н. Тоест тук опитът е доста разнообразен.
На следващо място, какво показва опитът в МВР? Сега отново се чуват гласове – да се връщат звания и да не се връщат. Тоест въпросът за военизирането от тази гледна точка на НСО аз мисля, че е въпрос на конкретна преценка за конкретните особености в нашата държава. Личното ми мнение е, че на този етап тя трябва да е военизирана структура. Защото чрез военизирания ѝ характер може по-гъвкаво, по-бързо и по-ефикасно да се управлява.
Следващият много важен пункт е в тази посока, с която трябва да се съобразим – влизането на закона в сила. Досега службата работи по правилник. Безспорно тя спазва всички законови разпоредби, но при наличието на една законова норма нещата стават още по-строги и трябва да има един адаптивен период, службата да свиква да работи позаконному. Отварям ясно и подчертано скобата – не, че сега е беззаконие, ни най-малко. Но там вече всичко ти е много строго разписано. Докато ние сега може да се прехвърляме – от Закона за отбраната и въоръжените сили, правилник… Всичкото това в движение понякога ти дава по-голяма гъвкавост. Един нормативен акт като закон веднага те ограничава.
Следващият изключително важен въпрос, който стои, това е от гледна точка на подготовката на личния състав. В момента има една тенденция и тази тенденция е световна – не съм открил топлата вода, ни най-малко – това е въпрос за развиване на логистиката по отношение на основната функция. Безспорно тук съществува една опасност, т.нар. логистика или помощни функции да станат по-мощни функции и по-мощни структури. Мисля, че това няма да се допусне.
Но каква е тази тенденция, която се отразява в световен мащаб?
За да се постигне високо качество на основната функция, се вкарва допълнителен значителен ресурс в подготовка, в средства и в много други области, но в цялата област на логистиката да се постигне по-високо качество.
Така че въпросът за подготовката, средствата за подготовка ще стават все по-значими, ако искаме да постигнем качество. И естествено, пак в световен план, се вижда, че особено службите за сигурност и такива структури, които са като охрана – няма да цитирам Сикрет сървис и другите, които съществуват – все повече вкарват ресурси в тази посока.
Тук следващият много важен ресурс е ресурсът за техническото осигуряване. Защото ако ние не постигнем оптимална връзка върху подготовката на личния състав, тоест човека, техническата му обезпеченост и информацията, която накрая ще коментирам, тази триада само ще ни донесе ефективност. Хвърлим ли усилия, било само в техниката, само в човека или само в информацията, смея да твърдя, че ефективността на системата ще бъде по-ниска, и второ, може би по-голям финансов ресурс.
По отношение на информацията. Действително въпросът трябва да бъде разгледан по-комплексно и неслучайно в закона има дейност, която е оперативно-издирвателна, или как е формирана, в момента не съм перфектен в израза ѝ. Значи какво се оказва в момента като практика?
Да, имаме добро или много добро, да не му даваме висока, суперлативна оценка, сътрудничество с МВР, Министерството на отбраната и службите за сигурност и обществен ред, но в крайна сметка тематиката за сигурността на охраняемите лица, които са обект на НСО, стои – не бих казал, да, малко встрани. Това е показал опитът. Ако поискаме информацията от НСБОП, там го подпират други проблеми. Но понякога той може да пропусне тази информация, и то не умишлено, а просто няма адаптивно мислене в тази посока. Подобно е положението в НСС.
Ето защо мисля, че трябва да има една такава структура, която да обобщава и систематизира информацията. Сегашната съществува, но тя е недостатъчна.
И четвъртият пункт от гледна точка на закона и който и генерал Димитров го прочете, това е за финансирането. Безспорно всички тези въпроси, особено от гледна точка на логистиката, техниката и подготовката без средства няма да станат. От друга страна, средствата не са безкрайни, те трябва да бъдат много внимателно ползвани. Но аз лично мисля, че в едно бъдещо планиране на разходите на службата трябва по-внимателно и Министерството на финансите да бъде по-отворено към текущите разходи. Там е най-големият проблем и тук, като виждам, ето, службата продължава и тази година да се бори с текущите разходи.
А вече по някои конюнктурни обстоятелства ще взема по-късно отношение.
Благодаря за вниманието.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря, господин Генерал.
