Стигнахме дотам в еврозоната да искат разширението й, а отвън да се дърпат

Две са условията България да влезе в еврозоната - ако общността на европейската валута не се срути и ако не трябва да платим твърде висока цена за фалиралите страни вътре в нея. Това каза икономистът от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов на дискусия за плюсовете и минусите от членството в еврозоната за икономики като българската. Дискусията бе организирана от неправителствения Институт за икономическа политика и фондация "Фридрих Еберт".

Все повече страните от еврозоната искат тя да се разширява, а тези, които са извън нея, не искат, отбеляза още икономистът. Той се мотивира с тезата, че някой трябва да участва в спасяването на фалиралите икономики (Гърция), или на закъсалите (Ирландия, Португалия) и да плати сметката.

Страни с малък дълг (българският външен дълг е около 16% от БВП, докато Гърция има дълг над 150% от БВП - бел. ред.) биха били полезни от тази гледна точка, отбеляза още Ангелов. По думите му тенденцията е такава, че фалиралите страни няма да плащат, а тези с добри показатели ще поемат техните вноски и ще плащат повече.

Тогава не е сигурно дали ще спечелим от влизането в еврозоната, допълни икономистът.

"За мен е важно България, ако наистина иска да влезе в еврозоната, днес да постави въпроса за по-справедливо разпределение на тежестта между отделните страни, така че в спасителния фонд да се внася по-голяма вноска от страни, отговорни за проблемите в еврозоната и този въпрос трябва да бъде поставен, преди да сме ратифицирали промените в Лисабонския договор. Ако не ратифицираме промените, спасителният фонд не може да влезе в сила", каза още икономистът.

По думите му еврозоната винаги е имала проблем с това, че е гледала на страните извън нея като на страни втора категория. Критериите от Маастрихт се прилагат само за нашите страни, добави той. По думите му обаче се вижда, че страните извън еврозоната се справят много по-добре по отношение на основните бюджетни икономически показатели като държавния дълг.

Надя Йоргова от Института за икономическа политика представи доклад, според който ползите от влизането ни в еврозоната са повече. Това ще се отрази положително на банковата система, като се намалят рискът и лихвените равнища, ще се освободят част от валутните ни резерви, ще се подсили валутния борд, ще се улесни движението на стоки, услуги и капитали.

Сред негативните елементи на влизането на страната ни в еврозоната Йоргова отбеляза загубата на конкурентоспособност, повишаването на инфлацията при приемането на еврото, но, според нея този ефект ще бъде еднократен.

Експертът от финансовото министерство Юлиян Войнов припомни, че ако влезем в еврозоната, ще трябва да платим 350 милиона евро вноска в Спасителния фонд. Той уточни, че България трябва да гарантира и плащания от 2.6 до 4.2 млрд. евро. Размерът на тези гаранции зависи от това колко страни ще влязат в еврозоната.

Според експерта валутният борд у нас е бил спирачка за по-бързо излизане от кризата. Според него липсата на лостове за водене на парична политика е довело до вкарването напълно неконтролируемо преди кризата на огромни капитали в сектори като строителството, например, а именно те след това доведоха и кризата у нас.

Според Войнов основният недостатък на валутния борд това е неговата процикличност. Всъщност настоящата криза може да се каже, че в някаква степен се дължи именно на съществуването на валутния борд и че ако ние се справяме все пак сравнително добре, това се дължи на правилната фискална политика, която беше водена през годините преди настъпването на кризата. Така че България няма никаква перспектива пред себе си, освен влизането в еврозоната, посочи експертът.  

Включването ни в Спасителния фонд след като въведем еврото, ще ни направи и адекватни членове на Евросъюза, смята Войнов, защото в случай на нужда ние може да разчитаме на него.