Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Страх и ненавист в Париж и Брюксел

49 коментара
Страх и ненавист в Париж и Брюксел

Извънредната среща на лидерите на страните от Европейския съюз, преминала миналата седмица под знака на спора около експулсирането от Франция на роми от Румъния и България, накара британският вестник "Файненшъл таймс" в два последователни дни да публикува коментари по темата. В тях проблемът с ромите се разглежда и като симтом за криза в самия ЕС.

Преди няколко години разговарях с лорд Дарендорф, един от големите интелектуалци на своето време, за провалилия се конституционен договор на Европа. Той ми каза да не се тревожа. Европейският съюз поне бил в състояние да предизвика същинска криза. Можело да е и по-лошо, започва коментара си, озаглавен "Страх и ненавист в Париж и Брюксел, Волфганг Мюнхау.

Европейската среща на високо равнище миналата седмица ме подсети за този разговор. Тя беше помрачена от грозна, предизвикала сензация, караница между френския президент Никола Саркози и председателя на Европейската комисия Жозе МануелБарозу по повод депортирането на роми от Франция. Това беше битка, която ясно показа докъде се простира властта на комисията, когато се сблъска с решително национално правителство.

Освен на спадащо въодушевление от европейската интеграция свидетели сме и на загуба на влиянието на Европа в света. Имайки предвид бързото икономическо развитие на Китай и Индия, неизбежно и вероятно даже желателно е ЕС да преживее относителен упадък. За европейците същественият въпрос не е как да спрат този упадък, а как да го управляват. Може да си в упадък и да имаш ясно усещане за посока. А може да си в упадък и да си обхванат от страх, паника и гняв, каквито са преобладаващите емоции на европейските срещи на високо равнище тези дни.

Какво се крие зад целия този гняв, който струи от Европейския съвет? Изпълненията на Саркози и Барозу миналия четвъртък бяха донякъде отклонение от хроничната неспособност за решаване на проблеми при взаимодействието между ЕС и държавите членки.

Може би помните, че това беше срещата на високо равнище, на която се очакваше да бъде постигнат напредък по съгласуването на икономическата политика и по подобряването на контрола на фискалната политика. Спорът определено отклони вниманието от огромния провал на оглавяваната от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой оперативна група, която трябваше да подготви разумна и съгласувана рамка за управление на еврозоната. След като не успяха да постигнат споразумение, лидерите завършиха срещата с типичната европейска дипломатическа помпозност.

Според мен обаче най-тревожно е, че се връщаме към политиката на търсене на вина. Накъдето и да погледнете в ЕС, политиците все по-настойчиво обвиняват малцинствата и имигрантите, другите правителства и, разбира се, Брюксел. Свидетели сме на възхода на силна антиимигрантска партия в либерална и цивилизована страна като Холандия.

Дори в Германия, която досега устояваше на залитането към десния популизъм, социологическите проучвания показват, че евентуална антиимигрантска партия може да събере подкрепа от около 30 процента. Най-шокиращият елемент от разразилия се неотдавна скандал с члена на управителния съвет на Бундесбанк Тило Зарацин не са неговите расистки теории, а огромната обществена подкрепа, на която се радва. Той подаде оставка от Бундесбанк, но се питам какво ли ще направи по-нататък.

Въпреки че самата европейска демокрация не е в опасност, възходът на антиимигрантски и сепаратистки партии е един от показателите за посоката, в която се движи европейското общество. Не е изненада, че отчаяни политици използват тези нагласи за своя изгода. А в момента никой от тях не е по-отчаян от Саркози. Миналата седмица в Брюксел може би сме станали свидетели на началото на френската кандидатпрезидентска кампания.

Откакто стана президент, Саркози не е успял да извърши повечето реформи, които обеща преди три години. Вероятно единственият му шанс да бъде преизбран през 2012 г. е някаква измислена война, която може да сплоти избирателите му. Европейската комисия винаги е била лесна мишена, особено когато неин председател е Барозу, един от малкото политици, който съперничи на френския лидер по суетност.

