Стотици милиони са изхарчени за е-управление, но видим резултат няма

Как приемате идеята на президента Росен Плевнелиев за самостоятелна агенция за е-управление? Има ли необходимост от такава структура?

 

Всъщност се оказа, че президентът Плевнелиев не е бил разбран правилно и, както сам разясни в свое интервю, не е имал предвид създаването на нова административна структура, която да отговаря за е-управление. Факт е, че нямаме нужда от нови структури, а от това съществуващите да си вършат работата.

 

Абсолютно съм съгласен с президента, че е необходима структура на най-високо равнище, която решително да налага правилата. Говорих за това две години и като директор на дирекция е-управление.

 

Затова се радвам, че през септември 2011 г. по идея на министър-председателя Бойко Борисов беше създаден Съветът за електронно управление, който си върши работата. Смятам, че държавната политика в областта на е-управлението получи отдавна необходимата скорост. За първи път на практика проектът за е-правителство е в дневния ред на държавата като топ приоритет.

 

Каква работа върши в момента Съветът за електронно управление?

 

Ако трябва да бъда точен, ще цитирам неговите функции - съветът подпомага МС при осъществяването на политиката за електронно управление, съгласува проектите на секторни стратегии за електронно управление, координира и контролира изпълнението на тези стратегии, съгласува прогнозни програмни бюджети на институциите, насочени към реализиране на политиката за електронно управление.

 

Това, което практиката от вече 8 месеца функциониране показа, е, че работещият модел е факт - на свои заседания съветът изслушва и приема редица важни документи, без които не може да се придвижи нито един проект. Сред тях са доклади на Постоянната работна група по е-управление (ПРГЕУ), в състава на която влизат ИТ-директорите на всички министерства и най-важните държавни агенции. И ще ви дам примери:

 

Съветът разгледа и прие доклад от ПРГЕУ за текущото състояние и ангажиментите за развитие през 2012 г. на информационните системи в централната администрация. Приет е и докладът за необходимостта от провеждане на централизирана обществена поръчка за доставка на унифицирана справочно-информационна система за нуждите на администрацията, за да се спре практиката за поръчки на парче от всяка администрация, което неминуемо вдига цената. Важен момент беше и обсъждането на необходимостта от определяне на единен системен интегратор за нуждите на е-управление и т.н.

 

Какво става с търга за е-правителство за връзката между регистрите - има ли обжалвания, сключени ли са вече договори с изпълнителите на отделните лотове?

 

В периода 14-18 май бяха изпратени уведомителни писма до фирмите, които спечелиха съответните обособени позиции по петте лота на първия голям проект за е-правителство тази година – “Развитие на административното обслужване по електронен път”.

 

В момента компаниите събират документите, изискуеми по закон, и необходими, за да се пристъпи към подписване на договорите. Крайният срок за представяне на тези документи е 30 май 2012 г. Очаквам най-късно в началото на юни договорите да бъдат подписани.

 

Що се отнася до обжалванията, има едно по обособената позиция за изграждането на връзка между регистрите. Това е една от най-важните дейности в проекта и се надявам, че не сме свидетели на поредната демонстрация на това, че някой просто за пореден път не иска да се случат нещата в областта на е-правителството.

 

Не ми се иска да вярвам, че има някой, които не иска българските граждани да продължават да не могат да използват възможностите на днешните информационни и комуникационни технологии при общуването си с администрацията.

 

В крайна сметка осъществяването на тези проекти ще спре практиките гражданите да продължават да се редят на опашки пред администрацията, да представяме данни и информация по няколко пъти, с които администрацията отдавна разполага и т.н. Едно обжалване обаче не може да стопира процеса, просто може малко да го забави.

 

Кога е-управление в България ще заработи по модела, познат в Естония? Какво трябва да се случи, колко средства са необходими, кога ще приемете пътната карта?

 

В Естония е-управлението работи, защото имат връзка между информационните системи на администрациите, между ключовите регистри в държавата. Както вече казах, и у нас това ще се случи, реализирайки лот 2 от проекта, който вече споменах. Това е едното задължително условие.

 

Другото е наличието на електронна идентичност на всеки гражданин, което е цел на единия от лотовете по втория голям проект - “Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното правителство”. В момента тече оценяване на подадените оферти и очаквам до края на юни да станат ясни резултатите.

 

Що се отнася до това какво друго трябва да се случи, мисля, че е ясно - отделните администрации в лицето на министерствата, агенциите и общините, трябва да електронизират административните услуги, които предлагат на своите потребители. Това е тяхна отговорност. Ние в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията създаваме условия тези услуги да бъдат интегрирани с централните системи на е-управлението. Но не бива да се очаква, че министерството ще разработи всички електронни услуги в държавата

 

Относно Пътната карта – това е много амбициозен документ, който представя плана за действие на България до 2015 г. за реализация на общата стратегия за е-управление. Този документ е факт, тече съгласуване с всички референтни институции.

 

И тъй като работим в предизвикателни финансови условия, предварителното обсъждане с колегите от Министерството на финансите е задължително. Уверен съм, че съвместно ще намерим балансирания подход за финансиране на един от основните приоритети на правителството – е-управление. Този документ е представен и на браншовите организации от ИТ сектора.

 

Пътната карта обхваща конкретни проекти за повече от 200 млн. лв. Държавният бюджет няма как да отдели такива средства в момента. Затова сме поставили акцента на оперативните програми както до края на този програмен период, така и в следващия. От разговорите, които водим за следващия програмен период, става ясно, че ще има достатъчно средства за такива проекти.

 

Колко средства досега са налети в е-управление на страната?

 

Това е тема, по която се спекулира много. Не бих искал да съм част от спекулиращите, но мога да потвърдя, че наистина са похарчени значителни средства – стотици милиони лева. Което не би било съществения проблем, ако имаше видими резултати срещу тези суми.