Стоте дни на Буш или истинското лице на лошия американец

"Няма значение дали гласувахте за мен или не, аз ще направя всичко, което зависи от мен, за да отстоявам вашите интереси и да заслужа вашето уважение".

Три месеца след обещанията, които Джордж У.Буш даде на разединената нация след оспорваните президентски избори, се оказа, че е удържал само на думата, която даде на концерните.

От първия ден, когато зае президентския пост, Буш започна да се отплаща на онези, които отвориха кесията с пари, за да може той да влезе в Белия дом. На петролната промишленост се разрешава да монтира сонди в природния резерват Аляска, на дървосекачите Буш възнамерява да предостави държавни гори, а на оръжейниците да подари огромна програма за противоракетна отбрана. Увеличиха се стойностите на допустимото количество арсен в питейната вода, отменен бе законът за защита на работното място, инициативата на Буш за намаляване на емисиите от въглероден двуокис потъна в архивите.

"Бизнесът е бизнесът на Буш", гласи лаконичният коментар на Ню Йорк Таймс. Дори на американците им се зави свят от скоростта, с която най-влиятелният човек в света свали маската си и показа, че е марионетка на деловите среди. Според анкета на Вашингтон Пост от началото на април 61 процента от американците смятат, че Буш защитава по-скоро интересите на индустриалците, отколкото на средния американец. Мнението им се покрива с това на консерваторите. Фондация Херитидж аплодира екипа на Буш и го нарече по-последователен поддръжник на рейгъномиката от самия Рейгън.

Останалият свят наблюдава с тревога процесите в САЩ. Защото умереният тон на някои членове на крайно консервативния кабинет, като държавния секретар Колин Пауъл, едва ли може да вземе връх над тона на опитните ястреби около вицепрезидента Дик Чейни и министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд.

За рекордно кратък срок Буш настрои света срещу себе си с безцеремонното си държание. Лошият американец показа истинския си лик. Първо бяха бомбите срещу Багдад, после пренебрежителните думи по адрес на Русия и експулсирането на шпиони. Мирният диалог с палестинците и ирландците, по който така се увличаше Клинтън, бе забравен.

Последва силно критикуваният отказ от Договора за климата от Киото, мотивиран с думите, че е във вреда на икономиката на САЩ. С това се даде сигнал да се работи единствено за интересите на Америка. За да оправдае плановете за въоръжаване, с което възнамерява да компенсира икономическия спад, Буш дори извади от архива студената война. Бившите държави от източния блок не били вече стратегически партньори, а съперници и дори потенциални агресори.

В аферата около американския шпионски самолет, кацнал принудително в Китай, Буш пое един колкото арогантен, толкова и дилетантски курс и на косъм се размина от криза - първо се държеше безсрамно, после помирително, а след освобождаването на екипажа - пак безсрамно.

Демократите със закъснение мобилизираха силите си, след като първоначално чарът на тексасеца разсея вниманието им. Независимо от републиканското мнозинство в Камарата на представителите и патовата ситуация в Сената те успяха да осуетят двата основни проекта на Буш. Пакетът от мерки за данъчни облекчения на стойност 1,6 трилиона долара бе намален на 1,2 трилиона, а реформата в образованието - значително видоизменена.

Впечатляващото в случая е безразличието, с което Буш посреща пораженията си. На 54-годишния политик му липсва онази душевна нагласа на кръстоносец, типична за Роналд Рейгън, който заклеймяваше империята на злото. Той дори не се опита да спаси своята програма за образованието. Не потърси дори по телефона сенатора Джеймс Джефърдс, за да го спечели за данъчната си реформа. За какво Буш всъщност излезе на ринга, се питат в САЩ.

Знае се, че Буш не е човек на живота като Клинтън. Вечер точно в 18 часа приключва работното време на най-влиятелния човек в света. По време на бомбардировките срещу Багдад той пътуваше. Когато някакъв психопат извади оръжие в 11 часа предиобяд край Белия дом, Буш се занимаваше с фитнес. Когато посрещнаха най-тържествено екипажа на шпионския самолет, Буш посрещаше Великден в ранчото си в Тексас.

Буш се плаши от стреса и светлината на рампите и то съвсем основателно. Без аутокю и изключително старателна подготовка появите му пред обществеността най-често са като номера на клоун.

Богати американци като спекулантът Джордж Сорос се изказаха пространно срещу неприличните данъчни облекчения за богатите. Много църкви се противопоставиха на плана на Буш, който прехвърля върху тях социалните задължения на държавата. Според наблюдатели няма да мине много време и политическият и икономическият авангард по Западното и Източното крайбрежение ще се опълчи срещу правителството и каубойските му маниери.

През 2002 г. ще има частични избори за Сенат, ще бъдат разпределяни 20 меса на републиканци и 13 - на демократи. И тогава картите може отново да бъдат размесени.