Столичната община трябва да се отучи само да скубе гражданите

Защо се определихте като кандидата за кмет на блог-обществото?

Защото то ме издигна. В Интернет има над 60 блога, които вече изразиха подкрепата си за мен. Има две групи за подкрепа във фейсбук, всяка от тях със стотици участници. Подкрепя ме един от интересните форуми в Интернет – de.zorata.de. От тази гледна точка аз наистина съм кандидат на блог-обществото. Дискусията за моята кандидатура започна в блоговете на Йосиф Йосифов и Тодор Райков. Номинацията ми бе направена, след като първо бях разискван и после увещаван на територията на блоговете. После нещата се разпълзяха и стигнаха чак до блога на Коритаров.

Нещата се случиха искрено. Хората, които застанаха зад мен, ме познават доста добре. Някои от тях може и да не са ме виждали, но след като съм блогър от 2006 година, няма как да фалшифицирам образа си и съзнателно да създам изкривен образ, защото хората те следят какво пишеш. Те знаят как реагирам при определени ситуации, знаят позициите ми и ужасно много подробности за мен. Тази подкрепа е много мотивираща. За нея няма географски предели. Има хора, които ме подкрепят и работят за мен чак от Канада и Германия. Много блогъри от страната ме подкрепят. На въпроса на столичани "Защо се месите?", те отговарят "Ама как, ние имаме роднини и познати в София. Това ни засяга".

Извън това каква бе мотивацията ви да се пуснете на кметските избори?

По-скоро въпросът би трябвало да е защо се съгласих на увещанията да се пробвам. Каквото ще да става с резултатите, но аз участвам напълно състезателно и абсолютно мотивирано. Бих могъл да давам всякакви прогнози, ако участвах в качеството си на политолог. Сега обаче аз съм кандидат и казвам, че трябва да спечеля. Няма друга цел.

Има други две цели, които не са маловажни. Ние доказахме една нова политическа технология, а именно как във виртуалната среда може да бъде номиниран кандидат, около него да се консолидира екип, инициативен комитет и той реално да бъде номиниран и да прави кампания. Това безспорно се случи. При сегашната ситуация с българската демокрация Интернет е нейният огромен шанс да бъде поевтинена откъм финансови ресурси. Тя в момента е срамно скъпа. Хората вече започват да си мислят, че, за да се кандидатираш за депутат, трябва да си поне племенник на Ковачки. Сигурно не са и далеч от истината. В този момент се появихме ние, първо в София, защото тук Интернет е с много по-голяма гъстота на разпространение и една такава кампания е реално изпълнима. Ние показваме как може да бъде поевтинена демокрацията и отново да се прави напълно адекватна политика. Ние не сме някакви маргинални кандидати.

По време на кампанията видях и ролята на Интернет-медиите. Те заместват успешно тези медии, които подложени на плутократичен натиск започват да изпълняват ролята на папагали, повтарящи това, което е угодно на властта.

Иначе аз съм роден в София. Познавам този град добре и то откъм най-добрата му страна. Харесвам си града и родното място. Обичам си хората с всичките им недостатъци. Винаги съм се ядосвал при предните кампании, когато започват да се говорят глупости и празни приказки. От тази гледна точка мисля, че съвсем съзнателно съм дал съгласието си, защото знам какво може да се направи в рамките на един 2-годишен мандат и какво може да се заложи за след това. Аз по образование съм първо инженер, после политолог, така че имам две гледни точки. Много по-подходящо е да се кандидатирам за кмет, отколкото за народен представител.

Кадиев и Фандъкова са натрупали много по-голяма популярност от вас. Наистина ли си мислите, че имате някакъв шанс?

Аз нямам право да им се сърдя за разпознаваемостта. Тя е дошла по естествен път. Аз обаче се сърдя за натиска, който се упражнява, най-вероятно от щаба на ГЕРБ, върху медиите да не се отразяват моите идеи, да не излъчват клипове, да не поместват материали. Мисля си, че съм достатъчно разпознаваем що се отнася до град София. Най-вече в центъра, където съм живял и в район Илинден, където сега живея, съм достатъчно познат за много широк кръг хора. Ако трябваше сега да започвам кампания, аз изобщо не бих се съгласил. Аз обаче имам една постоянна обществена активност. Всяка година ние даваме пресконференции срещу корупцията. Месец преди да започне тази кампания дадохме (Съюза за стопанска инициатива, б.р.) пресконференция за компанията ни срещу купуването на гласове. Даже един блогър попита медиите, защо когато Дечев се занимаваше с кампанията срещу купуването на гласове, вие се изпребивахте да го отразявате, а сега такъв човек сякаш не съществува. Въпросът ми не е толкова дали знаят кой съм, а дали ще ме припознаят. Най-драматичният въпрос е дали хората, които са привърженици на традиционните десни сили, ще ме припознаят. Аз се смятам за традиционен привърженик на десните сили в най-широкия и симпатичен техен формат. На 15-ти ноември ще видим дали ще ме припознаят или ще отидат за гъби.

