Столтенберг: Няма природен закон, според който НАТО да съществува вечно

Срещата "на върха" на НАТО започна в Брюксел, страните ще се опитат да покажат единство въпреки разногласията със САЩ

Няма природен закон, според който НАТО да съществува вечно, предупреди генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг преди началото на двудневната среща на лидерите на НАТО в Брюксел.

Те обсъждат ключови предизвикателства за сигурността като тероризма, отбранителните си способности и инвестициите за отбрана, но основният фокус е върху силно обтегнатите отношения между Съединените щати и европейските съюзници. Освен това се очаква в четвъртък Македония да получи покана за започване на преговори за присъединяване към НАТО.

Доналд Тръмп на няколко пъти порица страните членки, че не отделят 2% от БВП за отбрана и попита дали ще възстановят тези разходи на САЩ. По време на работната си закуска със Столтенберг в сряда той нападна Германия заради зависимостта ѝ от вноса на руски газ и заради ниските отбранителни разходи.

Срещата "на върха" на Алианса започна по обед с встъпителни слова на премиера на Белгия Шарл Мишел в качеството на представител на страната-домакин. Той призова своите колеги от НАТО за честна игра и отборен дух.

Сътрудничеството ни е жизненоважно за днешния свят. Съюзниците винаги намират път към преодоляването на различията. Преди 62 години решихме да основем НАТО в интерес на мира и на основата на общите ни ценности. Съюзът ни е военен, но в основата си е политически. Сигурността е безценна, но има стойност. Европейските съюзници увеличиха разходите си за отбрана и сме решени да продължим напред, в името на общата сигурност, в общ интерес, заяви Мишел.

Генералният секретар Йенс Столтенберг отбеляза от своя страна, че същността на пакта е във взаимодействието между Америка и Европа. Днес ще укрепим съвместната отбрана и усилията за борба с тероризма. Честната подялба на разходите е в сърцевината на всичко, което правим. Днес ще решим да поделяме тежестта по-честно, добави той.

Столтенберг: НАТО трябва да се запази

По-рано през деня Столтенберг призова НАТО да бъде запазена и осъвременена.

Опитвам се да огранича възможно най-много отрицателното отражение от разногласията в НАТО. Досега те не са се отразили чак толкова, не знам как ще бъде занапред. Ако говоря за всички възможности пред НАТО, ще подкопая съюза. Основната ми задача е 29-те държави от алианса да останат заедно, затова търся обща почва, посочи Столтенберг, цитиран от БТА.

По повод днешната си закуска с президента на САЩ, на която Доналд Тръмп порица Берлин, Столтенберг отбеляза, че Тръмп е прям. САЩ платиха за закуската - хубав портокалов сок, пресни препечени филийки, уточни той.

Две световни войни и Студената война доказаха, че заедно сме по-силни. Това е добре за всички, особено за САЩ, защото им позволява да бъдат световна сила - така те могат да присъстват в Азия и Африка. Европа е тази, която се притече в помощ на САЩ (след 11 септември 2001 г. - бел. кор.).

Няма друга сила и държава с толкова съюзници в света, както САЩ. Заедно сме половината от световната военна и търговска сила, отбеляза Столтенберг на фона на вчерашното изказване на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че САЩ трябва да ценят съюзниците си, защото не са им много.

Няма непосредствена заплаха от Русия

Не виждаме непосредствена заплаха от Русия към който и да било от съюзниците в НАТО. Моят подход към Москва е изграден от опита ми от 90-те години насам в качеството ми на министър.

Дори през Студената война Норвегия имаше отношения с Москва. Има нужда да бъдем силни и твърди, като влагаме в сигурността - тогава можем да водим политически разговор с Русия.

Възможно е да се постигне подобряване на отношенията с Москва. Но не приемаме руската намеса във вътрешните работи на други държави, като нападението в Солсбъри, опита за преврат в Черна гора, събитията в Крим. Това не означава да спрем да разговаряме с Москва, обобщи Столтенберг.

 
ДПА: Страните от НАТО ще се опитат да демонстрират единство
 
На срещата на върха лидерите ще се опитат да демонстрират единство и воля да действат пред глобалните заплахи, в това число и от Русия, предаде ДПА. Според агенцията те ще се опитат и да успокоят президента Доналд Тръмп относно разходите за отбраната.


Срещата се провежда в момент, в който трансатлантическите партньори са разединени по редица въпроси. Сред тях е търговията и протекционисткият подход на Тръмп, довели до контрамерки от редица страни, в това число и от ЕС.

