Страхът за доходите започва да надделява този от коронавируса

Растат нервността и желанието за отхлабването на мерките, според данни на "Галъп Интернешънъл"

Българското общество продължава да оценява високо мерките срещу коронавируса, предприети от правителството, но започва за расте недоволството от затворените паркове, от забраната за пътуване между градовете. Близо една трета от хората казват, че са доста изнервени от извънредното положение, въведено на 13 март и продължаващо засега до 13 май. В същото време безпокойството на анкетираните от намаляването на доходите им надделява страха от заразата.

Това сочат данни от проучване на социологическата агенция "Галъп Интернешънъл", проведено сред 915 души чрез телефонно интервю в националнопредставителен панел между 21 и 23 април. Това е пето поредното изследване по темата и позволява отчитане на тенденции, както и сравнение с първия подобен задълбочен сондаж преди месец.

Тревогата за болестта у нас остава все още висока, но се регистрира спад на стойностите ѝ. Расте тревогата за работното място. Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на болестта в сравнение с Европа като цяло, но все повече се харесва "шведския модел" пред българския.

Расте и нетърпеливостта за облекчаване на мерките особено по отношение на достъпа до парковете и пътуванията между градовете, вероятно заради ниската заболеваемост в страната спрямо други европейски държави, отбелязват от "Галъп Интернешънъл".

Според повечето хора не е настъпил все още моментът за сериозна демобилизация, но в същото време не желаят и удължаване на извънредното положение след средата на май. Хората също така очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, като оценяват досегашните мерки в тази посока като не достатъчно ефективни и работещи.

Реакциите на хората на самата епидемия могат да бъдат разделени в три групи, посочват социолозите.

Групата на спокойните расте, но паническата остава твърда

В паническата, която приема Covid-19 за смъртоносна опасност за човечеството, попадат 24% от българите, което е само с два пункта по-малко спрямо преди месец.

Попадащите в тревожната, според които коронавирусът е опасен, но е просто силен грип, намаляват със седем пункта до 57%.

Спокойната група, приемаща, че ситуацията не е опасна и е по-скоро шумотевица, се увеличава с 6 пункта до 18%.

Очевидно по-висок сега е делът на спокойните, а този на тревожните намалява, макар и да остава най-значим. Към неговата значимост трябва да се добави и константният дял на панически реакции.

В света се оформиха три модела на реакция на епидемията, които се радват на различна подкрепа у нас, обясняват от "Галъп".

Все повече се харесва "шведският модел"

"Китайският" с драстични мерки и намеса на държавата в личния живот, сега се приема добре от 13%, докато месец по-рано подкрепата за него бе 30%.

"Европейският" - със забрана на струпвания на хора на обществени места, днес се харесва от  48%, а месец по-рано е бил възприеман добре от 42%.

"Шведският", при който обикновеният живот продължава нормално, хората преболедуват вируса и добиват масов имунитет, вече е подкрепян от 33% от българите спрямо 23% преди месец;

Приложеният в почти цяла Европа метод се приема най-широко у нас, но "шведският" модел започва да се харесва повече от "китайския".

"Вероятно, всичко това е отражение и на ниската досега заболеваемост в България. Колкото по-успешни са мерките досега, толкова по-бързо те започват да изглеждат и ненужни в очите на мнозина. Към това трябва да се добави и отбелязваната и досега склонност у нас размерът на заплахата да се поставя под съмнение", коментират от "Галъп"..

Остава твърдо ядрото на онези, които се страхуват от вируса – 35 на сто днес срещу 37% през март.. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им.

Остава надеждата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, но 42% – не. Останалите се затрудняват да отговорят.

Нарастват хората у нас, които смятат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това мнение се споделя от 93 процента от анкетираните при  87% преди месец.

Одобрението към оперативната власт остава високо, но се отдалечава от регистрираните преди месец екстремни стойности. "Това е свързано може би и с нормалната за по-дълъг период ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на успокояване, които дават път и на критични мнения", обясняват социолозите.

Извънредното одобрения на властта започва да спада

Доверието в различните звена на правителството, Щаба, премиера Борисов и т.н. е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета. Преди месец одобрението на властта изглеждаше и по-добре, но и сега остава много по-високо от доверието, което тя получава в обичайни обществени ситуации. Затова и постоянно трябва да се има предвид, че днешните оценки за правителството и неговите инстанции не са обичайният рейтинг, е временни, кризисни оценки по отношение най-вече на ситуацията с коронавируса. Затова и с общественото успокояване, тези оценки също напускат пиковите равнища, отбелязва се в анализа на данните   

Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса как се оценяват мерките на властта срещу епидемията. Докато преди месец 66 на сто са ги определяли като достатъчни, вече делът е 62 на сто. За 28 на сто от хората вече са прекалени, а в средата на март така са смятали само 17%. Намаляват и мислещите, че мерките са недостатъчни – 8 на сто срещу 15% преди месец.

Очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките – подсилено и от все по-хубавото време, отчитат от агенцията

Въпреки всичко, българите остават съзнателни: "Вече съм доста изнервен от ограниченията" казват 31%, но 69% ги приемат "без да се изнервям“. И попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% казват "рано е". Има обаче и 44%, които смятат, че е време, тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос.

Нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Тук вероятно се вплита не само личното мнение, но и надеждата на мнозина за по-бързо справяне със заразата, посочват от "Галъп".

Различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец. Например, забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес-зали и т.н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес, при 90% през март. Забраната за пътуване на българи в чужбина сега се приема от 75% при 88% преди месец.

Мнозинството не одобрява забраната за пътувания между градовете

Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% бяха против, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно. Останалите се затрудняват да отговорят. Вечерният час, например, преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са "против", а 27% са "за". Останалите се колебаят. Данните вероятно са такива и защото властите сами се отказаха от някои подобни мерки.

Сериозна критика среща затварянето на парковете: 59% са "против", а 39% са "за". Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват, при 21% неодобрение. Може би картината щеше да е по-различна, ако великденските мерки още бяха в сила в пълния си вариант. Явно българското общество изработва вече познание за ситуацията и може да отсее и оцени различните типове мерки по-хладнокръвно от преди.

Хората започват и по-силно да усещат икономическия ефект от ограниченията. Вече 47 на сто от българите казват, че доходите им са намалели, докато преди месец засегнати са били 36 на сто. Вече от вкъщи работят 25 процента при 22% при първото проучване.

Без работа казват, че са останали 9 на сто срещу 3% през март, а 14% казват, че им предстои да загубят работа, а преди месец са били 12%. С намален работен ден твърдят, че са 16 процента, при 14% преди месец;

Страхът за работата нараства

Всичко това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойството за работното място. Явно в някои случаи това безпокойство вече започва да надделява над безпокойството от заразата. 7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки.

Преди месец, 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредитите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. 5% казват същото за  лизингите.

56% още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38% вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят. Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза, отбелязват от "Галъп Интернешънъл".

Споделяне
Още от Общество