Стенограми от разговорите между лекарите

“Ами извинявай, че те безпокоя. Ей сега един доктор ми звъни за бебето. Тъй. И аз се чудя защо той не ти се обади на теб, че минава през мен, да ти се обаждам. Значи, притеснен, защото трябвало да се реши въпросът. Да кажем на майката, че е живо, да я прехвърлим в родилното и т н. И викам, добре, какво ще стане. Ние не можем да гледаме туй бебе. Ами ще си го гледаме ей тъй. Да, ама, като толкова е мислил вчера, като се е родило в 3 часа защо не са извикали... 600 грама е, защо не са извикали неонатолозите и тъй нататък” Аз туй му казах, че ние сме атакуеми. Разбира се. Защо толкова късно ще търсим Плевен, какво сме правили. Ами тогаз там да го набере и какво? Викам ще направим име, ние никъде не иска да го направи и нищо”...

“Ами тъй, цяла нощ какво правим? Ще не го напра.. и какво нещо? То вчера в 3.00 часа се е родило, той е бил и дневен и нощен, той що не извика неонатолог? Що вика, що стана голям проблем, голям скандал. Сега вече днес сутринта сме се забавили цели няколко часа, край вече. Е той трябва да ти се обади и кът. Ами плащане, плащане, ама щяхме да избегнем, сега какво да го правим, а даже си мислех, че да вземат да му дадат и да си яде или нещо да пие. То тъй го оставяме да умре, че то е грехота, да ти кажа. Ами грехота е. Ми ти, кво правиш ти? Толкоз жизнено иска да живее ли? Е ние, ние, пак ние не му даваме никакъв шанс. Наникъде... Какво да ти кажа наникъде, не знам какво да правя сега? Сега обадят ли се край, ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, а от другата страна е.. дали, дали, пък нали ако говорим с тях, който дойде, защото пък да, какъвто интерес имат.

"Абе, Боже, как какво да говорим с тях бе, те са идиоти. Да не знаем какво да правим и в такава ситуация не сме изпадали. То си е живо, живо и здраво, тъй ли? Да бе, мама му... То още си е живо, тъй ли? Ама сега не знам в момента дали е още живо, трябва да звъннем. Кво става с туй бебе и туй нататък..."

"Кво ти звъни той бе? Туй що е стояло 15 часа и не е извикал, кво да викаме сега. Ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме се... Ами туй то не е необходимо да се тълкува. Ще кажат, че са го оставили да мре, то понеже не мре, и сега ни викат. Ами да. Майката знае, ке е умряло. Всичко на всичко са казали, че е умряло. Той си е виновен" (за въпросния доктор).

„Откъде накъде да каже на майката, че е умряло. Като то не е умряло. Той даже не извикал неонатолог. Няма, няма неонатолог. Няма, бе. Не, никой не се е подписал, никой не си е гледал, бе”.

“Ей, сега попаднахме в капан”.

“Абсолютно. Туй се казва цугцванг, когато всеки ход е грешен вече”.

“Да бе, кво и да направим им...”

“За какво чакам? 15 до сутринта чакат. Дойдохме ние. Той не се е обадил на никой. Хвърлено бебе у някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно. Става много”.

“Абе да ти кажа, ние не си бяхме извикали..”.

“Забавено? Кво? Все не сме го забавили ние. Правели го в нощния, но го забравили при сметта”.

“Малееее, щот ако стане да си разследват, кво ще излезе? Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това кво? Това си е умишлено престъпление и убийство”.

“Хъъъъ, знаеш ли кво? Ма и да се чуе, то, то, то... Не знам какво да се знае”.

“Ами кво да ти кажа. И тъй, и тъй. И са още в болницата. Тъй, ние да ѝ кажем, ама и той. Значи всичко иде от там, че са ѝ казали предварително, че е умряло. И на сутринта и пак. И след туй са се гледали. И го виждаш, че продължава да живее”.

“Не знам. Каква ситуация, кофти, не сме имали”.

“Да бе, много бе. То, то, то... А той си вдигна чуковете от заранта, замина си и каза: “Айде чао”. Отиде да стане началник, ама иначе не. 15 часа бил е дежурен. Това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат: “Добре, вие сутринта като дойдохте на работа, айде тоз, вие като го дойдохте на работа и като видяхте, че е живо, това бебе какво направихте вие, бе? Що не извикахте неонатолог да го вземат?”. Ама, ама ще кажат: “Ама вие сте го забавили, затова е умряло”. Защото аз си мислех, нали, да ти кажа, че там колкото и да е, 9-тина хиляди лева, 900 лева, ама си гарантираме спокойствие и толкоз”.

