Стопанската академия не е изключение, а еманация на пороците във висшето образование

Фиктивни студенти, обръчи от фирми, схеми за източване на субсидии, професори на конвейр са само част от дефектите на системата

Стопанската академия не е изключение, а еманация на пороците във висшето образование

Осемте години порочно управление на Стопанската академия в Свищов в двата мандата на Величко Адамов, които завършиха със спорен избор на нов ректор и последвалия екшън с назначаването на служебен ректор, бойкотиран от старото ръководство, са не просто емблема за едно управлявано като феодално владение висше учебно заведение, а и на дефектите на българското висше образование.

Завършващи без никога да са посещавали лекции студенти, порочно финансово управление, при което поръчките отиват в "обръчи от фирми", кариерно израстване с преписани научни трудове, управление със сила и заплахи към академичния състав и уволнение на всеки, дръзнал да се противопостави на режима.

Това бяха само част от скандалите през двата ректорски мандата на Величко Адамов. Но в различна степен те са присъщи на почти всички висши училища.

Такава е цената на дълго отлаганите реформи във висшето образование, приемането на частични и необмислени промени като Закона за академичния състав, довел до производството на професори "на килограм" и разбирането, че "академичната автономия" е да третираш университета като бащиния, докато си на власт.

Академична и финансова власт в едно – очаквано порочна комбинация

Едно от ярките проявления на управленския подход "Адамов" стана търг за ремонти на студентските общежития, спечелен от фирма, свързана с Красимир Георгиев, известен още като лобиста в съдебната система – Красьо Черния. Връзката между двамата не се изчерпва с бизнес-партньорството, тъй като докато близки до Георгиев фирми ремонтират общежитията, той прави докторантура и негов научен ръководител е ректорът.

Един от изнеслите тази информация преподаватели – асистент Калин Костов бе уволнен, а останалите бяха подложени на психически тормоз, какъвто през годините е упражняван върху всеки, имал неблагоразумието да се противопостави на ректора.

Събитията от последните дни също не минаха без заплахи от страна на хората на Адамов, че всеки, който не го подкрепи във войната със служебния ректор, ще бъде уволнен. Пример за това, че академичната автономия се разбира от някои ректори като "недосегаемост", а не като гаранция за плурализма и толерантността към различното мнение.

Макар при тази, а и при десетки други поръчки действително да са открити нарушения от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, последствия за ректора няма. Той е пазен от "академичната автономия".

Едно от предложенията, които от години се обсъждат около вечно предстоящата реформа във висшето образование, е разделянето на академична от финансова власт. Или иначе казано – ректорите да се грижат за обучението на студентите и кариерното израстване, а стопанската дейност да се повери на специален борд, който отговаря пред министъра на образованието.

Разбираемо, ректорите бягат от тази идея като "дявол от тамян", а заради силната съпротива държавата на свой ред не смее да я наложи. Отново за да не я обвинят, че погазва университетската автономия.

Така макар, че държавата финансира десетките държавни висши училища и е логично да упражнява контрол над изразходването на субсидиите под една или друга форма, това не се случва.

Финансирането "на калпак" е на път да отпадне, но плодовете му ще се берат дълго

Самото финансиране на университетите е другата болна тема за висшето образование. Едва през последните години беше въведено допълнително финансиране за качествените университети и специалности, като за основа се ползват данни от рейтинговата система: на университетите. Тепърва качеството ще взима все по-голям превес при финансирането на висшите училища, ако бъдат приети наскоро предложените от МОН промени в Закона за висшето образование, които предвиждат държавата да финансира само определени специалности според потребностите от кадри, а който иска да учи нещо различно, да финансира изцяло сам обучението си.

Сега финансирането във висшето и средното образование е на принципа "парите следват ученика/студента". Държавата субсидира висшите училища като плаща определена издръжка, която е различна за различните специалности, а университетът събира останалото под формата на такса от студентите.

Финансирането "на калпак" отдавна се критикува от експерти, тъй като не стимулира по никакъв начин качественото обучение. Университетите нямат полза от скъсани или напуснали студенти и не липсват случаи, в които с дипломи се сдобиват хора, които въобще не посещават лекции. А това как се взимат изпити е тема, от която отдавна трябваше да се поинтересуват антикорупционните служби.

Дори тези практики някога някак да бъдат пресечени, плодовете им ще бъдат брани още дълго време, тъй като междувременно с напълно легални дипломи за висше образование са се сдобили незнайно колко хора, които не са стъпвали в университет.