Други мнения? Генерал Владимиров, заповядайте.

ген. ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,
Това, което чух и от генерал Миланов, това са безспорни неща, които са не само световна практика, те са доказани от опита на Националната служба за охрана през годините след 1990-а. Безспорно е това, че службата – показаха го тези 17-18 години – трябва да бъде подчинена на президента на републиката. Казвам го и от собствения опит, при трима президенти съм бил през годините, нито един от тези президенти не е проявявал някакъв политически подход или да ползва службата за политически цели. Докато, за съжаление, в някои правителства това го е имало. Въпреки трудностите, въпреки натиска, службата не е допуснала такова влияние и мисля, че е изключително важно.
През всичките тези години винаги една от целите е била тази служба да премине към изпълнителната власт. Ако се върна към 1999 г., какви ли не комбинации се правиха за дискредитиране на службата…, няма да влизам в подробности. Ето сега и последният случай също говори за едно такова нещо. Пак казвам, това място на службата е към президента на републиката като военизирано въоръжено формирование, това поне по моя лична оценка е задължително.
Куриози. Говорим тук за финанси. Колко пъти съм присъствал на защита на бюджета, все ще се намери някоя политическа сила да постави въпроса защо Националната служба за охрана е към президента на републиката. Според мен с тези неща трябва да се престане да се спекулира, тъй като през годините наистина службата показа, че е служба на съвременно ниво. Това е признание и на американци, и на германци, и на французи, няма какво да ги изброявам.
Аз бих задал и един друг въпрос – в България кой от политиците през всичките тези години може да се оплаче от Националната служба за охрана? Но когато дойде някакъв “хубав” момент, изведнъж се започва да се спекулира с някакъв конкретен случай или се използва някой човек, за да се злепоставя службата. Това според мен е недопустимо и към такива хора трябва да се предприемат по-крути мерки.
По отношение на кадровия подбор – затруднения през годините е имало, да не кажа че в 1993 г. бяха назначени 200 човека в службата, горе-долу и толкова бяха освободени. Но това, което казваме тук, това, което и генерал Димитров прочете, никога по никакъв повод не е прилаган политическият аршин към служителите, не е допускано в службата да се назначават хора, въпреки че такива опити е имало и от депутати, и от министри и т.н. Всичко това е спазвано много стриктно.
Нещо много важно за службата, предполагам, че и в проектозакона тази структура е залегнала. Няма нищо случайно, че службата е разделена на сектори. Основен принцип на организация, това е секторният принцип. Това не е направено случайно, направено е с цел информацията да се затваря в самите сектори и да няма обмяна на информация между секторите, която в края на краищата е конфиденциална, тайна за екипа, който работи.
Така че наложително е този закон да се приеме. Това, което каза и генерал Миланов, и досега службата действа въз основа на правилника за устройство на дейността и на Закона за отбраната и въоръжените сили. Така че на никого не се разрешава, не би трябвало да се позволява да нарушава този закон, да не кажа нещо по-силно, на Закона за политическите партии. Тази служба е била деполитизирана, никакви пристрастия не са проявявани към партии и същевременно, когато ръководството на службата предприеме някакви мерки, включително и уволнение към даден човек, изведнъж това се използва, за да се постави някаква политическа окраска, да не кажа през годините колко хора са били уволнени за различни нарушения, сигурно около 84. Някои от тях, когато са установени нарушенията им, са се опитвали да им дават окраска – говоря за случаите с бензини, с връзки с криминален контингент. Такива хора са били уволнявани незабавно. Някои политици са се опитвали да им дават окраски.
Само един прост пример ще кажа, че за хайдутлука няма никаква окраска – нито синя, нито червена, нито оранжева. Но това, което безпринципно се отправя като нападки и срещу президента Първанов, по никакъв начин не могат да се приемат, защото те нямат нищо общо с истината. И може би когато говорим за тези неща, трябва да се помисли и малко по-смело да се пипнат и по-драстично да се решават някои въпроси. Защото и моя грешка е било, че към някои хора сме проявявали една прекалена търпимост. Но, както казва народът, шило в торба не стои, рано или късно, ще излезе на бял свят, както тук и конкретният случай. Разбира се, без да влизам в някакви детайли, новото ръководство трябва да помисли и знае – аз знам, че има такива виждания – много важно за тази секторна организация на труда е секторните началници, началниците на групи да си изпълняват задълженията. Бих казал, не само недостиг на кадри, но и квалификацията на кадрите. Повече трябва да се използва и Военната академия, и ВИПОНД на МВР тези хора, които заемат началнически пост, да имат и обучение по управление, по основните принципи на управление и работа с хората. Защото в края на краищата, ако не се приемат такива принципи, идва един момент, в който ще получавате такива неприятни моменти.
