Страх главен прокурор пази

Иван Гешев, сн. БГНЕС, архив

След настъпилата политическа криза и сринато доверие управляващите са в силен творчески подем. На този етап произведенията им страдат от липса на нормативни качества, но тази им самоцелност ги прави достатъчни, за да удържат властта до редовните избори догодина.

След бутафорния проект на нова конституция на дневен ред отново е "реформирането" на прокуратурата. В четвъртък народни представители от ГЕРБ внесоха в Народното събрание Законопроект за допълнение на НПК, с който "само чрез въвеждане на нова фигура сред магистратите – прокурор по разследването срещу главния прокурор" следва да бъде гарантирана възможността за независимо разследване срещу главния прокурор. Смесването на наративни с нормативни термини и едностранчивостта на едно такова "разрешение" е вече златен порочен стандарт в популистките хватки на тези нормотворци.

За юридическите "качества" на проекта

Предложението е своеобразно продължение на стратегическата законодателна линия Цачева-Кирилов – да се извършват бавни и неправилни действия относно статуса на главния прокурор, така щото хем да се афишира дейност по изпълнение на препоръките към страната, хем това да е фундаментално грешно и реално да утвърждава мощта на Главния.

Първото действие бе от 2017 г., когато под общ знаменател бяха поставени и председателите на ВКС и ВАС ведно с главния прокурор. Това "разрешение" бе доразвито с проекта на Кирилов от юни и декември 2019 г. като за целта отново бе питана Венецианската комисия, която отрече поставянето под общ знаменател на "тримата големи". Но от цялото пространно становище бе удобно взет един мотив – главният прокурор не би могъл да е "съдия по собственото си дело", тоест практически да се произнася по действия за разследване и обвиняване на себе си.

И година по-късно този принцип е удобно доразвит в нов законопроект, този път без да бъде афиширан на бутафорни съботни заседания на Министерски съвет, а някак по-скромно чрез законодателната инициатива на депутатите. Едно такова разрешение за нов главен над главния постига широкоспектърни вреди:

премахва изцяло необходимостта за отваряне на конституционния дебат, при който в обществото биха отзвучали и други основни проблеми в организацията на съдебната власт като цяло;

ликвидира възможността да бъде търсено решение за утвърждаване на реалната независимост на съдебната власт – постигане като минимум въпросите на съдиите да се решават от мнозинство от съдии, избирани пряко от съдиите;

сломява преодоляването на организационните за самия ВСС дефицити – трябва ли в прокурорската колегия да бъде редуцирано влиянието на главния прокурор, за да се гарантира обективността на прокуратурата по обвинителната ѝ функция, в това число и "освобождаването" на редовите прокурори от личните зависимости от главния;

изцяло маскира проблемите с отчетността на главния прокурор и с постигането на ефективно практически сработващ механизъм за разследване и обвиняване на главния прокурор.

Но нека разгледаме в детайли предложението на ГЕРБ, съпроводено с коментарна част:

създаването на фигурата на "прокурор по разследването срещу главния прокурор", която не е предвидена в Конституцията, а по ранг и функции следва да стои "над" самия ГП, при това с мандат от 7 г. е в разрез с Конституцията. И практически може да бъде отменена от КС, въпреки произнасянето на КС с РКС 11/2020;

предложеното "стоене извън системата на прокуратурата", но същевременно да бъде "част от Прокуратурата на Република България" поражда проблема на какво основание този своеобразен нов едноличен орган ще провежда разследване и обвинителна функция, след като в чл. 127 тези функции са обявени за присъщи на прокуратурата.  Дори и да приемем диспозитива на РКС 11/2020 за това, че монополът на главния прокурор не е абсолютен що се отнася до дела, пряко свързани с него, то монополът на функциите на прокуратурата е;

изборът от пленума на ВСС на новия "прокурор по разследването срещу главния прокурор" по предложение на шестима членове на ПК на ВСС отново ще направи новата фигура изцяло зависима от волята на ГП. Така той няма да бъде "съдия по собственото си дело", но ще има свободата сам да избира кой да го разследва – какво по-голямо удобство от това;

невъзможността на членове на Съдийската колегия да номинират кандидати за предлаганата от нормотворците фигура не съответства на възможността им отстраняването му от длъжност да става и по тяхно предложение.

В проекта има и някои положителни признания в мотивите, които следва да се вземат под внимание. Те не са послужили на законотворците да дадат благоразумно законодателно разрешение, но са важни:

разследващият главния прокурор следва да не бъде под пряката кариерна зависимост от ГП, а това може да бъде постигнато единствено по пътя на преформатиране на ПК на ВСС чрез намаляване на прокурорската квота и засилване на обществената, за да бъде редуцирано влиянието на ГП,

целенасочено отбягват изменение на КРБ, което обаче е наложително. Сега е моментът президентът и неговата администрация да не подминат този факт, заставайки в неуместна изчаквателна позиция.

За обществените "качества" на предложеното

Прокуратурата ще я кара постарому – нищо не се решава, просто се създава още един безотчетен, втори ГП, който обаче в продължение на 7 години може да получава високо възнаграждение без да прави нищо, без да е ясно как ще се контролира дейността му. Да припомним, че същият проблем с разследването и отстраняването стои с председателя на КПКОНПИ, като Апартаментгейт и ситуацията на Пламен Георгиев показаха това.

Де факто сме на път да имаме три свръхсилни и безконтролни фигури в държавата, които реално да изместват центъра на властта, при пълно скъсване на връзката суверен – управление.

За политическите "качества"

Независимостта на българската прокуратура и ГП отдавна е поделена между ДПС и ГЕРБ и един такъв законодателен ход идва да препотвърди взаимното доверие между двете парламентарни сили. Тоест и в бъдеще, особено в контекста на парламентарните избори, ГЕРБ се заявява като надежден партньор – няма да има никакви реформи, а прокуратурата ще остане гарант за недосегаемост на приближените до властта лица и издържана с обществен ресурс бухалка за саморазправа с икономическите съперници и идейни врагове на олигархичните кръгове около ГЕРБ и ДПС и прислужните им патерици като патриоти, АБВ-исти и т.н.

В заключение

Пред пасивните ни погледи България се превръща отново в тоталитарна държава, в която главният прокурор и приближените му административни ръководители и прокурори изпълняват саморазправата с бизнеси и видни обществени фигури по поръчка на силните на деня. Така политическите фигури запазват себе си като удобно ползват структури в прокуратурата при това поддържани с държавен ресурс.

Това насажда манталитета на обслужващ персонал на цялата тази част от съдебната власт. Изходът би бил силно обществено застъпване за инакомислещите в редиците на прокуратурата – да се противят и говорят, за да бъдат те вътрешната съпротива, върху която да стъпи действителна реформа на ПРБ.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?