Как оценявате наследството на Бойко Борисов?

Според мен като независим кандидат Бойко Борисов оставя едно нещо, което е много добро наследство. Той даде материалното доказателство, че един кмет може да управлява без да има и един общински съветник. Този въпрос, който щабните писци на ГЕРБ по форумите непрекъсното повтарят, най-често с една такава любезна формула, "Абе той Дечев е честен човек, компетентен, готин, но няма нито един общински съветник. Да си намери една партия и да се пробва следващия път". Тая формула не е вярна и лично лидерът на ГЕРБ го демонстира.

Когато става дума за принципни въпроси кметът винаги може да сглоби една тематична коалиция в СОС и да си прокара това, което го вълнува, стига въпросът да е принципен. Ако той бъде бламиран на такива теми от общинския съвет, това като бумеранг ще се върне право в носа на съветниците. Бойко Борисов това го владееше до съвършенство. Един човек, който няма общински съветници би бил затруднен само, ако предяви претенции да участва в т.нар. "отдел за доходни кражби". Действително един независим кандидат няма шансове при разпределението на доходните кражби, но пък това не е и моята цел. На мен семейството ми живее без лишения, но и без никакъв лукс. Аз съм купил един апартамент с кредит през 2004 година. Още 15 години ще изплащам ипотеката. Шофьорска книжка и автомобил нямам, ходя много пеша и поради тази причина познавам достатъчно добре и градския транспорт.

Какво мислите, че ще заварите в отделните ресори?

Бойко Борисов по естествен начин продължи наследството на предните кметове. Каквото и да се случваше досега в общината, нещата винаги са се свеждали до това да се изкърпят дупките и да се продължи метрото напред до победен край. Дори най-руганият кмет проф. Янчулев, който ни завеща водния режим, успя да качи премиера Беров на една дрезина, да го разходи из метрото и да го убеди финансирането да продължи. Софиянски си сложи една паметна плоча в метрото за това, че е успял да вземе японския заем. Аз нямам нищо против, това е едно събитие, което най-малкото може да остане в стопанската история на София. След като Софиянски сключи заема, Бойко Борисов продължи с неговото усвояване и строителството на метрото. Що се отнася до кърпенето на дупки, тази дейност продължаваше с променлив успех. Общо взето не по вина на Бойко Борисов, защото не той лично е асфалтирал Цариградско шосе на вълни. Нищо особено не се е случило в другите сфери. Първият му мандат не бе пълен, а вторият му мандат прекъсна на средата. Човекът нямаше време да се разгърне и да покаже т.нар. "генерална промяна". Тя не се състоя и не бих казал, че е управлявал лошо, но не и изключително.

Как ще промените тенденцията на елементарно следване на политиката на предишните кметове?

Новите неща са доста и част от тях не са свързани с особени разходи. Аз искам да изчистя някои административни проблеми, което е постижимо за 2 години, но ще бъде и завещание за доста години напред. Първо окончателно да бъдат предадени на притежатели на панелни апартаменти идеалните части от земята под блоковете. През соца хората си купиха апартаменти, но в нотариалните им актовете за идеални части нищо не се споменава. Това е огромна несправедливост и в рамките на 2 години този проблем трябва да бъде безвъзмездно изчистен. Другият проблем е за два месеца работа. Незабавно трябва да се инвентаризират всички лицензионни, регистрационни, уведомителни и позволителни режими. Всеки от тях, който не е въведен със специален закон и противоречи на Закона за ограничаване на административното регулиране, незабавно ще бъде премахнат. Ако Столичният общински съвет ги отмени, той ще спази закона. Ако не, има Върховен административен съд, който с удоволствие ще удовлетвори просбата на кмета.

Извън административната тежест вие ще наследите остаряла инфраструктура и комунални монополисти. Как ще процедирате с тях?

По въпроса за столичното парно ние можем да кажем всичко, което избирателите биха желали да чуят. Това е една архаична технология и докато държавата все още я притежава, общината трябва да мисли с какво да я замести, а не как да си я върне. След газовата криза, следващата криза ще бъде, когато броят на скапаните абонатни станции, надхвърли критичния. Няма да има пари за подмяната им и ще настъпи безумен хаос, ако преди това не сме мислили с какво да ги заменим.

В отношенията ни с монополиста "ЧЕЗ" трябва да се пристъпи с бурен натиск. Това дружеството си позволява да се подиграва с държавните институции и не изпълнява решенията на ДКВР и съда. С такива хора може да се говори само с езика на силата и натиска. Аз съм обещал, че ще направя една мрежа за граждански натиск и в безброй точки на София трябва да има координаран мониторинг за спиране на тока и за наличие на напрежение под 220 волта. Всички тези нарушения ще се систематизират, подреждат и ще им се завеждат съответните индивидуални и колективни искове, по които общината също трябва да бъде страна на страната на гражданите.

