Стопанската камара алармира за тотален срив на чуждите инвестиции у нас

Българската стопанска камара (БСК) изнесе във вторник катастрофични данни за състоянието на чуждите инвестиции у нас.

За последното десетилетие – от 2007 г. до 2017 г., преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната са се сринали тотално – от 17.7 млрд. лв. през 2007 г. на 1.8 млрд. лв. през 2017 г., заяви изпълнителният председател Радосвет Радев.

Вложенията падат 10 пъти

За периода 2007 – 2017 г. годишният поток на чуждите вложения у нас намалява почти 10 пъти, като достига най-ниското си ниво през 2017 г., в размер на 1.8 млрд. лв. или 1.9% от БВП. Според зам.-шефа на БСК Камен Колев за добро ниво на ПЧИ в една страна се смята те да бъдат от порядъка на 10% от БВП (тоест около 10 млрд. лв. при сегашния БВП на България).

От 2010 г. насам годишно у нас се регистрират нови инвестиции за около 2-3 млрд. лв. Изключения правят 2015 г., когато вложенията се качват до по-солидна сума – 4.8 млрд. лв., а също и 2017 г., когато се отчита спад под 2 млрд. лв.

Според анализа на БСК пикът на инвестициите у нас през 2007 г. и 2008 г. - съответно 17.7 млрд. лв. и 13.2 млрд. лв., се дължи на присъединяването на България в ЕС, а не на финансовия балон, раздут по целия свят преди да избухне финансовата криза.

"В резултат на влизането на България в ЕС през първите години от членството на страната (2007 г. и 2008 г.) инвестициите са над 10 млрд. долара годишно. Тенденцията е аналогична и в съседна Румъния, в която инвестициите през 2007 г. и 2008 г. бележат рекордни стойности", пише в анализа.

България е най-зле

Според стопанската камара всички страни от региона са влошили показателите си и привлекателността си за чуждестранни инвестиции в резултат от световната финансова криза и международната конюнктура, но спадът в България е най-осезаем.

"Докато в Турция, Румъния и Хърватия намаляването на обема инвестиции е наполовина спрямо обемите от 2007 г., то в нашата страна спадът на инвестициите е 12 пъти спрямо 2007 г. Страната ни е на последно място по обем на инвестиции от изследваните съседни страни и след Сърбия и Хърватия по интензитет на инвестициите", твърди БСК.

Парите от емигрантите надхвърлят инвестициите

Според камарата за пренебрежимото ниво на ПЧИ у нас през последните години говори и фактът, че техният обем е съизмерим със средствата, постъпващи от емигрантите, които са на стойност 2.25 млрд. лв. през 2017 г.

"През 2017 г. парите, изпратени от наши сънародници в чужбина, вече сериозно надхвърлят размера на преките чужди инвестиции. БНБ отчита преводите над 2000 лв., като внесените по-малки суми и тези в брой никой не отчита. Тези пари най-вече отиват за потребление, само малка част са за инвестиции, но и така имат положителен ефект върху икономиката", каза Камен Колев.

За първото полугодие на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. спадът на инвестициите се задълбочава и обемът им е два пъти по-нисък (487 млн. евро спрямо 246 млн. евро).

Водещ инвеститор през 2017 г. у нас е Холандия (885 млн. евро), следвана от Германия и Швейцария – с около 180 млн. евро всяка. С добри позиции са и съседните страни – Турция и Гърция – с по около 80 млн. евро всяка.

Нужни са големи инфраструктурни проекти

Според БСК положителна тенденция е нарастването на дела на инвестициите в преработващата промишленост. Освен в тази индустрия по-големи дялове на ПЧИ отчитат секторите на търговията и ремонта на автомобили, недвижимите имоти, банковите услуги и застраховането.

Камарата посочва още, че е тревожно състоянието на деинвестициите, тоест отрицателните инвестиционни потоци – например при производството на електрическа енергия, професионални и научни дейности и добивна промишленост.

Сред факторите, които пречат на чуждите инвестиции у нас, стопанската камара изтъкна липсата на квалифицирани кадри, лошата инфраструктура, утеждената бизнес среда, бавния процес на обявяването на фалити, мудното правораздаване, корупцията и др.

БСК смята, че могат да се вземат мерки, които да подобрят средата – квалификация на кадрите, внос на работна ръка, увеличаване на ролята на търговския арбитраж и др. Според Радосвет Радев, за да се вдигне нивото на ПЧИ у нас, трябва да се реализират големи инфраструктурни проекти чрез концесии или публично-частни партньорства. Такава мярка по думите му би била и изграждането на АЕЦ "Белене".