Страх ме е, че у нас европарите за възстановяване ще потънат

Управляващите имат сбъркан подход при съставянето на плана за въстановяване от кризата, който предстои да бъде представен в Брюксел, твърди в интервю за Mediapool бившият депутат и икономист от "Демократична България" Мартин Димитров. Според него планът трябва да финансира само проекти, свързани с реформи, и селектирани по прозрачни и обективни критерии.

Г-н Димитров, смятате ли, че България ще стане "иновативна", "зелена", "свързана" и "справедлива", както обещава правителството с плана за възстановяване от коронакризата, който предстои да бъде представен на Европейската комисия?

За съжаление, този план е съставен от българското правителство по усвоителския, консуматорския подход. Целта е едни пари да бъдат похарчени, а не да има растеж, работни места, иновативност и реформи.

Виждам най-големите проблеми в две посоки. Едната е, че в плана почти няма реформи. Идеята на Европейския съюз беше тези средства да се използват едновременно за трудни за финансиране реформи и за свързани с тях проекти. Нашето правителство обаче говори само за проекти и въобще е забравило реформите. Например, няма я въобще правосъдната реформа, или тя е много ограничена. Дигитализацията също е ограничена до консуматорския, усвоителския подход, при който ще се похарчат едни пари, а по това перо вече са похарчени 2 млрд. лв. Тоест, големият проблем е, че така нужните реформи, които биха довели до растеж, отсъстват.

Какво друго в плана ви притеснява?

Да, има и втори проблем. Знаете ли как са събирани проектите в плана? Аз проучих целия процес. Управляващите са поставили задача на всички министерства и ведомства да им дадат разни проекти. На всичкото отгоре въпросните проекти дори не са свързани помежду си. Тоест, някой се сетил за нещо и го написал, друг се сетил за друго и т. н. А трябваше да има друг подход. Първо, частният сектор и неправителствените организации трябваше да бъдат включени от самото начало. Те бяха включени на по-късен етап и в резултат по плана вече има над 100 предложения. Второ, проектите трябваше да бъдат класирани по няколко критерия – ефект върху заетостта, ефект върху региона, върху доходите. Трябваше да има системност при подбора.

Според публичната информация до момента едни от най-големите проекти са нова програма за саниране за около 3 млрд. лв. и изсипване на около 1 млрд. лв. в държавните железници. Това пари за реформи ли са според Вас?

Това са примери за консуматорския подход, за който говоря. Реформа би било така да се промени енергийната система, че да ѝ трябват по-малко мощности, за да се съхранява енергия - например чрез въвеждането на т. нар. умни мрежи. Видях, че на едно място в плана се говори за тези умни мрежи, но това не е достатъчно. Ще ви дам и още един пример за реформа. Правителството не договори преходни периоди по отношение на въглищните централи и не е ясно какво ще се случи с тези региони от юли 2025 г., когато влизат в сила новите европейски изисквания. Не бяха договорени компенсации и това засега е тера инкогнита.

Средствата за т. нар. "справедлив преход" не са ли замислени точно за тях?

Аз не съм чул правителството да има ясна концепция какво смята да прави с Маришкия басейн, с въглищните централи. Трябва да има ясна концепция за трансформация – как да бъде намерена работа на тези хора, могат ли да бъдат изградени нови мощности и т. н. Такава концепция отсъства, а това би било истинска реформа. Управляващите вероятно очакват с тази тема да се оправя следващото правителство, защото и без това идват избори през април.

По отношение на плана за възстановяване е много важно да се каже, че тези пари има възможност да се използват реално още през настоящата и през следващата година. Даже идеята е значителна част от парите да се използват още през 2021 г. и 2022 г., за да дръпнат нагоре икономиките в Европейския съюз в условията на пандемия. Тоест, трябва да си готов не само с реформите, но и с конкретни смислени идеи какво точно да направиш сега и догодина.

Вероятно затова министерствата са бързали да си лансират проектите, които са в по-напреднала фаза.

Но това е погрешна логика – как да изхарчим парите. За много неща могат да бъдат изхарчени огромни суми и това да не доведе до значим ефект. В такъв подход няма смисъл. Затова очаквам Европейската комисия, когато види, че липсват реформите, да постави този въпрос пред България.