Водният монополист се държи доста по-прилично. Той е единственият, който е въвел практика инкасаторите да са служители на фирма, която е външна за дружеството. Т.е. да нямат интерес в надписването. Нещо, което "ЧЕЗ" и "Топлофикация" не припознават като идея.

Аз вече сезирах омбудсмана за това, че "ЧЕЗ" размята личните ни данни на хвърчащи бележки и поне в София те бяха принудени да бъдат изпращани в пликове. Участвах дейно в спасяването на 44-те милиона евро грант по ИСПА. Тогава ДКЕВР беше на ръба да направи ужасен гаф и да провали гранта. Те показаха чуваемост и последваха публично дадените им съвети. Сега тези пари се усвояват за въвеждането най-скъпоструващите технологии за пречистването на водата и изграждането на канализация в София.

Знам как и мога да накарам водния монополист и да накарам да се придържа и да си изпълнява инвестиционната програма.

Какви са идеите ви за изпадналия в криза публичен транспорт?

Дългосрочен приоритет е метрото и по този въпрос нямаме различния с останалите кандидати. По отношение на краткосрочните мерки трябва да се фокусира вниманието върху регулирането на движението. Това включва тясно взаимодействие с полицията, определяне на обходни маршрути, маркирането им, обучение на полицията за действия при задръстванията. За това са необходими поне две години. Управлението на светофарните уредби от своя страна е една математическа задача, в чието решаване няма никаква политика. Друг е въпросът, че този, който ще я решава, първо трябва да спечели обществената поръчка.

У нас тези конкурси се печелят с най-малка цена, което е неадекватно. Всеки би могъл да регистрира една фирма, да се обяви, че се занимава с регулиране на уличното движение, да се яви на конкурс и да го спечели с най-ниска цена. После да изнудва общината, защото го е спечелила, но не може да се справи и нещата се мотат с години и с множество съдебни дела. Има решение и това е въвеждане т.нар. справочник "best value manual" (наръчник за най-добрата цена). Той третира въпроса кой ще даде най-добра, а не най-ниска цена. В много европейски страни този стандарт е задължителен, основно в сектори, където е важно фирмите да притежават ноу-хау или голяма част от стойността на поръчката се формира от работните заплати.

Г-н Кадиев ни казва: "повече зелени вълни и кръгови движения". Аз казвам "още повече зелени вълни и кръгови движения". Обаче как? Аз казвам как. Ако трябва ще преговаряме и с депутатите, за да се направят промени в регламентите в Закона за обществените поръчки. Кметът на София не е лукова глава, може да си позволи да направи такива предложения.

Като средносрочни мерки аз се обръщам към наземния релсов транспорт. Трябва да се направят инвестиции за оправяне на трамвайния транспорт, да се преговаря с БДЖ за включване на част от влаковете към мрежата на градския транспорт. Това може да се случи чрез преговори за увеличаване на мотрисите на влаковете, които се движат от Радомир, Ихтиман и други близки градове към София. Трябва да се направят повече спирки, а не просто влаковете да минават, да спират движението и хората да ругаят. Едно време единственият начин да отидеш до Обеля беше с влак и билетът струваше 6 ст. Когато го казах това за първи път, хората от Владая ме затрупаха с обаждания с конкретни предложения къде точно да се сложи новата спирка.

Нашата иновация е идеята коритата на реките да бъдат използвани за трасета на релсовия транспорт. Това е въпрос на експертна дискусия, но на пръв прочит тя е свързана с безнаказаното използване на готово трасе, а общината няма да се занимава с отчуждаване на терени. Така ние можем да имаме скоростни връзки по време на задръствания, например от "Малък градски театър" до НДК. Цялото трасе на Сливница също може да се започне. Може да е огромно постижение за две години това да се започне дори и само с проект. Всички тези идеи са допълнени от нашия общ политически документ с партия "Зелените", който се нарича "Гражданско действие за зелена София". Там се обяснява как точно могат да бъдат въведени и референдумите чрез правилника на СОС. Техните резултати трябва да имат задължителен характер за градския парламент.

В политическия документ подробно се обяснява, че отпадъците трябва да бъдат събирани разделно още при източника на създаването им, как трябва да се въведе диференцирано заплащане на такса "смет". Разгледан е въпроса с посоките, накъдето може да се разширява София. За разлика от Петър Диков (главния архитект на София), който не знае, че Кремиковци е частна собственост, и ни убеждава, че София ще се разширява на север, ние сме на наясно, че София се разширява главно на запад. Това обаче не се нрави на нашите общинари и нашия главен архитект, защото София се разширява към територията на други общини и те не могат да си топят в бурканчето с мед.