Друг въпрос, по който има разединение, е Иран, след като Тръмп обяви през май, че САЩ се изтеглят от иранската сделка и връщат санкциите срещу Иран. Към споразумението привързаност заявиха останалите страни по него, които сега полагат усилия, за да намерят решение за компаниите, които искат да правят бизнес с Иран, въпреки връщането на американските санкции.

Трети повод за разногласия в трансатлантическите връзки са климатичните промени, след като Тръмп обяви, че страната му ще се изтегли от Парижкото споразумение за климата.

Повод за разногласие е и Близкият изток. Тръмп предизвика международни протести, когато реши да признае Ерусалим за столица на Израел и да премести американското посолство там, като скъса с дългогодишната американска политика, подкрепяна и от ООН, за това, че въпросът за израелската столица трябва да бъде уреден по време на преговори за мир. ЕС разкритикува решението на Тръмп и се обяви отново за намиране на решение с две държави на израелско-палестинския конфликт.

Страните от НАТО ще демонстрират единство, като приемат няколко предварително подготвени мерки, в това число и инициатива за висока боеготовност, която ще позволи на алианса да мобилизира 30 сухопътни батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни плавателни съдове за 30 дни. Тези мерки са последните от предприетите през последните години стъпки за увеличаване на отбранителните способности на НАТО в отговор на въприеманата агресия от страна на Русия, след анексията на Крим и нейната подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна.

Алиансът ще обяви и нова обучителна мисия в Ирак и ще удължи финансирането за афганистанските сили за сигурност до 2024 г. като част от усилията за борба с тероризма.

Срещата ще е истински кошмар

Срещата се очертава да е истински кошмар, пише френският в. "Фигаро", като се позовава на висш европейски представител. За президента милиардер всичко опира до пари и отношения от позиция на силата, независимо дали става дума за свободната търговия, Китай, Иран, Русия или за колективната отбрана. За всичко това разбира се ще стане въпрос днес в чисто новата централа на атлантическия алианс, въпреки че партньорите на американския президент продължават да критикуват неуместността и смесването на темите.

"Уважавайте съюзниците си, в края на краищата те не са толкова много", обърна се преди ден към Тръмп един друг Доналд - председателят на Европейския съвет, полякът Доналд Туск, припомня "Фигаро".

Безцеремонният тон на Тръмп може да навреди на НАТО и да помогне на Путин

Американски президенти са призовавали и преди европейските страни да отделят повече пари за отбрана. Сега обаче някои в НАТО се опасяват, че многократните безцеремонни искания на Тръмп може да навредят на духа на организацията, подпомагайки плановете на руския президент Владимир Путин, когото обвиняват в стремеж за дестабилизиране на Запада, отбелязва Би Би Си. Някои изразиха опасения за самото бъдеще на НАТО, а германският канцлер Ангела Меркел загатна, че е възможно Европа повече да не може да разчита на американския си съюзник.

Лидерите от НАТО трябва да обяснят на Тръмп, че в един неспокоен свят е нужна сигурност, за да се гарантира, че сключените споразумения ще са трайни, посочва в редакционна статия британският в. "Гардиън".

Бившият директор на американското ФБР Джеймс Коми каза за Тръмп, че прилича повече на главатар на банда, отколкото на демократичен политик. Според опита на Коми Тръмп е водач, който изисква клетва за вярност, иска абсолютен контрол, злоупотребява с лъжи и твърдо се придържа към мирогледа "ние срещу тях". За съжаление тези негови черти несъмнено ще се проявят и на срещата на върха на Северноатлантическия алианс в Брюксел, прогнозира вестникът.

Рекет срещу закрила

Туитовете на Тръмп разкриват лидер, решен да упражни върху алианса рекет срещу закрила. Президентът иска да изнудва военните си партньори за пари, иска срещата да се сведе до установяване кой харчи и кой - не по 2 процента от БВП за отбрана. А ако партньорите откажат да платят? Е, остава заплахата - за потенциални търговски войни или възобновяване на предизборното обещание Вашингтон да се откаже от ангажимента да се притече автоматично на помощ на съюзниците в НАТО, ако бъдат нападнати. Както каза Коми - като да си имаш работа с мафията.

Двата основни стълба, които определят мястото на Европа в света, са основаващият се на правото световен ред и трансатлантическият алианс. Тръмп ще установи, че европейците не могат да избират между двете.

