Стикер ще сочи истинските сирена и кашкавали

Стикер ще сочи истинските сирена и кашкавали

Националната ветеринарномедицинска служби и Националната асоциация на млекопреработвателите обсъждат актуализирането на българските държавни стандарти за производство на кисело мляко, сирене и кашкавал. Това съобщи в сряда председателят на асоциацията Димитър Зоров. Идеята е името сирене и кашкавал да се дава само на продукти, произведени от мляко по традиционни български технологии.

Млечните продукти, произведени с растителни добавки, нямат право да се назовават сирене и кашкавал. Одобрените продукти, в които се използва само мляко, ще бъдат обозначавани със специален стикер. Според Зоров, истинската причина за отказа на преработвателите да изкупуват мляко е, че 20% от произведената в България суровина не отговаря на европейските хигиенни норми.

Недостигът се компенсира от преработвателите с внос от Европа. От асоциацията посочиха и един парадокс – българското качествено мляко е с 30% по-скъпо от качественото мляко в останалите европейски страни.

Организацията изчисли и долна граница на цената на млечните продукти, ако бъдат произвеждани по евентуален български държавен стандарт - 7 лв. за килограм сирене, 10 лв. за кашкавал и 70 стотинки за кофичка кисело мляко.

Млекопреработвателите са категорични, че у нас се правят качествени и добри продукти, както и че в киселото мляко няма сода каустик. Според тях се правят опити за фалшификация на суровината, но в предприятията са изградени лаборатории, които се грижат за контрола.

Според шефа на парламентарната група на НДСВ и бивш председател на парламентарната земеделска комисия Пламен Моллов коментира пред бТВ, че проблемът с млечните продукти е “в разминаването на онова, което правят контролните органи, и онова, което трябва да правят“ и той надали ще бъде решен с връщането на единен държавен стандарт (БДС).

“Ако нещо трябваше да направи Министерството на земеделието и храните в предишните години, то беше да защити географските означения за типични, автентични български продукти, произведени по автентични рецептури. И това, за което в момента гледат с носталгия БДС, всъщност не е решение на нещата“,заяви Моллов.

По думите му решението е всяка фирма да произвежда хранителните си продукти по технологична документация, която се утвърждава от съответните контролни органи.

“И ако контролните органи са на мястото си, те няма да издават наредба за разграничаване на тези продукти на щандовете, а ще следят за това продуктите, които се произвеждат по една или друга технология, действително да отговарят на технологичната документация“, коментира Моллов по повод една друга лансирана идея – сирената и кашкавалите по традиционни рецепти да се продават на отделен щанд от останалите млечни продукти.

Той повдигна отново въпроса за сформирането на Агенция по храните, каквато се дискутира от повече от две години, но така и не се стигна до решение за структурата на специализирания орган, който да обедини разпръснатия сега между три ведомства контрол върху храните. Сега качеството на този вид продукти се следи от министерствата на земеделието и храните, на икономиката и енергетиката и на здравеопазването.

Последната информация относно спец звеното е, че коалиционните партньори не могат да се разберат коя политическа сила да контролира бъдещата агенция, комисия или служба. НДСВ и БСП не искат да дадат на ДПС и тази структура.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?