Стопанската неяснота за АЕЦ ""Белене""",N

Преди

През 1990 - 1991 г. мотивите за спирането на проекта за АЕЦ "Белене" бяха в крайна сметка икономически. И експертизата на БАН (1990 г.), и разглеждането на старата преписка във Великото Народно събрание (останало от предишното събрание), комисията по опазване на околната среда (1990 - началото на 1991 г.) стигнаха до извода, че:

а) не е ясно дали икономиката се нуждае от тази мощност и б) дори и да има нужда, няма средства.

Становището на екипа на БАН имаше едно допълнение - че строителството на "Белене"е и обществено неприемливо, т.е. общественото мнение бе против.

И БАН, и комисията нямаха на практика други аргументи, освен посочените. Иначе казано, основания за отрицателните становища, произтичащи от гледище на опазването на околната среда и сеизмичен риск, не бяха намерени. "Политически" опасения - освен посоченото обществено настроение - също нямаше.

Сега

През миналата седмица се състояха предварителните разговори с потенциалните участници в проекта за (повторно) изграждане на АЕЦ "Белене", а през тази започна обсъждането на начинанието по същество.

Аргументите в полза на осъществяването са в действителност същите: общото заключение на Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) е подобно на това на БАН от 1990 г. - няма съществени рискове на състоянието на околната среда.

Проведените проучвания на общественото мнение показват общо взето много положително отношение. Това развитие е обяснимо.

Разбира се, за проект като този е добре тези изводи да бъдат потвърдени и от други източници. Но е очевидно, че правителството бърза. Планира се обществените обсъждания да свършат през първата седмица на май, а в началото на седмицата премиерът спомена, че изграждането на "Белене"би трябвало да започне до края на годината.

За разлика от преди, икономическите аргументи са крайно недостатъчни.

Освен това АЕЦ "Белене" има и морално-политически аспект: в година преди избори е необходимо широко политическо съгласие за предприемането на такъв проект. Причината е очевидна: тези които днес подпишат договори за "Белене", след година могат да не отговарят за управлението на страната.

Елементарният преглед на поведението спрямо сроковете за извеждане на експлоатация на блоковете 3 и 4 в Козлодуй, на конкурсите за ОВОС на "Белене"и на аргументацията "за" показва, че отношението на това правителство към проекта е почти религиозно , много по-идеологическо от нагласите на правителството на Андрей Луканов.

Стопанската неяснота

Известни съображения по повод икономическият смисъл на проекта бяха изказани на 26 април, при обявяването на стопанските идеи от предизборната програма на НДСВ. Стана ясно, че министърът на финансите "разглежда положително" въпроса за евентуални правителствени гаранции за проекта.

На 27-ми, на кръгла маса на Центъра за икономическо развитие, бяха разпространени някои допълнителни (в сравнение с познатите от ОВОС) икономически аргументи - най-вече една графика за съотношението на маргиналните разходи за производство на електроенергия в България и други страни.

Основният мотив за проекта "Белене"е, че - независимо от срока на извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 в Козлодуй - има два сценария: или да се изградят заместващи мощности, или да се купува електроенергия (за покриване на липсващите количества).

Засега обаче не може да се смята за доказано нито че такива количества ще са необходими, нито че вносът ще бъде по-неизгоден от евентуално вътрешно производство (от АЕЦ "Белене"). Ръстът на потреблението не е известен, а ефектът от по-малкото разпиляване на електроенергия е поне равен на мощността на един реактор (от 1000 мегавата).

Размерът на държавните гаранции, били те преки или чрез договор за изкупуване на електроенергия от новата централа за период от 15-20 години, също не е ясен. Затова и бъдещите изпълнители не могат да предложат своите условия и договорят своите цени за изпълнение на проекта.

Няма и сценарии за цените за повторно обогатяване и евентуално складиране на отработеното гориво.

Исторически най-близката цена за изграждане на подобна централа (с един реактор) е 2,7 милиарда евро (АЕЦ Темелин). По неизвестни причини за "Белене"се цитират и по-ниски цифри, например 1,5 милиарда евро.

Крайно неясен е и още един основен аргумент - сравнението на маргиналните разходи за производството на един мегават/час електроенергия с тези разходи в други страни. Нито един от параметрите на тези изчисления не е разкрит пред публиката: нито какви мощности и инвестиции са заложени, нито какъв е времевият период на направените сметки.

Освен тези неясни сметки, няма оценка и на външното търсене. Всъщност те не биха могли и да бъдат направени за краткият период, определен за подготовка на концепцията. Освен това данните за вътрешния пазар са предимно от периода 2002-2003.