Ако влезем в конкретика, смятате ли, че има смисъл от нов рестарт на програмата за саниране, макар и с леко променени параметри?

Саниране трябва да има, но начинът, по който го правеше властта до момента, беше неподходящ. Много пари се похарчиха за незадоволителни резултати, с което настроиха хората срещу санирането. Но санирането не е достатъчно. Трябва да се помисли за цялостен подход, с който да се намаляват загубите в енергетиката. Това важи и за производството, и за преноса, и чак тогава – за крайните потребители. Неслучайно споменах за т. нар. умни мрежи, които вече работят в редица европейски страни. В този случай консуматорите така се настройват, че да има нужда от по-малко производствени мощности, които да работят в даден момент. Например, умната мрежа включва много мощности през нощта, когато консумацията е по-малка, и така с много по-малко мощности може да се поддържа същият капацитет на потребление, тоест потреблението се разпределя оптимално. Ето тази политика според мен трябва да има приоритет пред санирането.

А какво ще кажете за идеята около 1 млрд. лв. да бъдат насочени към ж.п. инфраструктура и покупката на нови мотриси и вагони за БДЖ?

По това перо направо ме е страх как ще потънат парите. Затова ми се иска да се направи и един отделен сайт за отчитане на дейностите и резултатите, който да бъде обект на граждански контрол. Вярвам, че тази идея може да се реализира. Защото управляващите в момента умишлено не детайлизират разходите, а говорят за големи суми. В сайта за отчетност обаче ясно трябва да пише всеки проект кога е започнал, какви средства са похарчени, какви резултати се очакват, какво е постигнато и т. н. Защото иначе има опасност отново парите да изчезнат и резултати да няма. Трябваше проектите да бъдат свързани с реформи, но и да бъдат класирани по очакваните от тях резултати. Ако смятаме, че за нас в момента е най-важна заетостта, доходите, инфраструктурата, трябваше да има публично класиране на проектите, за да е ясно защо един от тях ще бъде финансиран, а друг – не. В момента кой и защо решава едни проекти да се финансират, а други – не?

Да не би проблемът да е времето? Може би бързаме, за да не закъснеем с представянето на плана.

Имаше достатъчно време. Вижда се, че другите държави в ЕС се справят доста по-добре в това отношение, защото свързват проектите с реформи.

Вие лично какви предложения бихте направили за включване на реформи и проекти в плана?

За мен много ключов проблем е този с въглищните централи. Трябва да се планира тяхната мащабна трансформация и парите от плана за възстановяване трябва да се ползват и за това. Да не се окаже, че изведнъж не сме подготвени за тази промяна.

Друга важна идея е дистанционното електронно гласуване, което е ключово както в условията на пандемия, така и за обхващане на гласовете на българите в чужбина. Ето това може да бъде един от проектите, който едновременно е реформа и е смислена мярка в пандемията по отношение на парламентарните, президентските избори, допитванията до народа и т. н. Но който не иска висока активност на изборите, няма да пожелае да го направи.

Доколкото планът за възстановяване бе приет във връзка с пандемията, от която има тежко засегнати сектори, смятате ли, че трябва да има подкрепа специално за тях?

Когато говорим, че проектите трябваше да бъдат класирани, това можеше да бъде единият критерий – засегнатите от пандемията сектори. Но е много важно едно такова класиране да е публично, за да е ясно защо едни са одобрени, а други – не. Иначе остават съмнения, че тези, които са най-близки до властта, получават финансиране, а останалите – не. Това е огромен проблем.

В публикувания проект на плана се предвиждат проекти единствено по отношение на грантовете, тоест на безвъзмездното финансиране, което се очаква да е около 11-12 млрд. лв. Смятате ли, че България трябва да се възползва и от частта със заемите?

Има смисъл да се взимат заеми само ако тези средства бъдат ползвани като инвестиция в проекти, които ще носят добавена стойност. Ако идеята е да похарчат парите, както много пъти е правено в България, няма никакъв смисъл от заеми.