Страните от Южна Европа най-активно се борят за Евровота

Страните от Южна Европа най-активно се борят за Евровота

В Южна Европа предизборната кампания за Европейски парламент е най-активна. На второ място по активност се подрежда Източна Европа, следвана от Северна Европа и накрая - от Западна Европа. Това сочат данните от втория междинен доклад на Европейския център за мониторинг на изборите, публикуван на неговия сайт - https://www.electionsmonitoringcenter.eu/index.

Информацията за проект "Платформа Европа" е генерирана от над 100 изследователи от всички страни-участнички, сред които и представителите на България - проф. д-р Лилия Райчева, д-р Нели Велинова и д-р Мариян Томов от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Това съобщи българският екип на Европейския център за наблюдение на изборите.

По отношение на видовете рекламни материали, които използват кандидат-депутатите за ЕП, най-активни са постовете в социалната мрежа Фейсбук, след това са рекламните публикации в пресата, следвани от рекламните плакати и накрая - видеоклиповете. Най-много Фейсбук постове до момента има в Италия, след това в Португалия, а България е по средата по брой публикувани предизборни послания. С най-ниска активност са балтийските републики, Холандия и Ирландия.

В Южна и Източна Европа преобладаващата тема е националната. До момента България изпреварва всички страни по брой вътрешнополитически послания в сравнение с изцяло европейските. В Западна Европа, обратното, европейската тема е по-силно застъпена пред националната, особено във Великобритания, където водената кампания гравитира около Брекзит. В Северна Европа има паритет между двете тематики.

Като цяло в посланията на всичките 28 страни-членки на ЕС преобладаваща е позитивната нагласа към Европейския съюз. Негативни послания се срещат най-силно в Северна и Западна Европа, където фокусът им не е обвързан с оставане или напускане на Общността или еврозоната, а по-скоро е свързана с проблемите на миграцията. В Източна Европа присъства най-малко негативизъм.

По отношение на останалите теми: на първо място е европейската тематика за цяла Европа. На второ място е темата за ценностите, а на трето - за икономиката (която включва въпроси, свързани с данъци, инфлация, кризи, банки). В Южна Европа статистиката е аналогична. В Северна и Западна Европа: на първо място отново е европейската тематика, на второ - трудовата заетост, следвана от темата за ценностите. В Източна Европа: на първо място също е европейската тематика, на второ - темата за ценностите и на трето – благосъстоянието.

В цяла Европа преобладават емоционалните послания пред неутралните и рационалните, но има страни като Ирландия и Португалия, в които рационалното взима превес. Най-силен рационален подход имат страните в Южна Европа. Държавите от Източна и Северна Европа държат сравнителен паритет, а най-ограничен рационален подход имат кандидат-депутатите за ЕП в Западна Европа.

Интересен факт е, че темите, които преобладават в политическата реторика във Великобритания, са свързани най-вече с Европа. В Унгария основната тема е имиграцията, в България - благосъстоянието, в Италия - трудовата заетост, а околната среда е тема номер 1 в Швеция и Финландия.

Въпреки съществуващите различия по отношение на законодателството и регламентите в 28-те страни членки на Съюза, изследването дава сравнително хомогенни обобщени резултати на водената предизборната кампания, споделят изследователите.

Финалният доклад с обобщените данни от изследването ще бъде представен след приключване на изборите във всички държави-членки на ЕС.

Евроизбори 2019

Общо 27 формации са регистрирани за участие на предстоящите евроизбори на 26 май: 13 партии, 8 коалиции и 6 независими кандидати.

Вече е ясно под кой номер са подредени в интегралната бюлетина.

За всеки кандидат в листите на партиите и коалициите може да се гласува с преференция.

За първи път в бюлетината за тези избори партиите са с номера до 100, а преференциите започват от 101.

Партиите, коалициите и инициативните комитети, заедно със списъка на кандидатите за всяка формация, са публикувани на сайта на Централната избирателна комисия.

Списъкът на 3000-те секции, в които ще има машинно гласуване може да бъде изтеглен от тук.

Избирателите могат да проверят в коя секция трябва да упражнят правото си на глас по няколко начина.

Решено е и в кои държави извън България ще има секции за гласуване.

Още от Евроизбори 2019

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?