“Абе не бе, не е 900 хиляди”. “Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото ще плащаме, по-малко. Тя навита, но то е толкоз. Тя оттук нататък ще вземе да се обади у прокуратурата и ще стане страшно. Вече ние сме съучастници”.

“Тъй, ама се разчу”.

“Ма се видят... за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли кво става въпрос”? „Аз знам кво става въпрос. Ама той ще го направи ту нещо, ние вече сме вътре де”. „Ние сме бая вътре вече и оттук нищо не мое”.

“Вече сме вътре, ама все...”

“А-а-а, абе кво да ти прая? И тоз и го мятам”.

“Кой го мяташ, бе”. „Абе и /.../ да пишат аборт, то не се праща никъде”.

“А то не се праща никъде, да”. (Не се разбира).

“Ами? Как да го убие човек, бе? То не му е да го убиеш. Как да го убиеш”?

“Ами ще накарам” (един там, който е медицински служител) – кво да ти направи?”

“Ами че тя го била сложила у фризеро, пък ... (друг медицински служител) го е извадила. Хъ-хъ-хъ”.

“Кой го е извадил”? – (еди си коя там медицинска служителка, не я цитираме) – хъ-хъ”. “Хъ-ъ – (смее се) – да (нецензурна дума) и шушумигите, да (нецензурна дума)”.

“Ами че, ами ако направя и аз сега. Гинка го завадила, оная, и тя кво да прави, и кво да прави – видя. /.../ татко да (нецензурна дума)”.

“Не. Най-просто аз не виждам. То по-добре, да, наистина, да, у кофа ли да... на ви ме ли. Кво да прая, ха”.

Тук се говори, за да го давят.

“Е добре, кво да направя сега”? „Я, нищо. Да се... Ами, че единственото нещо, че фу-у-у, то си е аборт, не е живо раждане, примерно, нали тва?”

“А оня кво ти звъни глупака? Ти каза ли му? Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на (друг служител там, от болницата)”.

“О-о-о, ау-у-у. Туй отиде при Андрей Баташов, ама кво ще го правим сега кат ще го изгарят туй? Ама кво остана?”

“Е, умря си. Само си умря. Е само, няма да закачаме, я”.

“Е-е-е, Той си вика, малко му е хладно тук, ама...”. “Ами как, къде бе? Биологични отпадъци във фризера”. „Биологичните? Добре де, някой сега ще го сложи у фризера, ама после пък опаковат ли се, как се горят (нецензурна дума) мама му”.

“Къде бе?”

„Не бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе.”

“Премерено е колко е. Трябва да е под 500 грама”.

Дават се указания колко да бъде изписано в това, което след това вече започва да се изгражда като поведение.

“Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул”.

“Естествено”.

“Умряло си е при това, още при раждането”.

“Айде, добре. Слагайте го там при биологичните, ама го премерете първо да не е повече, да се... некой да не види там”.

****

“Здрасти”.

“Здрасти”.

“Слушай сега. А тва бебе почина. Абе нали разбираш, че просто умряло си е при самото раждане”.

“Естествено, така е написано”.

„Ама точно тъй. Що си се обаждай на (еди кой си там доктор)? Кво той ми вдига и той кръвното”?

“Ама сложи го в кувьоз и ще стане тъй че...”

“Ами сега ще ни съдят за убийство, бе. Аз и ти, то предумишлено (смее се)”.

„А така. Ами що? Абе значи аз мислех, че е умряло още веднага след раждането, щото те го взеха в сектора. Тази сутрин (еди си кой там) ми каза, че още, вика, мърда”.

„Ама не бе. Аз паднах от коня”.

„Ами ако мен ме вика (там еди си кой доктор) и го тури у кувьоза, ами тва ти казва”... „Какво направи, смешна работа. Ама не смешна, не е смешна. Щото си е... (нецензурна дума) майката”.

“Не бе, аз правя, просто, ясно всичко оттук нататък, щото ние ще го хвърлим сега в биологичните отпадъци. То е под 500 грама сега, разбираш ли”?

“Да. Най-вероятно. Да”.

“И толкова. При това развитие на нещата вече просто ти забравяш, че това бебе е..., знаеш, че е било живо или нещо, просто е умряло”.

Още по темата
Още от България