Хвърлянето на вината върху Брюксел може все пак да донесе политическа полза на Саркози. Последните социологически проучвания показват необичайно висока степен на евроскептичност във Франция. Според изследване с участието на Германският фонд

Маршал над 60 процента от анкетираните изразяват недоволство от еврото - този процент е по-висок от където и да е в еврозоната.

Този резултат определено не би могъл да се оправдае с обективни икономически доводи, тъй като Франция се представя сравнително добре в еврозоната. Може да обвините приемането на еврото за икономическите проблеми в Ирландия, където кризата се влошава с всеки изминат ден, но не и във Франция.

Така че какъв би могъл да бъде следващият инцидент, който да разпали френските национални чувства? Франция може да я сполети и друго нещастие - облигациите ѝ да загубят отличния си статус - нещо, което очаквам да се случи в крайна сметка. Като се има предвид неспособността на Саркози да укрепи фискалната политика преди кризата, предстоящата кандидатпрезидентската кампания, която едва ли ще бъде съпроводена от строга финансова дисциплина, и липсата на средносрочна или дългосрочна фискална рамка, Франция е късметлийка, че продължава да запазва сегашния си рейтинг. Евентуално понижение би било удар във финансово, но и в политическо отношение. Макар че не бих могъл да предскажа какво ще се случи, очаквам бурна реакция.

Така че покойният Ралф Дарендорф беше прав: Европа все още има неотслабнал потенциал да създава кризи. Приказките за несъстоятелността на европейската идея са заблуда. Европейската дългова криза беше - всъщност продължава да бъде - силен глобален шок. Проблемът е не толкова, че Европа може или не може да изпадне в несъстоятелност, а че относителният упадък на Европа ще бъде шумен и неприятен.

                                                           *          *          *

Европейският съюз си има достатъчно проблеми: нарастващи дългове, изпитващи трудности банки, намаляващо влияние на световната сцена, война в Афганистан. Но на последната среща на върха европейските лидери до голяма степен загърбиха серозните

въпроси и влязоха в спорове за съдбата на циганите в Европа, пише в друга статия във "Файненшъл таймс" Гидеон Рахман, под заглавие "Истерията няма да помогне на ромите".

През лятото френските власти разтуриха над 400 незаконни ромски лагера и депортираха близо 8000 роми обратно към Източна Европа. Тези действия бяха разкритикувани от ООН, САЩ, Ватикана, а и в самата Франция. Но ситуацията стана взривоопасна, след като еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг сравни политиката на Париж с депортациите през Втората световна война, разпалвайки гнева на френския президент Никола Саркози, припомня авторът.

Това лесно би могло да бъде отминато като глупав сблъсък между популистки политик и прилежен комисар. Но спорът всъщност показва колко трудни и опасни са политическите и моралните въпроси, които повдига миграцията на ромите в ЕС, смята авторът на статията.

В Европа има около 12 милиона роми, голямата част от които преди разширяването на ЕС на изток живееха извън общността - в страни като Румъния, Чехия, България и Словакия. Там те са бедни, маргинализирани и често подложени на дискриминация.

Тогава защо да не напуснат родните си места и да се преместят в по-богатите и по-либерални западноевропейски държави, пише авторът на статията.

Според него единственото, което буди изненада във връзка с миграцията на роми от Централна и Източна Европа към останалата част на ЕС, е че това се случва чак сега и че броят на преселниците е толкова малък, имайки предвид, че Румъния и България са членове на ЕС от почти 4 години, а ромските имигранти във Франция са само около 15 000.

Брюксел можеше да забележи задаващия се проблем много по-рано. А сега вместо да изпада в истерия, е добре Европейската комисия да предприеме по-обмислен отговор, се казва в статията.

Единственото приемливо дългосрочно решение на проблема с ромите в Европа трябва да бъде свързано със заетостта, образованието и квалификацията. Но никой не бива да се заблуждава, че подобряването на положението на ромите ще бъде лесно и евтино.