2010 година ще бъде трудна бюджетна година за София. Как ще се справите с нуждата от инвестиции и намаляващите приходи?

Още когато обявих кандидатурата си, една телевизия, която много искаше да се подмаже на сегашната власт, ме обвини, че още на първата си пресконференция не съм представил подробни разчети и баланси за бюджета. Вие познавате нещо от бюджета на града, аз познавам нещо, но мога да ви уверя, че няма кандидат, който да не е бил поне на пост заместник-кмет, който да е имал достъп до адекватната информация. Примерно нашият предишен кмет Бойко Борисов много често бъркаше понятията "данък" и "такса". Той казваше, че ще увеличи таксите за строителни разрешителни и с тези пари ще оправяме тротоарите. А в същото време всеки знае, че таксата се определя от себестойността на определяната услуга. Той я беше превърнал самоволно в данък.

Един град винаги може да работи с привлечен капитал, да емитира финансови инструменти, когато става дума за ефективни проекти, свързани с работеща инфраструктура. Ние имаме примера на Свищов, който радикално подобри водоснабдяването си с облигационен заем. Никой не е чул свищовлии да са се оплакали. Много често привлечения капитал е по-евтин от собствения, защото така се лишаваш от ресурси за изпълняването на други приоритетни задачи. Въпросът е това да се прави компетентно и да не се краде. Ако нещо се прави с цел да се открадне, тези пари ще легнат върху внуците ни и те ще плащат лични кражби. Докато внуците ни не биха имали нищо против да изплащат канализация, водопровод и тротоари.

Столичната общинска администрация се сочи като най-лошата в цялата страна в редица проучвания. Каква реформа е нужна там?

Аз не искам да плаша общинската администрация как ще я реформирам, но прост факт е, че в община Божурище, когато съм си вадел скица за мой имот, са ми поднасяли извинения, че няма да стане за същия ден или на утрешния, защото се пада Коледа. Пак същата община Божурище има администрация, която работи на едно гише. Примерно "Кока Кола" е регистрирана в Костенец. Тези факти трябва да ни навеждат на мисълта, че повечето фирми искат да бъдат в района на София, но им е писнало от столичната администрация и използват сателитните общини. Очевидно е, че трябва да се премине към вече станали банални похвати като обслужване на едно гише, че трябва ускорено да се премине към работа с т.нар. електронна община. Трябва да се признае, че в някои райони работата на администрацията се е подобрила. С морков и тояга, администрацията може да бъде вкарана в правия път.

Предишният кмет се сблъска с проблема на големия брой общински наредби, които просто не се спазват – реклама, чистота, паркиране, обществен ред.

Примерно за рекламата общината живее с илюзията, че притежава фасадите на сградите. Това не е вярно и е въведено в резултат от скубаческите уклони на общинските служители, които искат и за добър ден да вземат пари. Въпросът трябва да се реши с компромис. Два пъти наредбата за рекламата е срутвана в съда и ще бъде срутвана толкова пъти, колкото тя предлага такива идиотщини. Трябва да се постигне сделка. Общината да се откаже да скубе от гражданите за табелки и тенекийки, а гражданите да се опитват да следват едни примерни шаблони, за да може градът да не изглежда като светото кладенче. Общината може да предложи по-ненатоварени улици на рекламодателите, които желаят на собствени разноски да поставят реклами на стълбовете, но срещу това да плащат електричеството за уличните лампи и да изграждат осветителна инфраструктура.

Ние трябва да се научим да пазим това, което сме направили. Ако го рушим, на нас никога няма да ни стигат парите и София няма да стане град, какъвто искаме. Така като правим тротоар ние включваме в разходите и всички необходими допълнителни съоръжения, познато от военната практика, което може да попречи на автомобилите и камионите да се качват там. Практиката трябва да е безкомпромисна – ремонтирани тротоари само с добре ремонтирани колчета. Колите нямат място там.

Според вас общината трябва ли сама да се грижи за почистването на града?

Категорично чистотата трябва да е общинска задача. Озеленяването може да бъде оставено на грижата на частния сектор. Вълци, хиени и всякакви такива набедени частници нямат място в чистота на града. Един колега кандидат за кмет каза, че предприятието трябва да е общинско, за да печели общината. Няма нужда общината да печели пари, а градът да бъде чист и предприятието да изпълнява функцията си. Разбира се, не трябва да е на загуба, но в това предприятие трябва да има въведена полувоенна дисциплина и тогава ще отпаднат всички тези кражби с надписванията на квадратури. Наемат се съответните хора, купува се съответната техника. Така и кметът ще носи пряката политическа отговорност за това дали градът е чист или не. Така е било десетилетия. През последните десет години се случи един много неудачен експеримент.