Засега свърших, да не ставам многословен.
Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин Владимиров.
Полковник Данчев.

полк. СЛАВЕЙКО ДАНЧЕВ:
Господин Президент,
Господин Свинаров,
Уважаеми дами и господа,
Няма да повтарям и не е моя тази цел да правя анализ на това, което казаха преждеговорившите, но напълно подкрепям изказването на генерал Миланов, генерал Димитров, генерал Владимиров, че наистина е дошъл моментът службата наистина да има закон, за да може да обхванем тези законови рамки. Не, че, както каза генерал Миланов, в службата цари беззаконие или че службата нарушава съществуващите нормативни актове, просто това ще даде възможност вече да работи по съвременен начин, на такава нормативна база.
Постановлението, по което работим, е от 1992 г. То е обхванало общо взето всички дейности, които службата извършва, в един много систематизиран вид. Аз тук само ще отворя една скоба и ще говоря повече за информационното осигуряване. Там има един член 22, в който е записано, че службата ползва информация на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба, Националната следствена служба и други държавни органи и организации.
Генерал Миланов е напълно прав, че другите ведомства имат достатъчно сериозни задачи за решаване, имам предвид Министерството на вътрешните работи. Ние работим общо взето със сериозните служби в МВР, НСС, ГДБОП (новото наименование от близо година), но те имат свои проблеми по отношение на борбата с престъпността, борбата с корупцията и информационният обмен е малко тежичък, бих казал. Но при решаването на сериозните задачи всички се обединяваме и ги решаваме много успешно, така както беше и с последното мероприятие с посещението на президента Буш.
Групата за информация и анализ е създадена със заповед на генерал Владимиров на базата на указ на президента през 1992 г. Тя има своя инструкция №І/104 от 1993 г. и там са разписани всичките нейни функции и задачи. И мога най-отговорно да заявя, че тези задачи са единствено и по посока на систематизирана обработка на информация, свързано с осигуряване безопасността на охраняваните от службата лица. В това постановление – всички го знаете – са фиксирани тези лица и всички дейности са насочени в тази посока.
Тук мога най-отговорно да кажа, че през годините, в които аз съм началник на това звено, звеното и службата не са си позволили да събират информация за личния живот – нека директно да го наречем – на охраняваните от службата лица.
Мисля, че ще се съгласите с мен, че през годините в средствата за масова информация не се е появила някаква такава информация за личния живот или някаква по-такава информация за охраняваните лица. Всичко, което се появява и тук, и там, е по-скоро плод на медиите. За съжаление тук и последният случай даде възможност на бившия ни колега даде възможност да говори за едни неща, нерегламентирано събиране на информация. За мен този въпрос не е нов. Ако си спомняте, 2004 г. примерно, когато генерал Владимиров си отиваше – да ме извини генерал Владимиров – този въпрос беше поставен от един друг наш бивш служител, той го няма в момента, но от името на Владимир Мантров и той в предаването на Светла Петрова също се опита да говори за това, че колегите от Националната служба за охрана били принуждавани след работа да пишат рапорти за това какво се е случило с охраняваното лице. Тогава той не можал да му отговори на въпроса, защото той не е писал, призна го, разбира се, но не можа и да посочи лица, които са писали.
Тук трябва да разграничим нещата, които господин Марков е писал в изложението до президента, че полк. Маринчев е използвал положението си на ръководител на сектор, привиквал ги е. Полк. Маринчев е един от началниците, известен с твърдата си ръка по отношение на подчинените му служители, той не търпи да има безобразничене или някакви нарушения и т.н. Така че за мен е напълно нормално един ръководител да си слага ред в стопанството, което управлява.