Ако комисията просто поучава французите какви са моралните и правните им задължения към ромите, това само ще предизвика опасна ответна реакция, а в дългосрочен план може да постави в опасност толкова ценното право за свободно движение на хора в ЕС. ЕК обича да говори за "европейско решение". Сега тя трябва да намери такова, завършва авторът.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

49 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Stefan
    #51

    "възходът на антиимигрантски и сепаратистки партии .... Не е изненада, че отчаяни политици използват тези нагласи за своя изгода" Възходът на тези формации е естествен отговор на цивилизованите демократични общества на реалността в която се намират. Неспособността на лигавите либерали, на които явно симпатизира автора, да решат проблемите с малцинствата, няма до какво друго да доведе. Защото проблеми има (и далеч не само с малцинствата) и те се решават с драконовски мерки, а не с пилеене на парите

  2. европеец
    #50

    "Страх и ненавист" са чувства,които може да се разиграват в Париж и Брюксел,но от това не следва,че в Европа няма разумни!

  3. Нашественик
    #49

    Защо повечето политици изобщо не поставят въпроса за ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ИМИГРАНТИТЕ ДА СПАЗВАТ ПРАВИЛАТА И ЗАКОНИТЕ на страната-домакин?Кой ще търпи в къщата си неканени гости, които не уважават домакина?

  4. Крум С.
    #48

    Най-напред бих искал да обърна внимание на произволното използване на определението "десен", когато става дума за популизъм. Някои го ползват по инерция, а други - нарочно, недобросъвестно. Национал-социалистите били крайно десни. Откъде накъде? Те не са никакви десни, а са си истински леви. Използвана беше следната примитивна логика, за да се обоснове определянето им като крайно десни:Истинските крайно леви са комунистите. Но национал-социалистите са най-големите врагове на комунистите. Следователно,

  5. Х 0000 2010
    #47

    Волф Ганг Греши /Вълчи път, начин... банда/.Преекспонирайки Свои страх и ненавист.Еврофобешки, антиевропейски, косвено антиамерикански, християноФобешки.Страх, ненавист и... злорадство, чии?Дуракът се познава по "неизбежните" и "желателни" обобщения:"Имайки предвид бързото икономическо развитие на Китай и Индия, неизбежно и вероятно даже желателно е ЕС да преживее относителен упадък."Скептицизмът е добро нещо, но злорадият планов упадък не е.Впрочем, социалистическите и прочее диктатурски култури

  6. Крум С.
    #46

    "Свидетели сме на възхода на силна антиимигрантска партия в либерална и цивилизована страна като Холандия.Дори в Германия, която досега устояваше на залитането към десния популизъм, социологическите проучвания показват, че евентуална антиимигрантска партия може да събере подкрепа от около 30 процента."А каква е причината аз това, че толкова много хора са настроени против имигрантите? Със сигурност това не е нито Саркози, нито някакви партия в Швеция или пък в Холандия. Наличието на анти-имигрантски

  7. Diulgerski
    #45

    Sajaliavam 4e pi6a na latinica, no iskam da izrazia absoliutno saglasieto si s Va6eto mnenie! Mnogo to4no kazano!

  8. Глух плъх
    #44

    Хареса ми. Заредено е със съдбовност.Мамка му, каква посока може да има при упадък освен ... надолу. Страх, паника и гняв и не задължително в този ред си е съвсем нормално усещане. Виж, еуфорията, с която ни радват при таз посока някои наши управници, ми се струва доста ... нездрава. Имам и "усещането", че няма дълго да разсъждаваме върху това.

  9. Эврика
    #43

    Нашенец..

  10. Митко
    #42

    Единственият светъл лъч в сегашната европейска тъма са новите антиИСЛЯМСКИ (а не само антиимигрантски) партии и движения в цяла Западна Европа които една по една влизат в парламентите.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.