Столичната община покрива дефицита си с парите "в подкрепа на бизнеса"

Столичната община финансира значителна част от бюджетния си дефицит със средства от собствения си фонд за подкрепа на малките и средните предприятия. Това става ясно от отчета на структурата за 2009 и 2010 година. Кметството дължи 15.25 млн. лева, отпуснати като безлихвени заеми от общинския гаранционен фонд. На този фон ОГФМСП (цялата абревиатура на фонда) към 31 декември 2010 година е поел гаранции за едва 5.63 млн. лева от кредите на малкия и средния бизнес в града.

Това поставя сериозен въпрос за целите на инициативата на кметството за подпомагане на бизнеса в града да преодолее кризата. Планът на фонда за 2010 г. е да поеме гаранции върху кредити на стойност 6 млн. лева. От тази гледна точка критерият е покрит на близо 94%. В същото време обаче структурата разполага с 10 млн. лева свободни пари, които стоят по банкови влогове и не изпълняват предварително заложената цел. От лихвите върху свободните пари и инвестиции в ценни книжа фондът е получил 1.2 млн. лева, а чистата му печалба е 831 000 лева.

Отчетът показва, че ОГФМСП работи до голяма степен като държавния фонд за лечение в чужбина. Всяка година в него постъпват сравнително големи бюджетни средства, голяма част от които стоят неизползвани.

"На нас реално не ни трябват пари, с които да даваме гаранции по кредити на бизнеса. Фондът е признат от БНБ като високоликвиден гарант, зад който стои общината. Свободните средства могат да бъдат инвестирани единствено в ценни книжа и депозити", обясни пред Mediapool изпълнителният директор на институцията Кирил Григоров.

По закон фондът няма право да отпуска кредити на малкия и среден бизнес, но може да отпуска такива на Столичната община, която на свой ред формира неговия бюджет с приватизационната си дейност.

За 2010 година общинският фонд е поел гаранции на 18 фирми по кредитната линия за подкрепа на "малкия фамилен бизнес" в размер на 1.2 млн. лева, което е и най-големият дял от поетите гаранции. Гаранционните линии на институцията показват, че реално фирмите нямат ограничения в дейностите, за да потърсят нейната подкрепа. За 2010 г. това са направили едва 62 дружества, 54 от тях са одобрени, а 52 са получи гаранции по своите кредити.

Григоров обясни това основно с нежеланието на банките да отпускат кредити и нежеланието на фирмите да вземат. Първото твърдение се поставя под съмнение от статистиката, защото 99% от одобрените от фонда фирми са получили гаранции по своите реално отпуснати кредити.

"Имайте предвид, че голяма част от гаранциите по кредите са краткосрочни и към края на годината те вече са погасени. Така че в рамките на годината ние сме поели много повече гаранции от тези отчетени в края на периода", допълни Григоров.

По думите му през 2011 г. ще се заложи по-сериозна реклама на дейността, за да се разбере все пак, че има подобен фонд в София. Незнанието на бизнеса до голяма степен обяснява и слабия интерес към подобни "високоликвидни гаранции".

В същото време опитът на фонда при работата с фирмите е значително по-успешен, отколкото при работата със Столичната община. Столичната община е в просрочие по връщането и на трите си безлихвени кредита, докато бизнесът, който е получил гаранции, няма нито един лев, който да бъде зачислен към графата "лоши кредити".

През 2010 година фондът е изхарчил 356 000 лева за собствената си издръжка. От тях 300 000 лева са за заплати и 37 000 лева за външни услуги.