Столичният кмет иска цялата Централна баня да стане музей на София

Цялата сграда на Централната минерална баня в София да стане музей на столицата, а не само половината, която ще отвори врати за празника на столицата – 17 септември. Такова предложение обеща да направи столичния кмет Йорданка Фандъкова, ако и петата концесионна процедура приключи с фиаско.

Каляската, в която се е возила Мария-Антоанета, часовник от британската кралица Виктория, който все още отмерва времето, писалищната маса от германския кайзер – всичките подаръци за сватбата на княз Фердинанд с княгиня Мария Луиза Бурбонска през 1893 г. са част от нещата, които ще могат да се видят в новия музей на София. Той представя историята на града от неолита до наши дни, като акцентът е обявяването на София за столица след освобождението от турско робство, каза зам.-кметът по културата Тодор Чобанов.

Всичко това ще може да се разгледа в осем зали срещу билет от 6 лв. след 17 септември. В деня на откриването експозицията ще може да се посети безплатно, както и всички общински музеи, каквато е традицията за Деня на София.

Усилията София да има свой музей със собствена сграда имат 70-годишна история. Мястото е избрано с решение на Столичния общински съвет през 1997 г. Оттогава досега са инвестирани над 8.4 млн. лв. за връщането на блясъка на Централната минерална баня и то само на половината сграда. За останалата част са нужни най-малко още 10 млн. лв., коментира Чобанов.

Идеята за музея е на кмета Владимир Вазов от 1928 г.

Предложението София да има свой музей за историята на града е на кмета Владимир Вазов от 1928 г. Дълго време той не е имал своя сграда. Постоянна експозиция се открива на 1 декември 1941 г. в сградата на пл."Бански" №3. Животът му обаче е кратък, защото по време на бомбардировките през Втората световна война сградата е разрушена, разказа столичният кмет Йорданка Фандъкова.

През 1952 г. музеят, библиотеката, архивът и градската художествена галерия се отделят като самостоятелни институции със свои бюджети и специфични задачи.

По времето на социализма музеят развива дейност по опазване на културното наследство, но няма собствена експозиционна площ. В момента има около 120 000 единици, като в тази бройка са включени и звената на Научната библиотека и фотоархива.

Централната минерална баня – новият дом на музея

След бурни дискусии през 1997 г. Столичният общински съвет взима решение половината от сградата на Централната минерална баня да стане музей, а другата половина (от страната на Направление "Архитектура и градоустройство") да се превърне в модерен балнеоложки и спа център. Въпреки че бяха проведени четири концесионни процедури кандидати не се намериха.

Решението да има спа център в сграда паметник на културата, в центъра на града, до която няма удобни места за паркиране, а експонатите ще бъдат подложени на атаката на влагата е доста спорно.

"Аз лично винаги съм била скептична (б.ред. относно инвеститора), защото сградата се намира на място, където няма хотел, в близост няма и големи паркинги, за да може да привлече инвеститори. Ако не успее, моето мнение е, че това трябва да бъде последен опит (б.ред. за концесия) и след това да помислим за разширението на музея. По-добре е да съхраним тази културно-историческа ценност за града. При всички случаи сградата е паметник на културата и ще бъде запазена като такъв, независимо какво се случва", обеща Фандъкова.

Централната минерална баня е строена в началото на миналия век. Открита е официално на 1 май 1913 г., като се е ползвала от столичани до 1986 г., когато е затворена. В годините на прехода се превръща в средище за наркомани, пияници и бездомници.

Автор на идейния проект на сградата е австрийският архитект Грюнангер, а работният е на българският архитект Петко Момчилов. Във външното оформление на сградата са съчетани различни архитектурни стилове и тенденции, характерни за първото десетилетие на ХХ век, както и влияния от средновековното строително българско изкуство.

Фасадата впечатлява с майоликовата си украса дело на Хараламби Тачев, каменната пластика и декоративно оформените куполи на централното тяло и страничните крила. Двата фриза, изградени от релефни и гладки многоцветни керамични плочки претворяват растителни и геометрични мотиви за модния навремето стил "сецесион".

Мъчително бавно и скъпо възстановяване

Възстановяването на сградата започва през 1998 г. по проект на авторски колектив с ръководител арх. Станислав Константинов. Реставрацията върви мъчително бавно спрямо осигуреното финансиране и филигранната работа, която е нужна за възстановяването на някои елементи от фасадата. За да се върне старият блясък от преди сто години, се използват оригиналните рецепти на проф. Стефан Димитров, които са ползвани при строежа ѝ. С тяхна помощ са възстановени четири пети от 210 кв.м от майоликата. Проектът се финансиран с над 1.1 млн. лв. от програма "Красива България".

През 2012 г. започва реализацията на проекта за 6 млн. лв. и за вътрешната адаптация на половината сграда (7400 кв.м). Средствата идват по линия на оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. От тях 4.8 млн. лв. са безвъзмездна европейска помощ, а останалите от общинския бюджет.

През тази година общината отпусна още 1.3 млн. лв. за да може да бъде подредена постоянната експозиция.

За разлика от други исторически паметници, които бяха възстановени кичозно с европари, тук е пипано почти професионално. Характерните плочки по пода са възстановени, мозайката също, констатира фоторепортер, който като дете се е къпал в банята. Разочарова се само, че дъното на мъжкия басейн е постлано с паркет, а не са оставили характерния камък, с който е бил.

Похвала заслужава и запазването на дървената дограма в първоначалния вид, но фронтът не е бил удържан докрай, защото дръжките на прозорците са от "модерната" пластмаса.

Останалите съвременни елементи като осветлението например са дискретни и пасват добре на стария дух на сградата.

Осем зали с мултимедия и учебен център ще разказват историята на града

Наследството на древността, Силата на духа, Трето българско царство, Софийската улица, Държавни и общински институции, Домът и облеклото на софиянеца, Културен живот и свободно време са постоянните експозиции представени в седем от залите. Те са подредени хронологично от 6-тото хилядолетие преди Христа до 40-те години на ХХ век.

Изложени са вещи на цар Фердинанд, които по времето на социализма са се ползвали за реквизит от киностудио "Бояна". Те са били в ужасно състояние, намазани с блажна боя и реставрацията им е отнела повече от две години, каза д-р Чобанов.

В залите може да се видят още автомобилът на цар Борис ІІІ, мебели на първият български премиер, изкарал цяла мандат - Константин Стоилов (1894–1899 г.), както и годежен стол от миналия век, на който младите дори са седели разделено един от друг, спазвайки етикета на това време.

Всяка една от залите разполага с мултимедия, която ще разказва за определената епоха.

Предвидени са и две зали за временни изложби. В момента в едната е подредена изложбата "Среща с египетски жрец". Експонатите са от парижкия "Лувър" и може да се видят до 13 септември.

В музея има и учебен център, който през лятото се радваше на голям интерес от страна на децата.

Кафене в ретро стил и книжарница са разположени в зоната за отмора.