Стотици се поклониха пред паметта на Валери Петров

Снимка: БГНЕС

Стотици се стекоха пред Народния театър "Иван Вазов" в петък, за да се поклонят за последен път пред големия стихоплетец Валери Петров, който си тръгна от този свят на 94-годишна възраст в сряда, оставяйки огромно наследство от лирична и сатирична поезия, невероятните филми, снимани по негови сценарии, любимите на поколения деца книги и уникалните си преводи на пълното творчество на Уилям Шекспир на български език.

Опашка от дошли да кажат "последно сбогом" на невероятния човек и майстор на словото се изви пред театъра.

Във върволицата на поклонението бяха актьори, писатели, поети, художници, общественици и политици като премиера Георги Близнашки, кметът на София,Йорданка Фандъкова и лидерът на ПЕС Сергей Станишев.

Усещането е, че днес не става въпрос за сбогуване, а за последна среща с близък човек, която обаче не е краят, казват голяма част от дошлите да се простят с Валери Петров хора. "Няма как това да е последният ни досег с Валери Петров, защото сътвореното от него е повече от живот", заяви актрисата Татяна Лолова, цитирана от БНР. "Страхотно чувство за хумор! Беше такъв крехък, а такава сила се излъчваше от него, такова лъчение, което не може да не е обляло не само България, но и света", допълни тя.

"Валери Петров излъчваше доброта и беше въплъщение на добротата в нашия живот. Неговата поезия е класика, изучавали сме я и сме израснали с нея", каза пред журналисти служебният министър Георги Близнашки, след като се сбогува с писателя.

Той припомни, че поетът е направил последната редакция на преамбюла - на встъпителния текст, към действащата Конституция на България от 1991 г.

"Валери Петров е в сърцето на всеки един от нас. Денят ни е тъжен, но в същото време сме щастливи и горди от това, че Валери Петров живя и твори тук", каза столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Издателят Иван Гранитски определи Валери Петров като "последния, може би, ренесансов човек у нас - и като творец и като личност".

Бившият председател на БАН акад. Никола Съботинов каза, че ще запомни поета с това, че е "бил близко до народа и с прости думи е говорил големи истини".

Част от хората дойдоха, за да благодарят на твореца за голямата радост, с която е направил дните малко по-чисти.

„Средата на 30-те години, миналият век, той беше най-тихият и уж незабележим. Обаче отвори ли си устата, каже ли две думи, всичко друго млъква. Такъв той си остана цял живот", разказа Стефана Червенкова, с която някога е издавал ученическия вестник, пред Дарик радио.

"Територията, която заемаше Валери Петров е доста голяма. И духовни, и емоционални, и обществени съдби...едва ли днес имаме мярка за това какво беше Валери Петров. Той не е от този свят", каза художникът Светлин Русев.

"Нашите колоси и титани си отиват, нашите устои си отиват, а други не сме създали и това е най-страшното. За него мога да кажа нещо, което казваше моят преподавател по поезия: "Неговите стихове лекуват астма, с тях може да се диша". С Валери Петров се дишаше", сподели поетесата Ива Николова.

"Това, което запомних веднага: „...и сега, когато съм от финала на крачка, дошла ми на гости, глупачка с глупачка!", сподели спомените си и писателят Боян Биолчев.

Споделяне

Още от Общество