Тук ще се върна малко на проектозакона за отбраната и въоръжените сили. По отношение и на това, което каза и генерал Миланов, е написано, че службата има право на оперативно-издирвателна дейност. Това “има право” е малко пожелателно, но тук е въпросът ние да си отговорим на един въпрос – дали сме в състояние за кратко време да създадем едно такова звено, което да бъде ефективно. Защото една оперативно-издирвателна дейност е нещо много сериозно. Там трябва да се съобразят много неща, точно тези неща, които са свързани пак със сигурността на охраняваните лица и особено на тези, които са с повишена степен на застрашеност. Такива има.
Ние към момента осигуряваме информационен обмен с Министерството на вътрешните работи и другите ведомства на базата на поднормативни актове – беше разработена последно инструкция за взаимодействието с МВР, там бяха решени много от въпросите, които стоят за решаване. Имаше един правилник от 1994 г., беше подписан от Виктор Михайлов и генерал Владимиров, който по мое време си вършеше работа, но Законът за МВР два пъти се промени, а ние този правилник не го бяхме променили.
По другите конкретни въпроси, ако се наложи, бих могъл по-нататък да взема отношение.
Благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря.
Господин Свинаров.

НИКОЛАЙ СВИНАРОВ:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,
Аз най-напред искам да кажа, че съм бил обект на охрана, работил съм с петима шофьори и четирима охранители и спокойно искам да потвърдя в личното си качество, че нямам никакви възражения към дейността на служителите на службата. Казвам го, защото според мен разговорът от много специфично професионален, трябва да излезе в малко по-общ план. Аз съм в неблагоприятната позиция, че не познавам последния вариант на закона за държавната охрана и затова ще си позволя да говоря само по някои принципни въпроси.
Искам да заявя ясно, че като председател на комисията нямам предубеждение към нито един от въпросите, които трябва да бъдат регламентирани с този закон. Няма постулати, които предварително поставям като условие, за да бъде този закон добър или лош, в това число не възразявам и службата да ползва авторитета на президентската институция. Не възразявам и на темата за военизирането, която очевидно е болезнена за службата.
Разбира се, на мен ми се ще девоенизацията – тук генерал Колев ще ме подкрепи – да не се изразява в това, че един шеф на Генералния щаб си сваля пагоните и става цивилен министър на отбраната. Имаме примери в много братски държави, които са подходили по този начин, и те го приеха като девоенизиране.
За мен има два принципни въпроса, които този закон трябва да регламентира, и от предишния вариант на закона, който познавам, нямам удовлетворение по тези две теми.
Първата тема е, че в този закон според мен трябва да има едно допустимо ниво на прозрачност на дейността на службата, ако искате, наблегнете на думата “прозрачност”, ако искате, наблегнете на думата “допустимост”, и едно пълно ниво на контрол. Кой ще реализира този контрол е един от същностните въпроси. Нямаше да има проблеми със случая подп. Марков и предишните, нямаше да ги има и следващите, които ще ги има, ако имаше ниво на прозрачност на контрола в службата.
Аз не мога да приема твърдението, че в службата не се събират лични данни за лицата, според мен това е част от задълженията – вие да събирате лични данни. Защото няма как да ме охранявате, ако примерно отивам при любовницата си… (извинявам се, че се прави протокол). Така че лични данни, разбира се, трябва да се събират, въпросът е за какво се ползват и на кого се предоставят. Това са същностните теми. Имасихас да няма лични данни за охраняваните лица. Впрочем в държавата има неща много нерегламентирани или неправилно регламентирани извън темата на закона за държавната охрана или за Националната служба за охрана, както и там да се казва.
Аз например ще поставя една тема, която едва ли ще намери решение в този закон, но винаги съм се чудил защо има коли със специален режим на движение. И ако моята служебна кола се движи без мен, тя трябва ли да е със специален режим на движение или ако президентът е с частната си кола, той трябва да е с обикновен режим на движение. Тоест колата ли е или обектът, персоната същността на проблема, кой е ВИП-ът – колата или този, който се вози в нея? Аз знам, че това едва ли е проблем само на този закон, но това за мен е принципен въпрос. Защото, сега, не знам президентът дали се движи с частната си кола, но аз се движа с частната си кола.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз не мога, нямам право.

НИКОЛАЙ СВИНАРОВ: Ама то е защото така е устроено от службата, господин Президент, но това е друга тема, пак извън протокола.
