Страховете от изваждането на "";Курск""

Преди година светът научи, че във водите на Баренцово море е потънало едно съвършено бойно средство - руската подводница Курск.

По-късно се разбра, че сред "екстрите" ѝ е свръхзвуковата крилата ракета Гранит с обсег 555 километра, която може да носи ядрен или обикновен боен заряд и да пробива всяка противокорабна и противоракетна отбрана. Електронните системи за управление на ракетата пък са на принципа на "изкуствения интелект".

Днес повечето от специалистите и леководолазите, които ще се гмуркат до дъното, не са наясно с онова, което ще намерят на 108 метра в ледените води.

Катастрофата, която стана на 12 август 2000 година, събуди опасността от радиоактивно замърсяване на района. Година след трагедията тези страхове остават, като този път се свързват с операцията по изваждането на Курск.

"Руските експерти не се интересуват от прозрачността" - казва пред Би Би Си Пер Странд, служител на норвежката радиационна комисия. "Важно е да знаем колко радиация има в този реактор, какъв тип система за сигурност действа и какво би се случило, ако подводницата бъде изпусната отново на дъното, или част от нея се отчупи".

Проблемът е там, че в комисията за наблюдение на радиоактивността има само руски експерти. Те уверяват, че няма повод за безпокойство. Това обаче не отговаря на въпросите защо в комисията са само руските наблюдатели или, ако се върнем година назад, защо операцията по спасяването на матросите закъсня.

Руският президент е на път да изпълни обещанието си към близките на загиналите.

Висшите кръгове в Москва обаче явно се страхуват от друго. Изваждането на подводницата може да разкрие и тайните ѝ. И тъй като става въпрос за руската отбрана, страхът е много силен. Затова наскоро президентският говорител припомни, че военните и правителството ще се опитат да намерят баланса между достъпа на максимален обем информация и опазването на военната тайна.

Според Юрий Кормилицин, генерален конструктор на подводници, за следенето на Курск американците са изразходвали около 20 млн долара, а командването на НАТО препоръчва на своите самолетоносачи да не приближават подводницата на повече от 600 км. разстояние.

.

Несигурното състояние на двата ядрени реактора пък плашат жителите на Росляково - селището, в чието пристанище ще бъде оставено на док тялото на подводницата. В наречения ПД-50 понастоящем се намира крайцерът Петър Велики. В Росляково не желаят да живеят в близост до ядрените реактори на Курск. Пред репортер на електронното издание "Газета. Ru" един от тях заявява: "Това е радиация, а аз имам деца". Всички жители на градчето споделят неговото мнение. Те смятат, че подводницата трябва да се залее с бетон и да си остане така.

И тъй, много страхове само около една подводница. Какво ще открият подводничарите ще видим през септември. Също тогава ще разберем и истините за Курск. Вероятно.