Редът не може да бъде налаган. Той трябва да бъде приет. Тръмп обича да мисли за политиката като за бизнес, но той няма да сключи ползотворни, трайни споразумения със съюзниците си - и с враговете - без правила, които се спазват от всички, предупреждава "Гардиън".

 
Разходите за отбрана 
 
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се готви отново да поиска Европа и Канада да увеличат разходите за отбрана, въпреки че за съюзническите армии вече са обещани още милиарди долари. Този въпрос се очертава и като една от основните теми на форума. 
 
През 2014 г. НАТО прие всяка държава членка да повиши военния си бюджет до 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2024 г., а общо от 2015 г. разходите на Европа и Канада са нараснали с почти 90 млрд. долара.

 
Само две трети от 28-те съюзника, като се изключат САЩ, обаче имат реалистичен план как да достигнат равнището от 2 процента през 2024 г., казват дипломати от НАТО. През 2017 г. Вашингтон е похарчил 3.57 процента от БВП за отбрана, отбелязва Ройтерс. 
 
Европейските представители обаче поддържат становището, че макар и американските отбранителни разходи да представляват 70 процента от общия сбор на военните бюджети на съюзническите правителства, едва 15 процента от разноските на САЩ отиват за натовска отбрана в Европа. 
 
Вашингтон плаща около 22 процента от разходите за поддържане на НАТО, включително на централата и съвместно финансирана техника като, например, разузнавателните самолети АУАКС.
 
Следва разбивка по държави на най-добре и най-зле представящите се по този показател въз основа на данните на Организацията на Северноатлантическия договор.
 
Отличниците 
 
Великобритания от няколко години поддържа военен бюджет от малко над 2 процента и се очаква да е така и през тази. Но Тръмп опита да запази натиска, определяйки заложената от НАТО цел като "едва минимума".
 
В писмо от миналия месец на министъра на отбраната на САЩ Джеймс Матис до британския му колега Гавин Уилямсън той заплаши, че Великобритания ще бъде заменена от Франция като най-близкия военен съюзник на Вашингтон, ако Лондон не увеличи още военните си разходи.
 
Франция възнамерява да увеличи военните си разходи с над една трета до 2025 г., което определено я поставя на пътя към това да постигне целта от 2 процента и да получи одобрението на Тръмп. През 2018 г. Париж ще похарчи 1,81 процента от БВП за отбрана.
 
Гърция е друга страна, отделяща големи средства по това перо, като я изпреварват единствено САЩ - за 2017 г. тя е похарчила 2,38 процента от БВП за отбрана.
 
Притеснени след руското анексиране на Крим през 2014 г., Полша и Естония също са точно на границата от 2 процента, докато Латвия, Литва и Румъния се очаква да влязат в тази група тази година според правителствените им планове за 2018 г.
 
Германия – основен проблем на Тръмп
 
Германия е най-голямата тревога на Тръмп с вложени 1.24 процента от своя БВП за 2017 г. в отбрана и по оценки ще инвестира толкова и през 2018 г.
 
Макар и заделяното от Берлин да се увеличава, федералната република няма да изпълни целта на НАТО през 2024 г., като вместо това очаква да увеличи разходите си до 1.5 процента до 2025 г.
 
След години на понижаващи се разходи след края на Студената война технически дефекти и липса на резервни части намалиха бойната готовност на германските подводници, военни самолети и други типове въоръжение.
 
С оглед на големината на германската икономика, ако целта от 2 процента бъде постигната, обаче ще бъдат задминати Франция и Великобритания и ще бъде предизвикано безпокойство сред европейските съседи заради наследството от двете световни войни.
 
В очите на президента на САЩ други нарушители са Канада и Норвегия, макар че Отава възнамерява да увеличи бюджета си за отбрана с близо три четвърти през следващото десетилетие.
 
Най-големите нарушители
 
Три съюзника се очаква да похарчат по-малко от 1 процент от своя БВП за отбрана през 2018 г.: Белгия (0.93 процента), Люксембург (0.55 процента) и Испания (0.93 процента).
 
По-рано този месец белгийският премиер Шарл Мишел получи писмо от правителството на Тръмп с искане страната му да повиши разходите си, но министър-председателят заяви, че не е "много впечатлен". Белгия възнамерява да увеличи средствата по това перо до 2030 г. и се готви да похарчи милиарди за нови изтребители. 
 
Италия и Испания, чиито икономики бяха сериозно отслабени от кризата в еврозоната, няма да постигнат заложените цели до 2024 г., а Унгария планира през 2026 г. 
Още по темата
Още от Свят

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?