Не мога да приема, че когато съм в парламентарния автомобил, аз съм с един режим на движение, а когато съм в личната си кола, съм в друг. Разбира се, аз ще спазвам закона и правилника за движение, плюс всичките правила, които един водач трябва да изпълнява, но формата на контрол и на проверка за мен не бива да бъде различна, в зависимост от това в каква кола се движа. Статутът на депутата, хайде, да не давам пример с президента, е един и същ. И не статутът на колата прави статута на депутата, а обратното. И ако ние тези неща не ги разберем, това са за мен важни принципи, които трябва да намерят решение, в това число и в този закон, който обсъждаме и коментираме.
Притеснявам се, че – пак казвам, само с уговорката, че не познавам последния вариант на закона – отиваме до една схема, няма да давам пример с други закони, защото е много специфична аудиторията, за да прехвърлям нещата в други теми, но се притеснявам, че един закон е лесно да се обявява за лош, ако той не се изпълнява. А според мен изпълнението на закона не е в тежест на нормотворците. За това има много примери в нашето законодателство и се притеснявам, че този закон, ако не се изпълнява, вината отново ще бъде прехвърлена на депутатите, а аз, като председател на комисията, ще се стремя това да не се получава. Тоест какъвто и закон да се приеме, аз се надявам действително бързо да се задвижи процедурата, не знам законът кога влиза в Министерския съвет, но според мен до края на годината ние трябва да имаме Закон за държавната охрана. Не виждам никакъв проблем.
Това, разбира се, трябва да мине на обсъждане. Форматът, който, господин Президент, сте избрали, за мен е добър като работен формат, но фактът, че аз като депутат (май няма други действащи депутати на масата), не познавам последния вариант, това е нещо нормално, той не е излязъл от Министерския съвет. Аз няма как да го познавам. На мен лично никога не ми харесва подход, в който един специфичен закон се прави в голяма степен от службата, която трябва да го изпълнява. Аз разчитам на другия подход, който трябва да бъде реализиран – точно с вносител Министерският съвет и след това в парламента, съответно в комисията и в пленарна зала. Така че, пак казвам, без да познавам конкретиката на закона, за мен тези два принципа, ако бъдат въведени, пак казвам, всичко друго търпи коментар, но допустимото ниво на прозрачност и пълното ниво на контрол трябва да го има, за да няма проблеми в службата.
Приключих, благодаря.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
Благодаря. Заповядайте, господин Владимиров.

ген. ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ:
По първия въпрос – това, което Вие го казвате, за любовници и т.н., сега го чувам от Вас. Но нещо, което трябва да се разбере, говоря за охраняемите лица – президент и министър-председател, министри и т.н., информацията се затваря в хората, които са били с вас, тя не излиза по-нагоре. Има устна заповед, която се спазва и от Дежурната на НСО. Когато отивате на някакво частно мероприятие, където и да отивате, в Дежурната се дава само квартал, без да се дава къде отивате, какво, що. Това е поради други съображения, ако се наложи, да се изпрати група за бързо реагиране.
Така че възможно е. Единствено в НСО, говоря в информационно-аналитичното звено има бланки, които се попълват за чуждестранни гости и делегации. Когато идва чуждестранен гост, с характерни особености и какви мерки за сигурност се прилагат към него. Нищо повече. Ние не може да разработваме и чуждестранни гости.
Така че това, пак казвам, е абсурдно. Просто наистина го няма. Ако някъде, по някакъв повод, на някакво ниско ниво – говорим, когато не стига и до преки началници, някаква клюкарска информация, коридорна, чута, недочута, разбрана, недоразбрана и е отнякъде, това не означава информация. Ако говоря за такава информация, ето го примера, възможно е да е точно Марков, знаем кои хора е охранявал и с какви хора контактува. Значи на тези хора просто не им прави чест. Защото такова нещо в службата няма. Неслучайно е направена цялата организация така.
По втория въпрос – и аз не съм го чел проектозакона. Вие сте прав в това, че и по мое време с полицейски функции, с лампи, със специални… могат да бъдат само тези коли на НСО, които имат охранителни функции. Не и колите, откъде-накъде дойдоха депутати с лампи, министри с лампи? Ами като застанат… - господин Симеон Сакскобургготски ме е питал, ако застанат на кръстовището на Цар Освободител и Раковски четири

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?