Страните от коалицията ще изпратят миротворци в Ирак

България предлага 450 войници, готови да заминат за Ирак.

Азербайджан изпраща 150.

Полша обмисля участие с 2200 души, а Италия - с 3000.

Но Дания ще помогне с 380, Естония - с 55 и Латвия - само с десетина.

Коалиционните партньори на Америка се готвят да изпратят умиротворители, но в толкова малки бройки, че САЩ вероятно няма да могат скоро да прехвърлят следвоенните задължения на голяма международна сила.

За поддържане на мира ще са нужни най-малко 40 000 военнослужещи, изтъкват военни експерти. Доста високо е вдигната летвата за мерките по защитата на международните сили, както и за изискванията към тях, посочи Джонатан Стивънсън от лондонския Международен институт за стратегически изследвания. Според него САЩ ще срещнат трудности в организирането на широкомащабно участие.

Не са решили колко войници ще оставят в Ирак нито Великобритания - главният американски партньор във войната, която сега има 40-хиляден контингент в района, нито Австралия - вторият по значение поддръжник, чийто контингент наброява 2000 души.

Дебатите по мироопазващите сили предизвикаха и нови антивоенни настроения в страни като Унгария, чието правителство предложи да командирова 300 военнослужещи за период от 6 месеца. Депутати от опозицията твърдят, че подобни мисии трябва да имат мандат от ООН, НАТО или Европейския съюз. "Ако изпратим войници в Ирак, ние също ще бъдем смятани за участници в конфликта", заяви за държавната информационна агенция МТИ депутатът от десния опозиционен Унгарски демократичен форум Петер Каршаи.

Сходни са и споровете, които се водят в Португалия. Президентът-социалист Жоржи Сампаю твърди, че без мандат от международна организация войски не могат да бъдат изпратени. Премиерът-консерватор Жозе Мануел Дурау Барозу иска да изпрати военен контингент, който да помага за заздравяване на сигурността и за разпределяне на хуманитарната помощ. "Важното е да откликнем на нуждите на иракския народ, а не да затъваме във философски или процедурни дебати", заяви Барозу.

Украйна се съгласи да изпрати миротворци, но в сряда високопоставен член на парламента предупреди, че правни спънки може да блокират разполагането им. Както посочи бившият външен министър Борис Тарасюк, първо трябва да бъде приет закон, разрешаващ участие на войските в задгранични мисии, които не са организирани от ООН или други международни организации.

Други страни пък се безпокоят от цената на участието.

Полша - участничка във войната с 200 души от специалните сили, е набелязана от Вашингтон за командваща една от четирите зони, на които Пентагонът смята да раздели Ирак. Но полски лидери изтъкват, че не могат да заделят 90 милиона долара годишно, колкото ще струва поддържането на 2200 миротворци в Ирак. И те искат от САЩ да помогнат за покриване на разходите.

Филипините заявиха тази седмица, че поради финансови проблеми са намалили числеността на своята хуманитарна мисия в Ирак от първоначалните 500 до 175 военнослужещи. Манила също се надява, че американците ще се включат в разходите по опазване на мира.

Има и страни, които не са променили позициите си.

Италия не се е отметнала от поетия ангажимент да изпрати контингент от 2500 до 3000 души, за да помага за опазване на реда и разпределение на хуманитарната помощ. Очаква се италианците да бъдат дислоцирани през юни.

Предимно мюсюлмански Азербайджан вчера одобри изпращането на 150 миротворци, които да участват в патрулиране, прилагане на законови мерки и защита на религиозни и исторически паметници.

В отговор на американска молба България изказа готовност да изпрати до средата на юни 450 войници - повече от заплануваните първоначално 170.

Румъния също клони към участие в международни мироопазващи сили, както и Чешката република и Холандия.

Като цяло обаче обещаният принос е далеч под очакванията на САЩ. Вашингтон помоли Дания за 5000 души, но датчаните заявиха, че молбата е неизпълнима и планират само 380.

Както стана и в самата война, много страни от коалицията правят "чисто декоративни" предложения, по думите на военния експерт Джонатан Стивънсън. НАТО според него може да помогне, ако съумее да преодолее големите си различия спрямо оглавяваната от САЩ война и да се обедини с цел опазване на мира. Следвоенен Ирак е мястото, където обединението може да започне, посочи Стивънсън.

По БТА