Стотици милиони са изхарчени за е-управление, но видим резултат няма

Няма нужда от нова агенция за е-управление, казва Валери Борисов, зам.-министър на информационните технологии

Валери Борисов, Сн. БГНЕС

Как приемате идеята на президента Росен Плевнелиев за самостоятелна агенция за е-управление? Има ли необходимост от такава структура?

 

Всъщност се оказа, че президентът Плевнелиев не е бил разбран правилно и, както сам разясни в свое интервю, не е имал предвид създаването на нова административна структура, която да отговаря за е-управление. Факт е, че нямаме нужда от нови структури, а от това съществуващите да си вършат работата.

 

Абсолютно съм съгласен с президента, че е необходима структура на най-високо равнище, която решително да налага правилата. Говорих за това две години и като директор на дирекция е-управление.

 

Затова се радвам, че през септември 2011 г. по идея на министър-председателя Бойко Борисов беше създаден Съветът за електронно управление, който си върши работата. Смятам, че държавната политика в областта на е-управлението получи отдавна необходимата скорост. За първи път на практика проектът за е-правителство е в дневния ред на държавата като топ приоритет.

 

Каква работа върши в момента Съветът за електронно управление?

 

Ако трябва да бъда точен, ще цитирам неговите функции - съветът подпомага МС при осъществяването на политиката за електронно управление, съгласува проектите на секторни стратегии за електронно управление, координира и контролира изпълнението на тези стратегии, съгласува прогнозни програмни бюджети на институциите, насочени към реализиране на политиката за електронно управление.

 

Това, което практиката от вече 8 месеца функциониране показа, е, че работещият модел е факт - на свои заседания съветът изслушва и приема редица важни документи, без които не може да се придвижи нито един проект. Сред тях са доклади на Постоянната работна група по е-управление (ПРГЕУ), в състава на която влизат ИТ-директорите на всички министерства и най-важните държавни агенции. И ще ви дам примери:

 

Съветът разгледа и прие доклад от ПРГЕУ за текущото състояние и ангажиментите за развитие през 2012 г. на информационните системи в централната администрация. Приет е и докладът за необходимостта от провеждане на централизирана обществена поръчка за доставка на унифицирана справочно-информационна система за нуждите на администрацията, за да се спре практиката за поръчки на парче от всяка администрация, което неминуемо вдига цената. Важен момент беше и обсъждането на необходимостта от определяне на единен системен интегратор за нуждите на е-управление и т.н.

 

Какво става с търга за е-правителство за връзката между регистрите - има ли обжалвания, сключени ли са вече договори с изпълнителите на отделните лотове?

 

В периода 14-18 май бяха изпратени уведомителни писма до фирмите, които спечелиха съответните обособени позиции по петте лота на първия голям проект за е-правителство тази година – “Развитие на административното обслужване по електронен път”.

 

В момента компаниите събират документите, изискуеми по закон, и необходими, за да се пристъпи към подписване на договорите. Крайният срок за представяне на тези документи е 30 май 2012 г. Очаквам най-късно в началото на юни договорите да бъдат подписани.

 

Що се отнася до обжалванията, има едно по обособената позиция за изграждането на връзка между регистрите. Това е една от най-важните дейности в проекта и се надявам, че не сме свидетели на поредната демонстрация на това, че някой просто за пореден път не иска да се случат нещата в областта на е-правителството.

 

Не ми се иска да вярвам, че има някой, които не иска българските граждани да продължават да не могат да използват възможностите на днешните информационни и комуникационни технологии при общуването си с администрацията.

 

В крайна сметка осъществяването на тези проекти ще спре практиките гражданите да продължават да се редят на опашки пред администрацията, да представяме данни и информация по няколко пъти, с които администрацията отдавна разполага и т.н. Едно обжалване обаче не може да стопира процеса, просто може малко да го забави.

 

Кога е-управление в България ще заработи по модела, познат в Естония? Какво трябва да се случи, колко средства са необходими, кога ще приемете пътната карта?

 

В Естония е-управлението работи, защото имат връзка между информационните системи на администрациите, между ключовите регистри в държавата. Както вече казах, и у нас това ще се случи, реализирайки лот 2 от проекта, който вече споменах. Това е едното задължително условие.

 

Другото е наличието на електронна идентичност на всеки гражданин, което е цел на единия от лотовете по втория голям проект - “Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното правителство”. В момента тече оценяване на подадените оферти и очаквам до края на юни да станат ясни резултатите.

 

Що се отнася до това какво друго трябва да се случи, мисля, че е ясно - отделните администрации в лицето на министерствата, агенциите и общините, трябва да електронизират административните услуги, които предлагат на своите потребители. Това е тяхна отговорност. Ние в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията създаваме условия тези услуги да бъдат интегрирани с централните системи на е-управлението. Но не бива да се очаква, че министерството ще разработи всички електронни услуги в държавата

 

Относно Пътната карта – това е много амбициозен документ, който представя плана за действие на България до 2015 г. за реализация на общата стратегия за е-управление. Този документ е факт, тече съгласуване с всички референтни институции.

 

И тъй като работим в предизвикателни финансови условия, предварителното обсъждане с колегите от Министерството на финансите е задължително. Уверен съм, че съвместно ще намерим балансирания подход за финансиране на един от основните приоритети на правителството – е-управление. Този документ е представен и на браншовите организации от ИТ сектора.

 

Пътната карта обхваща конкретни проекти за повече от 200 млн. лв. Държавният бюджет няма как да отдели такива средства в момента. Затова сме поставили акцента на оперативните програми както до края на този програмен период, така и в следващия. От разговорите, които водим за следващия програмен период, става ясно, че ще има достатъчно средства за такива проекти.

 

Колко средства досега са налети в е-управление на страната?

 

Това е тема, по която се спекулира много. Не бих искал да съм част от спекулиращите, но мога да потвърдя, че наистина са похарчени значителни средства – стотици милиони лева. Което не би било съществения проблем, ако имаше видими резултати срещу тези суми.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?