Фолкпевица и митничари сред фиктивните студенти, източване на субсидии със задочници

Стопанската академия и в това отношение дава "достоен пример". През 2009 година фолкпевицата Магда, също близка по онова време до Красьо Черния, се оказа отличничка по финанси в академията, без преподавателите и студентите да са я виждали някога. След избухването на скандала самородният финансов талант Магда бе изключена. Сред "фиктивните" студенти на Свищовската академия са и двама митничари. Случаят се разбра, след като те бяха уволнени заедно с 14 други техни колеги от Ваньо Танов през 2013 г. заради съмнения за фалшиви дипломи.

Едва ли има съмнение, че и до днес на много други позиции в държавата се трудят кадри с подобни дипломи, издадени  и от други висши училища.

Покрай скандалите със смяната на властта в Стопанската академия през последните седмици също излязоха данни за злоупотреби, като например, че двайсетина служители на висшето училище, сред които помощник-готвач, чистачки и портиер, са записани като студенти-задочници.

Според преподаватели бройките на редовните студенти се запълват със задочници, с което държавата бива ощетявана с милиони левове годишно, тъй като издръжката на един задочник е три пъти по-малка от тази на редовен студент. В същото време задочната форма е по-атрактивна, тъй като не изисква редовно посещаване на лекции и за да не превишава квотата си от задочници, академията ги обучава фиктивно в редовна форма.

Феноменът "професор на 35" и ректор, станал професор с плагиатство

Една от малкото наченки на "реформа" във висшето образование през последните години беше закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК), с което научното и кариерно израстване беше децентрализирано и беше дадено правото да се извършва автономно от всеки университет.

Закриването на ВАК беше приветствано от много учени заради имиджа ѝ на архаична комунистическа структура, но либерализирането на процесите по кариерно израстване родиха нов Франкенщайн. Стана възможно всеки да се окичи с мечтана титла, стига да е близък до академичното ръководство или да може да предложи нещо в замяна.

В резултат на това през последните четири години бяха произведени 1414 нови професори или средно по един професор на ден, което е двойно повече спрямо предходния четиригодишен период.

Стопанската академия в Свищов даде челен пример и в това направление, показвайки как ректорът може сам да си организира конкурс и да стане професор с доказано плагиатстван научен труд. Но какво ли може да го спре, щом още преди да стане професор се подписваше като такъв, заради което 1600 студенти от учебното заведение се оказаха с незаконни дипломи?

През 2001 г. Величко Адамов е хванат от ВАК да преписва, но вместо да понесе санкции остава на работа, в последствие става ректор, а през 2012 г. вече е професор със същите крадени научни трудове в собствения си университет при действието на новия Закон за академичния състав. Научното жури, което му присъжда титлата, е с трима членове на академията, назначени лично от Адамов, както и учени от Украйна, Молдова и Румъния.

Под неговото покровителство приемникът му Теодора Димитрова става професор на 35 години- нещо, което би било похвално, ако става въпрос за изявен и прославил страната с научните си публикации млад учен. Преподавателите от академията обаче свързват шеметната ѝ кариера изцяло с протежирането ѝ от Адамов. Преди две години Димитрова става професор, а на 31 се издига до зам.-ректор на академията, само осем години след като я е завършила.

Сега образователното министерство предлага промени в академичното израстване, като въведе национални критерии за придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности.

Тези и много други дефекти във висшето образование са известни години, а за реформи все не стигат смелост и време. Съпротивата в академичните среди срещу някои промени е огромна, а обвързаността на университетите с властта бетонира статуквото.

Бивши и настоящи политици, магистрати, служители на специалните служби намират все по-често своя пристан като преподаватели в български университети, а докторските и професорските звания са нещо като задължителен атрибут към новото им амплоа.

В същото време ректори, превърнали университетите във феодални владения, експлоатират както намерят за добре "университетска автономия", необезпокоявани от държавните институции.

Решаването на част от проблемите е заложено с промените в образователните закони, предлагани от МОН. Дали и как ще се случи някаква реформа, е въпрос с много неизвестни: пътят на законите е дълъг, а срещу дълбоките промени има силни интереси, които ще разколебават и без това немощната политическа воля на законотворците. Справка – ходът на стартиралата съдебна реформа.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне
Реформирай това!

Проектът "Реформирай това!“ ще следи провеждането на управленски реформаторски мерки. Имаме амбицията да "реформираме“ и медийния подход към случващото се като сбор от отделни събития, за сметка на самите процеси.

Ако имате позиция, мнение или въпроси, с които да допринесете към темата, може да се свържете с нас тук.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟Реформирай това!“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България (www.ngogrants.bg).

Още по темата

Още от Реформирай това!

Трябва ли да се отворят ресторантите?